Решение № 1094 от 14.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20251000501470 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 243 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9698/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Ц. Л. Ч. сумата от 18 000 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди съставляващи болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 21.03.2023г., като пътник в автобус на масовия градски транспорт, настъпило по вина на водача на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № ********, Ц. А. И., чиято гражданска отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1204,80 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за закупуване на медицинско изделие и заплащане на потребителска такса, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба на 25.08.2023г., до окончателното плащане, като искът за обезщетяване 1 на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 18000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Със същото решение е осъдена ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Ц. Л.

Ч. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 2679,63 лв.

Със същото решение е осъдена Ц. Л. Ч. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1049,90 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. Л. Ч., с която се обжалва съдебно решение № 243 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9698/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата до 35 000 лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано занижен, като при определяне на същия съдът не е взел травматичните увреждания и трайната съдебна практика по аналогични случаи.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 243 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9698/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размера от 35 000 лв. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 243 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9698/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав в частта за присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди над сумата от 10 000 лв. Изложени са съображения, че съдебното решение е неправилно в частта, с която исковата претенция за неимуществените вреди е уважена за сумата над 10 000 лв.

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с 2 нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано завишен, като съдебното решение не е съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 243 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9698/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав и да отхвърли предявения иск за неимуществените вреди за сумата над 10 000 лв.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по насрещната възизвна жалба, Ц. Л. Ч. представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: КП за ПТП се установява, че Ц. А. И. при управление на МПС – автобус на масовия градски транспорт марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал на 21.03.2023г. ПТП, при което е пострадала Ц. Л. Ч..

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № ********.

Вината на водача на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № ********, не се оспорва, а и същата се доказва от приетия за доказан механизъм на ПТП, установен както от КП, така и от заключението на САТЕ и тройна САТЕ, прието без оспорване от страните.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно определение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по 3 останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба на

Ц.

Л.

Ч. е

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датта на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да 4 докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП и от заключенията на приетите в първоинстанционното производство СМЕ, САТЕ и тройна САТЕ се установява вината на водача на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг.

№ ********, Ц. А. И., за причиняване по непредпазливост на следните телесни увреди на ищцата Ц. Т.А: счупване на двете кости на дясна подбедрица в долната им част.Тези обстоятелства не са спорни между страните.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на Ц. Л. Ч. и в настрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за основателни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в счупване на двете кости на дясна подбедрица в долната им част.

Ищцата е претъпяла оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове. Възстановителният период е продължил около 6 месеца, като ищцата е търпяла болки и страдания, които през първите 2 месеца са били с по-голям интензитет. При личния преглед вещото лице е установило ограничен обем на движение при повдигане на ходилото в глезенната става от 30 градуса, при норма 50 градуса. Налице е и оперативен белег по външна страна на дясната глезенна става в долния край с надлъжен ход и дължина 10 см., както и втори оперативен белег от вътрешната страна на дясна глезенна става с дъговидна форма и дължина 6 см. Към настоящия момент общото здравословно състояние на пострадалата е добро.

5

От свидетелските показания на свидетеля Д. Т., които съдът кредитира, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, като съответстващи на заключението на вещото лице, се установява, че след инцидента майка му е била приета в болница със счупен на две места крак в областта на глезена.

Възстановяването й е продължило около 6 месеца в домашни условия, като за придвижване е ползвала проходилка. Изпитвала е силни болки, имала е проблеми със съня. Настъпила и промяна в начина й на живот, изпитвала страх да се качва отново в автобус.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като не е отчел конкретни факти и обстоятелства, е определил силно занижен размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Не е отчетен вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на лечение (ищцата е претърпяла оперативно лечение) и с процеса на възстановяване, който е продължил около 6 месеца, не е съобразено обстоятелството, че възстановяването към датата на изготвяне на експертизата не е напълно завършило, ограничен е обема на движението в глезенната става до 30 градуса пир норма от 50 градуса и прогнозата за пълно възстановяване е неблагоприятна. Не са съобразени са останалите трайни последици: ограничен обем на движението на крака, спорадични болки при по-интензивно движение и при промяна на времето, загрозяващи белези.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., неправилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 18 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпените травми на здравето на ищцата, както и актуалната съдебна практика.