Решение № 16886 от 17.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16886 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20231110113050 по описа за 2023 година Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г. М.

Димитров“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2718,74 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2703,74 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 0320200801024440 за вреди, причинени на т.а. „марка“ с рег. № ..., в резултат на пътнотранспортно произшествие от 18.11.2021 г. в гр. П, настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л. а. „марка“ с рег.

№ ..., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2023 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2021 г. в гр. П, на ул. „...“, водачът С. Е. П., управляващ л. а. „марка“ с рег. № ... и притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/30/..., предприел маневра за изпреварване на намиращия се пред него и вече предприел маневра за завиване наляво т.а. „марка“ с рег. № ..., собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от К. К. К. и застрахован по валидна имуществена 1 застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 0320200801024440, при което реализирал ПТП със същия. Вследствие настъпилото ПТП на товарния автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 211011250. Били извършени огледи на увредения автомобил и опис на щетите. Ремонтът на увредения автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Мото Пфое“ ЕООД, за което била издадена фактура на стойност 3244,49 лв. Въз основа на представената фактура ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 2703,74 лв., което било заплатено от застрахователя с преводно нареждане от 15.09.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на сумата в общ размер на 2718,74 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2703,74 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., но същата не била заплатена и към момента. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал отговор на исковата молба чрез адв. Д. С.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Признава, че към датата на процесното произшествие е същестувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „марка“ с рег. № ..., сключена с ответното дружество, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2703,94 лв. Сочи, че двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и същият не притежава материална доказателствена сила. Не оспорва, че на 18.11.2021 г. в гр. П, ул. „...“, е реализирано ПТП между л. а. „марка“ с рег. № ..., управляван от С. Е. П. и т.а. „марка“ с рег. № ..., управляван от К. К. К., но оспорва същото да е настъпило по изложения в исковата молба механизъм. В тази връзка излага свои твърдения относно действителния според него механизъм на процесното ПТП, а именно: на процесната дата и място товарният автомобил, за който има сключена имуществена застраховка с ищцовото дружество, е бил в спряно положение, ситуиран в дясната част на пътното платно; с цел избягване на ПТП движещият се по същата улица и направо водачът на л.а. „марка“ предприел маневра за заобикаляне на спрелия към този момент т.а. „марка“; в хода на извършване на маневрата, предприета от лекия автомобил, водачът на товарния автомобил без каквато и да е индикация предприел маневра за завиване по улицата, находяща се вляво. Излага доводи, че водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредните на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като предприел маневра без да съобрази участниците в движението, както и на чл. 26 ЗДвП, тъй като не е подал сигнал, преди извършване на маневрата завой наляво или включване в платното за движение, поради което водачът на лекия автомобил бил в обективна невъзможност да предвиди извършването на маневрата от страна на водача на товарния автомобил. Ето 2 защо твърди, че изключителна вина за настъпване на произшествието има водачът на застрахования при ищеца товарен автомобил. Твърди, че процесното ПТП представлява случайно събитие по см. на чл. 15 НК за водача на лекия автомобил, доколкото същият нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че водачът на тования автомобил ще предприеме каквато и да е маневра предвид спрялото му положение, още по-малко, че ще предприеме маневра за завиване в съседна напречна улица, предвид липсата на подаден светлинен сигнал. В условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил. На следващо място, оспорва наличието на причинно-следствена между процесното ПТП и твърдените щети по т.а. „марка“ с рег. № ..., като твърди, че последните са настъпили вследствие на друго ПТП. Оспорва иска и по размер, като твърди, че заплатеното от ищеца обезщетение е силно завишено. В завишен размер били и претендираните лихвидационни разноски.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 411 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед на така цитираната разпоредба на закона, за да бъде уважен искът срещу застрахователя на причинителя на вредите, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; противоправно поведение на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, размера на заплатеното обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен между причинителя на вредите и застрахователя, които обективни елементи от състава по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се докажат от ищеца.

Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал.

2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.

В конкретния случай с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК между страните са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: към датата на ПТП – 18.11.2021 г. ответникът „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД е 3 застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а.

