Решение № 1393 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 8734 от 14.05.2025г., постановено по гр.д. № 68015/2023г. по описа на СРС, 118-ти състав, ответникът ЗАД „Армеец“ АД е осъден да заплати на ищеца И. Г. П. на основание чл. 405 КЗ сумата от 10176,45 лева – представляваща дължимо застрахователно обезщетение по претенция № 10023030116527 по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 11.07.2023 г. между 22:00 и 22:30 ч. в с. Мрамор, ул. Васил Левски № 17 застрахователно събитие – кражба на л.а. марка „БМВ“, модел „745И“, с рег. № ****, ведно със законната лихва за периода от 12.12.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането като е отхвърлен искът по чл. 405 КЗ за разликата над уважения размер от 10176,45 лева до пълния предявен размер от 10383 лева и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 564,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.07.2023 г. до 11.12.2023 г.

С решението ЗАД „Армеец“ АД е осъден да заплати на И. Г. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1208,40 лева – съдебни разноски в първоинстанционното производството, както и по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 407,06 лева – разноски по делото за държавна такса. И. Г. П. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 28,19 лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск с правно 1 основание чл. 405 КЗ е уважен, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „Армеец“ АД, в която са развити събражения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че не бил налице покрит застрахователен риск поради наличие на изключенията, уговорени в т. 11.4, т. 13.1 и т. 13.3 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС. От събраните по делото доказателства се установявало, че застрахованото МПС било паркирано на паркинг в близост до заведение в с. Мрамор. От видеозаписите на мястото било видно, че лицето, което се доближава до автомобила, отключва и отваря предната лява врата на МПС без усилия и за кратко време, като се наблюдавало характерно присветване на фаровете на автомобила, каквото било обичайно при отключване на МПС с ключ. От заключението на допуснатата комплексна видео и автотехническа експертиза, докладна записка от инсп. П.Т., застрахованото МПС било отключено с ключ, т.е. било имало ключ, който не бил предоставен на застрахователя и последният не знаел за него. С отговора на исковата молба жалбоподателят бил оспорил твърдението, че представеният по преписка по щетата един брой ключ бил за застрахования автомобил. При постановяване на решението съдът неправилно бил кредитирал показанията на св. П.а, без да прецени същите по реда на чл. 172 ГПК. С оглед на това за жалбоподателя не се пораждало задължение да заплаща обезщетение по щетата поради неизпълнение на задължения на застрахования. Съгласно уговореното в т. 92 вр. с т. 91 от ОУ било налице основание за отказ или намаляване на размера на обезщетението, тъй като не бил представен уговореният в т. 87 от ОУ набор от документи. Не била представена втора, актуална служебна бележка, издадена от съответното РУ на МВР, от която да е видно, че застрахованото МПС не е открито, не били представени и изискуемите нотариално заверени декларации по чл. 264, ал. 2 ДОПК, чл. 25, ал. 8 ЗННД, както и нотариално заверено пълномощно в полза на жалбоподателя. Неправилно била присъдена и лийва, считано от датата на подаване на исковата молба, тъй като не били представени всички изискуеми доказателства по претенцията. Постановлението за спиране на наказателното производство било представено едва с исковата молба, не била посочена и сметка за изплащане на обезщетението. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на обезщетението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът И. Г. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че автомобилът е бил отключен с ключ, като сочи, че от приетото експертно заключение по видео и автотехническата експертиза се установявало, че качеството на записа не позволявало да се идентифицира устройството, с което бил отключен автомобилът.

Могло да се касае както за ключ, така и за специализирана апаратура, служеща за такъв тип престъпления. От разпита на вещото лице пък ставало ясно, че периодът от време от влизането на дееца в автомобила до неговото потегляне бил значителен, което сочело, че автомобилът бил отключен със специализирано устройство, доколкото това устройство /за разлика от ключа/ не позволявало незабавно стартиране на автомобила и било нужно повече време той да бъде стартиран. По делото липсвали доказателства за съществуване на повече от един ключ от автомобила. С оглед на това моли съда да потвърди решението в 2 обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско“, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие на изключение от застрахователното покритие, в това число наличието на недеклариран от ищеца ключ, който е послужил за кражбата на автомобила, както и нарушение на цитираните клаузи от общите условия към застрахователния договор със съществено значение за настъпването на застрахователното събитие.

