Присъда № 135 от 24.06.2022, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 135 от 24.06.2022 г. по НЧХД № 20215330201986 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, НО, XXI нак. състав Частният тъжител Д. И. Д., ЕГН: ********** е подал пред Районен съд – Пловдив частна тъжба против Ц. Н. Н., ЕГН: ********** по обвинение в престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

С Разпореждане № 4473 от 08.07.2021 г. по делото подсъдимата Н. е предадена на съд по обвинение в това, че в периода от 01.12.2020 г. до 17.03.2021 г. в гр. Пловдив като родител не е изпълнила съдебно решение – Определение от 08.05.2019 г. по гражданско дело № 1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав, относно лични контакти на Д. И. Д., ЕГН: ********** с дете – относно детето му Д.Д. Д., ЕГН: **********.

В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, частният тъжител Д. И. Д., редовно уведомен, не се явява, представлява се от повереника си авд. Б.Т.. Повереникът моли подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Поддържа по делото да са събрани доказателства, които по категоричен начин да доказват вината на подсъдимата. Пледира детето да не е посещавало тъжителя в качеството му на негов баща от началото на месец септември 2020 г. насам. Твърди, че подсъдимата е променила настоящия адрес на детето, без да уведоми за това тъжителя и така да го е поставила в невъзможност да посещава сина си и да упражнява правото си на лични контакти с него. Поддържа още да е променено училището, в което детето учи, а с времето да са преустановени и телефонните му обаждания с тъжителя. Взема становище в новата си семейна среда детето Д.Д. Д. да е подложено на негативно влияние към своя баща и баба по бащина линия чрез думи, които да не е трябвало да чува за тях. Сочи, че тъжителят е търсил съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. Претендират се направените по делото разноски.

Защитникът адв. Б.С. намира, че от събраните като писмени доказателства по делото заповеди за командироване да се доказва, че частният тъжител е отсъствал от територията на страната през целия месец декември 2020 г., поради което да е невъзможно да е правил опит за осъществяването на лични контакти с детето си в началото на същия месец, щом не е бил в страната. Поддържа да се доказва, че тъжителят е отсъствал и през целия месец януари 2021 г., а единствените дни в рамките на инкриминирания период, когато да е пребивавал на територията на страната, да са от 13.02.2021 г. до 03.03.2021 г. Сочи, че деянието е квалифицирано като извършено в началото на месец декември 2020 г. и с продължило бездействие до края на определения период, поради което да е невъзможно осъществяването му по този начин поради отсъствието на тъжителя от страната тогава. Оспорва твърдението подсъдимата да се е укривала от месец септември 2020 г., като поддържа от показанията на свид. Н. да е установено, че до февруари 2021 г. подсъдимата е живяла заедно с детето Д.Д. Д. на 1 адреса на родителите си. Предлага на съда да не дава вяра на показанията на свидетелите Л.С.Д. и П. Г. К. досежно обстоятелствата кога частният тъжител е отсъствал от територията на страната по работа и кога е ходил да търси детето си на адреса му в град П., тъй като намира същите за недостоверни, а истинността им за оборена от писмените доказателства – заповеди за командироване. Взема становище частното обвинение да не доказва в хода на процеса, че на конкретна дата или период тъжителят е търсил детето за упражняване на лични контакти, поради което намира обвинението за недоказано. Моли подсъдимата да бъде призната за невинна. Претендират се направените по делото разноски.

Подсъдимата Ц. Н. Н. не се възползва от правото си даде обяснения по делото. Редовно призована, не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, и не взема становище по обвинението.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Ц. Н. Н. е родена на *** в гр. П., б., с б.г., живуща в *** и с постоянен адрес: ***, с висше образование, разведена, работеща, неосъждана, с ЕГН: **********.

На *** подсъдимата Н. родила сина си – свид. Д.Д. Д.. Негов баща бил частният тъжител Д. И. Д..

Първоначално подсъдимата и частният тъжител живеели и отглеждали заедно общото си дете Д.Д.. С времето отношенията им се влошили и през 2018 г. двамата се разделили. След раздялата детето Д.Д. Д. останало да живее при своята майка – подсъдимата Н..

През 2019 г. тъжителят Д. подал иск пред Районен съд – Пловдив за предоставяне на родителските права, определяне на режима на лични отношения и на местоживеенето на детето. По подадената искова молба било образувано гражданско дело № 1109 по описа на съда за 2019 г., I брачен състав.

