Решение № 231 от 17.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110216822 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на М. Й. Й. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-022539/25.09.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С депозираната жалба се обжалва издаденото НП, в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС. Жалбоподателят счита, че същото е незаконосъобразно в тази му част, тъй като е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Признава извършеното нарушение и моли съда да намали срок на наказанието на 6 месеца.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител – адв. В.. В хода на съдебните прения, същият заявява, че поддържа жалбата и моли за намаляване размера на наказанието лишаване от право, тъй като работата на жалбоподателя е свързана с дистрибуция и от това страда семейството му.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, с които е взето становище по делото и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като необоснована и недоказана и да остави в сила НП. Отправя се претенция за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.08.2024 г., около 16:25 часа, в гр. София, по ул. "Генерал Асен Никлов", с посока на движение от бул. "Сливница" към ул. "Търново", жалбоподателят Й. управлявал товарен автомобил, марка/модел "****** *******", с рег. № *******. Автомобилът бил собственост на дружеството "********", с ЕИК **********. В района на административен № 6, бил спрян за проверка от полицейски служител при 09 РУ СДВР. Същият поискал съдействие от екип на ОПП СДВР, като на място се отзовали свид. П. Г. и колегата му Цветомир Иванов. Тъй като водачът лъхал силно на алкохол, свид.

Г. поканил М. Й. Й. да му бъде извършена алкохолна проба с техническо средство "АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР" 7510 с номер ARPM 0407. Извършената проба с № 5384 от 16:23ч на 16.08.2024 г., отчела положителен резултат за употреба на алкохол, като количественият показател бил 1,5 на хиляда. На М.

Й. Й. бил издаден талон за медицинско изследване в УМБАЛ „Света Анна“.

Същият дал кръвна проба, като установеното количество алкохол било 0,87 на хиляда.

На същата дата 16.08.2024 г., на жалб. Й. бил съставен АУАН, серия GA, № 1248059 за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП от свид. Г., на длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР. Актът бил връчен на М. Й. Й. срещу негов подпис, като в графата за възражения било вписано единствено, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП № 244332-022539/25.09.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П. Г., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Г., който е актосъставител. Съдът им даде вяра като последователни, житейски логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. От показанията му се установява, че той е бил на мястото на извършване на нарушението, както и че на място е присъствал и друг негов колега, койт о е възприели действията на жалбоподателя. Полицейският служител пресъздава пред съда възприятията си по един логичен и последователен начин, достатъчно подробно и ясно.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно 2 съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното НП, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдебният състав установи, че АУАН и НП са изготвени от компетентни за това длъжностни лица, съгласно приложените заповеди за компетентност.

На следващо място, в хода на служебната проверка на процесните АУАН и НП съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Лаконичното описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство на възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на неговия състав. В този смисъл краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на АУАН. Правилно са посочени законовите разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй като от съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушенията следва, че в случая има пълно припокриване помежду им.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества". От доказателствата по делото, по безспорен начин се установи, от обективна страна, че М. Й. Й. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимо установения минимум от 0,5 на сто, а именно – 0,87 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта е установена по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от 3 водачите на моторни превозни средства. В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. изрично е посочено, че "Концентрацията на алкохол в кръвта... се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания".

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл. Жалбоподателят е съзнавал задължението си да не шофира след употреба на алкохол, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, като е допускал, че концентрацията на алкохол в кръвта му надвишава 0.5 на хиляда, при пряката си цел да управлява МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в редакцията му към датата на деянието) предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева за лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Доколкото санкцията е в абсолютно установен размер по отношение и на двете кумулативно предвидени административни наказания, съдът не може да измени наказателното постановление в санкционната му част.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като употребата на алкохол при управление на МПС, което само по себе си е дейност, която е източник на повишена опасност, е завишило степента на обществена опасност на деянието, с оглед потенциалната възможност да настъпи ПТП и да бъде застрашен животът и здравето на пешеходците и другите участници в движението. Освен това съдът отчете и данните за множество предходни нарушения на правилата на ЗДвП от страна на водача, за които е санкциониран, видно от приетата справка-картон на водача.

Съдът намира, че издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на производството, право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 , ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

4

№

24-4332-022539/

25.09.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП .

ОСЪЖДА М. Й. Й., с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5