„марка“ с рег. № ..., а ищецът е застраховател по действащ към датата на ПТП договор за имуществено застраховане „Каско“ със застрахователна полица № 0320200801024440 за т.а. „марка“ с рег. № ..., а също така и че ищецът е заплатил обезщетение на правоимащото лице в размер на 2703,74 лв., като е сторил разноски от 15 лв. по обработка на щетата. Посочените обстоятелства освен безспорни между страните се установяват и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: застрахователна полица № 0320200801024400/17.12.2020 г. по застраховка „Каско на МПС“ и Общи условия; застрахователна полица № BG/30/.../03.11.2021 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и справка от Информационна система към Гаранционен фонд; ликвидационен акт № 1062982/14.09.2022 г. и преводно нареждане от 15.09.2022 г.

Спорните между страните въпроси се концентират върху механизма на произшествието, кой от водачите на процесните автомобили е извършил нарушение на правилата за движение по пътища, вследствие на което е настъпило процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връка между процесното ПТП и щетите по товарния автомобил, за който има сключена с ищеца имуществена застраховка „Каско“.

Като доказателство по делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП от 18.10.2021 г., от който се установява, че е настъпило ПТП на посочената дата и място с участници водачите на процесните автомобили, а именно между МПС с рег. № ..., управлявано от К. К. К. и МПС с рег. № ..., управлявано от С. Е. П.. Съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и същият на осн. чл. 179 ГПК не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка за изясняване на спорните въпроси са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент и е изготвена съдебна автотехническа експертиза.

Свидетелят С. Е. П., разпитан по делегация от РС П, споделя, че си спомня за процесния инцидент. Съдът е предявил на свидетеля приложения по делото двустранен констативен протокол от 18.11.2021 г., при което същият е заявил, че протоколът е бил попълнен от другия участник в произшествието и потвърдил, че подписът, положен долу в най-дясно, е негов. Свидетелят твърди, че на процесната дата е управлявал собствения си лек автомобил „марка“, като се движел по дясната лента за движение. Другият автомобил се намирал пред него в спряло положение „точно там, където има още един завой наляво“, поради което подал светлинен сигнал, за да го изпревари отляво и в 4 този момент последният предпирел маневра за завиване наляво без да даде светлинен сигнал, при което се осъществил удар между двата автомобила.

Свидетелят сочи, че ударът между двата автомобила настъпил в лявата лента за движение. Твърди, че по неговия автомобил имало леки одрасквания отпред и десният му калник бил ожулен, а по другия автомобил имало вдлъбнатини по задната лява врата.

Свидетелят К. К. К., разпитан по делегация от РС П, също споделя, че си спомня за процесния инцидент. Твърди, че на процесната дата управлявал автомобил „марка“ с рег. № СВ8536РР по ул. „...“, която сочи, че е двупосочна и двулентова. Твърди, че е дал светлинен сигнал за завиване наляво по една пресечка без име, която образувала с улицата нерегулирано Т-образно кръстовище, след което предприел маневрата. Твърди, че първо погледнал насрещното движение, предприел маневрата и видял, че другият автомобил предприема изпреварване. Сочи, че е видял другия автомобил в огледалото в последния момент, когато вече се бил изнесъл за левия завой. Спрял, но това не предотвратило настъпването на инцидента. Сочи, че другият автомобил започнал да го изпреварва, когато той започнал да извършва маневра за завиване наляво. Твърди, че не е имало пътен знак или маркировка, забраняваща извършването на ляв завой към пресечката. Твърди, че преди да започне да извършва маневра за завиване наляво се убедил, че нама насрещно идващи автомобили, погледнал в лявото огледало и не видял да има автомобили. Сочи, че водачът на другия автомобил признал вината си и същите съставили двустранен констативен протокол. Съдът е предявил на свидетеля приложения по делото двустранен констативен протокол от 18.11.2021 г., при което същият е заявил, че протоколът е бил попълнен от него, в т.ч. схемата на произшествието, и потвърдил, че положеният в протомарка подпис е негов.