На 08.05.2019 г. съдът одобрил постигната спогодба между подсъдимата Н. и частния тъжител Д. в качеството им на страни по гражданското дело.

Съгласно спогодбата упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Д. Д. се предоставило на подсъдимата Н. и се определило местоживеене при майката на адрес: ***. Определен бил режим на лични отношения между детето и частния тъжител Д. като негов баща, както следва:

- всеки първи и трети петък от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване;

- един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

2

- когато детето започне училище – по два дни през зимната и пролетната ваканция на детето;

-в нечетна година – за три дни по време на Великденските празници, а в четна година – за три дни по време на Коледните празници;

- за рождения ден на детето – родителите да празнуват заедно празника с него;

- бащата има право да взима при себе си детето по желание на последното по всяко друго различно от по-горе определеното време без ограничение, включително и с преспиване, но след 24-часово предварително предупреждение към майката.

За осъществяването на така определения режим на лични отношения частният тъжител Д. трябвало да взима и да връща детето Д.Д. Д. от местоживеенето му при майката. Определението, с което била одобрена спогодбата и прекратено производството по делото, влязло в сила.

На 02.09.2019 г. тъжителят Д. сключил трудов договор с работодателя *** и започнал работа като ***, осъществяващ международни превози на стоки. Във връзка с работата си тъжителят отсъствал често и продължително от страната, поради което не спазвал определения в съдебното решение график за лични отношения с детето си – свид. Д.Д. Д.. Вместо това той търсил детето, когато служебните му ангажименти му позволявали това.

Подсъдимата Н. се съгласявала тъжителят да се среща и да взема при себе си детето и извън предвиденото в определението от 08.05.2019 г. по гр. дело № 1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Въпреки това срещите между баща и син били нерегулярни, а понякога и в продължение на месеци детето и бащата не се виждали и чували. При желание от страна на тъжителя да разговаря по телефона със сина си тези им контакти не били осуетявани от подсъдимата и нейните близки.

Детето Д.Д. Д. последно посетило бащиния си дом в с. П. в периода от 25.08.2020 г. до 05.09.2020 г. То прекарало повечето време със своята баба – свид. Л.С.Д., майка на частния тъжител, и по-малко със своя баща. Детето не харесало престоя си в с. П., защото нямало приятели там, а баба му Л.С. му казала, че родителите на новия партньор на майка му не му били истински баба и дядо. Преди това си посещение детето Д.Д. Д. много се било привързало към свид. А.Д.А., която била майка на приятеля на подсъдимата Н.. Свидетелката А. била *** и имала изградени опит и подход в отношенията си с децата, като тя помагала на свид. Д.Д. Д. и играела с него, поради което двамата имали добри и близки отношения. Думите на свид. Л.С.Д. по отношение на свид. А. разстроили детето Д.Д..

На 30.11.2020 г. частният тъжител Д. отпътувал за Федерална Република Германия, като управлявал композиция от влекач с марка „Скания“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***. Той бил командирован за период от 20 календарни дни до 19.12.2020 г. включително. За пътуването му била 3 издадена Заповед за командироване от директор „Собствен транспорт“ при ***. Тъжителят отсъствал от страната през целите месец декември 2020 г. и януари 2021 г., тъй като след изпълнението на курса на следващия ден отново бил командирован – от 20.12.2020 г. до 08.01.2021 г., после до 23.01.2021 г., от 24.01.2021 г. до 12.02.2021 г.

През целия месец декември 2020 г. тъжителят Д. И. Д. не ходил да търси детето си Д.Д. Д. с цел да упражни правото си на лични контакти с него. През този месец подсъдимата Н. заедно с детето все още живеели на адреса в ***.

На неустановена по делото дата в периода месец януари - месец февруари 2021 г. подсъдимата Н. заедно с детето Д.Д. Д. се преместили да живеят при дългогодишния партньор на Н. на адрес: ***. Родителите на подсъдимата останали да живеят на стария й адрес, откъдето частният тъжител вземал детето, когато имал желание за това. Тъжителят Д. И. Д. имал телефонните номера на родителите на подсъдимата, тъй като свид. Н.М. Н. – баща на подсъдимата, му предавал фактически и посрещал обратно детето, когато то ходило при баща си. Съпругата на свид. Н. почти не излизала от жилището им към месец декември 2020 г. и следващите месеци. Въпреки това през целия месец декември 2020 г. тъжителят Д. не само не ходил до адреса в *** да търси детето, но и не направил опити да разговаря със свид. Н. по телефона за предаването на детето, нито бил се уговорил с подсъдимата да отиде и да вземе при себе си свид. Д.Д. Д. за време, извън предвидения график в съдебното решение.

