Решение № 54 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Г., В. И. Г. и В. И. Д., чрез процесуалния си представител адв.М. Р. от БлАК, срещу решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е отменено решение №142/05.05.2023г., постановено по гр.д.№1201/2022г. по описа на РС Петрич, като вместо това е постановено решение, с което :

- прието е за установено по отношение на Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], че И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], е собственик на 23/112 идеални части от урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609кв.м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, и на 23/112 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот, на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том II, дело № 349/2022г. на Нотариус К. Т. ;

- осъдени са Ц. В. Г., В. И. Д. и В. И. Г. да предадат на И. Д. А. владението върху 23/112 1 идеални части от описания в нотариалния акт за дарение недвижим имот.

- отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен Нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., до размера на 23/112 идеални части от описания в него недвижим имот: урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609 кв. м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот ***и две улици, и построената двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот.

В касационната жалба са развити доводи за частична недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от ищцата И. А. срещу решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №142/05.05.2023г., постановено по гр.д.№1201/2022г. по описа на РС Петрич в частта, в която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за разликата от 23/112 идеални части, до размера претендиран с исковата молба 1/4 идеална част от недвижимия имот ; оставено е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., за разликата от 23/112 идеални части, до размера претендиран с исковата молба 1/4 идеална част.

Навеждат се доводи за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната му част.

Ответниците не са депозирали отговор на насрещната касационна жалба.

С постановеното определение №4007/22.08.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.2 и 3 от ГПК, тъй като е прието, че обжалваното въззивно решение е частично недопустимо в едната си част, а в друга очевидно неправилно.

Въззивният съд е приел, че ищцата и ответниците по делото са се легитимирали като собственици на спорния недвижим имот, към момента на завеждането на ревандикационния иск пред съда, въз основа на нотариален акт за дарение - за ищцата и констативен нотариален акт- за ответниците, което означава, че върху всяка от тях е тежало задължението да докаже правото си на собственост.

Представено е удостоверение за наследници на И. А. Г., поч. на 02.03.1999г., който приживе е притежавал 1/2 идеална част от процесния по настоящото дело недвижим имот : Дворно място от 400кв.м., за което е отреден парцел ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, ведно с построена в него двуетажна жилищна сграда разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот, със застроена площ от около 40 кв.м.Наследниците по закон към момента на откриване на наследството са били децата на 2 починалия- неговия син И. И. Г. и неговата дъщеря Е. И. Т..Доказването на обстоятелство че правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, на основание наследяване и давност, както е посочено в оспорения констативен нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., е в тежест на ответниците по делото, които се позовават на придобивна давност на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, като за да се приеме че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително само за себе си, да намери ясна външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици и сънаследници на имота, което задължително изисква владението да не е установено по скрит начин.При липса на такива действия, то промяната на намерението на владелеца на имота по отношение на останалите съсобственици, е скрито, а следователно владението е опорочено и не могат да настъпят последиците предвидени в разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС.Прието е за безспорно по делото, че за процесната 1/2 идеална част от недвижимия имот, началото на упражняване на фактическа власт върху имота за И. И. Г. и неговата съпруга Ц.

В. Г., е започнало на основание наследствено правоприемство от страна на И. И. Г..В този смисъл ответниците се явяват владелци на собствената идеална част на И. И. Г. и държатели на идеалната част на другия сънаследник Е. И. Т..След смъртта на общия наследодател И. А.

Г. през 1999г., в наследствения имот са останали да живеят само И. И. Г. и семейството му, които са ползвали недвижимия имот като семейно жилище, поради липса на друг жилищен имот в тяхна собственост.За да завледее целия имот за себе си И. И. Г. и неговата съпруга Ц.

В. Г., следвало да продължат да упражняват фактическа власт върху целия имот, но и да променят намерението си и превърнат държането на идеалните части на другия сънаследник Е. И. Т. във владение, като едва тогава в тяхна полза би могла да започне да тече придобивна давност.От ангажираните от страните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, не се установява наличието на такава промяна в намерението на И. И. Г. да владее целия имот, което да доведе до неговото придобиване по давностно владение. Свидетелските показания дадени пред РС Петрич са еднозначни и непротиворечиви в тази насока, като липсват каквито и да е данни в насока И. И. Г. да е демонстрирал по отношение на сестра си Е. И. Т., намерението са да преобърне държането на нейната идеална част от наследствения имот във владение, като започне да владее нейната припадаща се част от наследството с намерение да я свои за себе си и така да стане едноличен собственик на целия неследствен имот.От събраните гласни доказателства се установява, че до смъртта на брат си, Е. И. Т. макар да е живеела в друго населено място, е посещавала дома на И. И. Г. често за празници и годишнини, като е влизала в имота свободно винаги когато е искала това и е била посрещана от брат си без по никакъв начин да и е пречено или забранявано да посещава имота.От анализа на събраните свидетелски показания може да се направи извода, че И. И.