В настоящото производство не е налице спор и от приетата застрахователна полица се установява, че между страните е сключена застрахователна полица за застраховка Каско на МПС № 0306Х0767985 от 01.11.2022г. с предмет лек автомобил марка и модел BMW 745И с рег № ****, номер на рама WBAGL610X0DM56792 с дата на първа регистрация 26.02.2002г., с период на действие от 0,00 ч. на 02.11.2022г. до 23,59 ч. на 01.11.2023г. за застрахователна сума от 12 000 лева. Няма спор и от приетите квитанции от 01.11.2022г. се установява, че по така сключената застрахователа полица ищецът е заплатил три от четирите дължими вноски по застрахователната премия в размер на по 206,55 лева всяка от тях.

Видно от приетото свидетелство за регистрация на МПС част I, автомобилът е регистриран на името на ищеца И. Г. П. като негов собственик. Също така от приетото досъдебно производство № 3384 ЗМК1044/2023г. по описа на СДВР, пр. пр. 32494/2023г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, се установява, че на 11.07.2023г. около 22,00ч. в с. Мрамор неустановено лице противозаконно е отнело така описания автомобил от владението на ищеца И. Г. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да го 3 присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. С постановление за спиране на наказателното производство от 19.09.2023г. производството е спряно на основание чл. 199, чл. 215, ал. 1, чл. 244, ал. 1, т. 2, чл. 245, ал. 1 от НПК до разкриване на извършителя на престъплението.

Безспорно е и обстоятелството, че автомобилът не е открит. Няма спор и по въпроса, че на 12.07.2023г. ищецът е подал пред ответника заявление за пзплащане на застрахователно обезщетение във връзка с извършената кражба на автомобила, по което е била образувана щета № 10023030116527, а на 12.10.2023г. ответникът е уведимил ищеца, че изплащането на обезщетението е отказано на основание т. 11.4 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС /ОУ/ поради установено несъответствие между декларирани от ищеца данни и действителната фактическа обстановка, при която настъпило събитието.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху възражението на въззивника – ответник ЗАД „Армеец“ АД за липса на покрит застрахователен риск, поради наличие на недеклариран ключ от МПС, послужил за извършване на кражбата, поради неизпълнение на задължението на застрахования да опазва ключа, поради непредставяне на изискуемите документи по застрахователната преписка, респективно наличие на основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В тази насока съдът намира следното.

От приетия в първоинстанционното производство договор за покупко-продажба на МПС от 28.07.2021г. се установява, че на така посочената дата И. Г. П. е придобип правото на собственост върху процесното МПС от други физически лица – продавачи, ведно с всички принадлежности и аксесоари, числящи се към него. В договора не е описан броят на предадените на купувача ключове от превозното средство.

От приетото удостоверение от 26.09.2024г., издадено от „М Кар София“ ЕООД /представител на производителя на процесния автомобил/ се установява, че в информационните му масиви фигурира л.а. „BMW 745” с посочения номер на рама, но липсват данни с колко ключа е бил произведен. Удостоверено е, че в „М Кар София“ ЕООД не са поръчвани допълнителни контактни ключове за л.а. с посочения номер на рама.

От приетото удостоверение от 11.10.2023г., издадено от ЗД „Бул Инс“ АД /застраховател по застраховка „Каско“ на автомобила за периода от 02.11.2021г. до 01.11.2022г./ се установява, че при сключването на договора застрахованият И. Г. П. е декларирал един брой контактен ключ от автомобила, за който дружеството няма снимков материал.

От приетия въпросник-предложение за сключване на застраховка Каско на МПС между страните от 01.11.2022г. се установява, че въззиваемата страна – ищец И. Г. П. е декларирал един брой оригинален ключ от автомобила и нула броя дубликатни ключове.

Такъв е броят на декларираните ключове и в подаденото заявление от 12.07.2023г. за изплащане на застрахователно обезщетение.

От приетия приемо-предавателен протокол по ликвидационна преписка по щета № 10023030116527 от 12.07.2023г. се установява, че на въззиваемата страна е предала на въззивника един брой оригинален ключ от л.а. БМВ 745 с рег. № ****, пломбиран с № 4

0004080.

От показаниятан на св. Николета П.а /съпруга на ищеца/ се установява, че през предходната година /2023г./ на 11-ти юли отишли заедно с ищеца на вечеря около 20,30ч. с автомобила марка „БМВ“ в с. Мрамор и парлирали зад заведение „Магнифико“. Стояли около 2 часа в заведението и когато излезли, автомобилът го нямало. Обадили се на тел. 112, дошла полиция и обяснили ситуацията. Обадили се на застрахователя и изчакали да дойдат и негови служители. Доколкото свидетелката си спомня, автомобилът бил с един ключ.