Едва след като разбрал, че подсъдимата Н. е променила адреса си и живее с нов партньор, частният тъжител започнал да търси детето Д.Д. Д., посетил старото му училище и разбрал, че то вече учи на друго място, подал сигнали до органите на МВР, а накрая и тъжба до съда, по която било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Д.А., Н.М. Н., Д.Д. Д., С.П.Н., Л.С.Д. (частично) и П. Г. К. (частично) и от писмените доказателства – Определение от 08.05.2019 г. по гр. дело №1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав; удостоверение за раждане на Д.Д. Д., издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община П.; социален доклад с вх. № 4302/19.01.2022 г. от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Пловдив за детето Д.Д. Д.; справка от ТД на НАП – Пловдив за актуално състояние на действащи трудови договори за частния тъжител Д. И. Д.; служебна бележка с вх. № 78890/17.12.2021 г. от ръководител на ***, ведно с приложения към нея – 4 броя заповеди за командировка, издадени от директор „Собствен транспорт“ при ***; писмо с вх. № 79023/17.12.2021 г. от 4 изпълнителния директор на ***; трудов договор № 09/25.02.2021 г. между *** като работодател и Д. И. Д. като работник; международен паспорт на Д.Д. Д. с № ***, издаден от ***; справка за съдимост за подсъдимата Ц. Н. Н..

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свид. А.Д.А.. От тях се установява, че тази свидетелка не е пряк роднина на детето Д.Д. Д., но въпреки това между тях са изградени изключително близки отношения. Въз основа на събраните по делото доказателства и преди всичко от показанията на двамата посочени свидетели – А. и детето Д.Д., настоящият състав приема за категорично доказано, че тези отношения се характеризират с изградено доверие, сигурност и предразположеност от страна на детето към свид. А..

Разпитът на малолетния свидетел Д. като следствено действие е плануван и проведен преди всичко с цел проверка на показанията и противоречивите твърдения на останалите разпитани преди това свидетели. Съвместният анализ на показанията на А. и на малолетния Д. разкрива съответствие и взаимовръзка в твърденията им относно конкретна ситуация, за която се установява да е имала сериозно отражение върху детето, тъй като е повлияла при формирането на нагласите и възприятията му за обкръжаващата го среда и за неговите роднини. Касае се за волното или неволно предизвикване на съмнение у малолетния Д. дали свид. А. и нейният съпруг са негови „истински“ баба и дядо, което е станало, докато детето е било при баща си /частния тъжител Д./ и баба си по бащина линия /свид. Д./. Начинът, по който детето Д.Д. е преодоляло така предизвикания вътрешен конфликт у него, се изяснява чрез изявленията му след прибирането си, че обича свид. А. и че я смята за своя истинска баба, както и че не желае повече да ходи в бащиния си дом. Коментираната ситуация е едно от множеството проявления по делото на неуредени чисто семейни отношения, които нямат пряко отношение към преценката осъществено ли е изпълнителното деяние, което е основният предмет на настоящия наказателен процес, но пък позволяват да се разкрие действителната мотивация зад поведението на страните в тези семейни отношения, което на свой ред би могло да има процесуално значение при оценката на достоверността на техните показания. Настоящият казус е доминиран от усложнени и силно влошени предпроцесуални отношения от семеен характер, чиято невъзможност за доброволно разрешаване е ескалирала до образуването на наказателното производство. Коментираната ситуация /предизвиканите съмнения дали свид. А. е истинска баба на малолетния Д.Д./ предвид значението, което тя е имала за детето, повлиявайки върху все още формиращите му се представи за общност и семейство, е значима за делото, тъй като служи за проверка на достоверността на показанията на свид. А.. Съдът намира, че свидетелката правдиво отразява възприятията си за случилото се. Не се наблюдава стремеж да изопачава фактите в полза на защитата или да създава негативна представа за частния тъжител и роднините на детето от бащина страна. Цялостната ситуация свидетелката разказва единствено от гледна точка на нейното отражение върху детето и негативната емоция, която то е носило, без да се съдържа 5 какъвто и да е упрек, оценка на чуждото поведение или друга формирана нагласа. Това мотивира съда да приема, че показанията на свид. А. са обективни и достоверни.