Решение № 517 от 13.06.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Сливен, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230100080 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3473/2015 г. на СлРС, срещу която на основание чл. 423 от ГПК е прието от СлОС възражение на ответницата.

Твърди се, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2018г. ищцовото дружество е придобило от първоначалния кредитор вземанията срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит от 28.01.2009 г. Длъжникът бил уведомен за цесията, но не платил дължимите суми. Излагат се съображения в подкрепа на доводите за дължимост на процесните вземания и от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, се дължат от ответницата на ищцовото дружество. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответницата е подаден отговор на исковата молба, като се изразява становище за допустимост на исковете, но се твърди, че същите са неоснователни. Навежда се довод за недействителност на договора поради нарушаване на няколко разпоредби на ЗПК, а именно: чл. 10, ал.1, чл. 11, 1 ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК и чл. 11, ал.2 от ЗПК.

Поради това се сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за главницата и договорната лихва и се излагат подробни съображения в тази насока. От съда се иска да отхвърли предявените искове като неоснователни, като се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. писмено становище се иска уважаване на исковете.

В

Ответната страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

В писмена молба се иска отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2009 между ответника М. Ц. и „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS01335273. С договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на ищцовото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД.

Със заповед №2206/30.09.2015г. по ч.г.д.№3473/2015г. на СлРС е разпоредено ответницата като длъжник да заплати на първоначалния кредитор суми, претендирани като дължими по договора за кредит.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда на 29.09.2015г. заявление и срещу нея е прието от СлОС през 2023г. възражение по чл.423 от ГПК.

Горепосоченото заповедно производство е унищожено и констатациите на съда са въз основа на справка от деловодната система.

Не се установява действителния размер на задълженията на ответницата към ищцовото дружество.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК 2 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и последващ договор за цесия, но не е доказан твърдения размер на процесните вземания. Събраният доказателствен материал не позволява да се направи извод за съществуването на процесните вземания. В тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и пряко доказване размера на вземанията си, но в случая това не е сторено. Въпреки допуснатата от съда по искане на ищцовото дружество експертиза, от негова страна не е внесен в предоставения съгласно чл.160, ал.1 от ГПК срок депозит за възнаграждение за вещо лице, поради което заключение не е изготвено и съдът на основание чл.161 от ГПК приема за доказани твърденията на ответната страна за недължимост на сумите.

В случая дори да се приеме, че вземанията са установени по размер, същите са погасени по давност, предвид изминалия период от издаване на заповедта за изпълнение до момента на образуване на настоящото дело, като се има предвид, че в случая възражението срещу заповедта е по чл.423 от ГПК, а не по чл.414 от ГПК.

При това положение исковите претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло, предвид обстоятелството, че по делото не е установен действителния размер на претендираните вземания.

На ответната страна не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства за направени такива, както и поради липса на предпоставките за прилагане на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ПРОТИВ М. И. Ц. с ЕГН-********** от *************************** искови претенции за признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото 3 дружество сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3473/2015 г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна за присъждане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4