Г. е зачитал правата на сестра си в наследствения имот, като е имал съзнанието че тя е съсобственица в бащиния и имот както самия него.Част от свидетелите по делото дори сочат в показанията си, че една от стаите на първия етаж е била пазена именно за Е. И. Т., докато нейния брат е бил жив.Според въззивния съд е било без значение факта, че докато е бил жив именно И. И. Г. е плащал данъците за имота, както и разходите за консумативи за 3 къщата- ток и вода.Плащането на данъци и консумативни разноски за наследствения имот, извършването на ремонти за поддръжката на имота не са действия демонстриращи намерение за своене, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността.Обстоятелството че той и съпругата му Ц. са отглеждали зеленчуци в градината, не може да обуслови извода за промяна на намерението за своене/без да се установи по категоричен начин по делото че имота е бил заключван от тях и останалите сънаследници не са имали достъп до него/.Прието е, че е без правно значение обстоятелството, че И. И. Г. и неговата съпруга Е.

И. Т. са извършили сериозни ремонти и подобрения в имота, със знанието и без противопоставянето на Е. Т., както и че същите са заплащали всички разходи по поддръжката на имота.Доказателство за липса в промяната на намерението на И. И. Г. и неговото семейство за промяна на държането на идеалната част на Е. И. Т. във владение, за да се придобие собствеността върху целия имот, е обстоятелството че след смъртта на И. И.

Г. през 2013г., както съпругата му Ц. В. Г., така и неговата сестра Е. И. Т. са декларирали наследствени права върху идеални части от съсобствения недвижим имот в отдел „МДТ“ при Община гр. Петрич, чрез подаване на данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.Въз основа на горното въззивният съд е приел за неустановено по делото при условията на пълно и главно доказване, че наследниците на И. И. Г., са придобили по давност собствеността върху спорната идеална част от наследствения недвижим имот и построената върху него жилищна сграда.

Въззивният съд е приел, че ищцата е собственица на идеална част от процесния недвижим имот, която е придобила чрез договор за дарение от нейната баба Е. И. Т., но не в размера, който тя е претендирала в исковата молба.Общият наследодател на страните И. А. Г., след смъртта на първата си съпруга, е сключил втори граждански брак с Н. И. П./акт № 27 от 12.05.1946г. от регистъра за женитбите/.Прието е за установено по делото, че И. И. Г. и Е. И.

Т., са деца на И. А. Г. от първия му брак.Н. И. Г. е имала 6 деца от предходния си брак, които са наследници само на майка си, но не и на втория и съпруг И. А. Г..Втората съпруга на И.

А. Г. е починала преди него на 01.11.1995г., като нейни наследници са били шестте и деца от предходния брак и преживелия и съпруг И. А. Г..Тъй като към момента когато се е легитимирал като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по давност/нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелсвена проверка № 41, том I, дело № 137/1967г. по описа на РС Петрич/, И. А. Г. е бил вече женен за Н. И. Г., то имотът е станал общо притежание на двамата съпрузи.Към момента на откриване на наследството на Н. И. Г.

/01.11.1995г./, същата е имала равен дял със съпруга си по отношение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, на който същият се е легитимирал като собственик на основание придобивна давност през 1967г.При наследяването на Н. И. Г., преживелия съпруг И. А. Г. е участвал и в частта на починалата си съпруга, наравно с шестте и деца от първия брак, поради което след смъртта на съпругата си, И. А. Г. е станал собственик на 23/56 идеални части от процесния недвижим имот.Именно тази идеална част е била в патримониума на 4 общия наследодател на страните към датата на смъртта му- 02.03.1999г., която е била придобита от неговите деца при равни части. Поради изложените съображения въззивният съд е приел, че след смъртта на общия на страните наследодател И. А. Г., неговата дъщеря и баба на ищцата - Е. И. Т., е придобила правото на собственост в размер на 23/112 идеални части от процесния недвижим имот.Само тази част Е. Т. е могла да дари на своята внучка.Въз основа на горното е прието, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е частично основателен и следва да бъде уважен до размер на 23/112 идеални части, а за разликата до претендираната 1/4 идеална част отхвърлен.