Решение № 82 от 19.05.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100747 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Р. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. Д. П. от АК Р., против Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***. Предявени са субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за отмяна на дарение на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в с. Владо Тричков, общ. Своге, заедно с построена в него масивна вилна сграда, със застроена площ от 35,25 кв.м., състояща се от кухня-дневна, баня-тоалетна, спалня, две входни антрета и два склада, при граници на имота: дере, Ц. И. и от две страни – път, оформено в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том V, дело № 1510/02.10.1997 г. на нотариус при Районен съд Своге.

В исковата молба, уточнена с молба от 23.01.2024 г., ищцата твърди, че на 02.10.1997 г., тя и съпругът й Д. М. С. (починал на ** г.) сключили договор за дарение по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, с който договор надарили двамата ответници – техни внуци. Твърди се още, че от началото на 2023 г. ищцата, която е на възраст 90 г., трудно полага грижи за себе си и поради тази причина се е обърнала към своите внуци за помощ, която да се изразява в полагане на физически грижи или парични средства, необходими за заплащане на тази грижа. Първоначално се обърнала към ответницата Р. С., която й отказала поради факта, че живее в чужбина – *** с мотива, че работи в чужбина и няма възможност да се прибере в България, за да полага грижи за нея, а положението й не било финансово стабилно, за да й осигури издръжка. След отказа на Р. С., ищцата потърсила помощ от 1 ответника Д. С., който също отказал да я гледа или да й осигури финансова издръжка за болногледач. Излага се също, че ищцата имала нужда от човек, който да бъде до нея в рамките на 24 ч. в денонощието, като й помага при хранене, почиства домът й, приготвя храна или накратко домакинства, както и в хигиенни, и санитарни нужди. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло дарението на недвижимия имот, като по отношение на дарената от съпруга й 1/2 ид.ч. се позовава на наследствено правоприемство.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

С влязло в сила Определение № 61 от 19.02.2024 г., постановено по настоящото дело, потвърдено с Определение № 1104 от 29.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 245/2024 г. на Софийски окръжен съд, исковата молба е върната в частта, в която се иска отмяна на договора за дарение по отношение на дарената от Д. М. С. 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот и производството по делото в тази му част е прекратено поради недопустимост на исковете. С оглед на последното, производството е продължило по отношение на останалата 1/2 ид.ч. от спорното право, в която част исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК никой от ответниците не е подал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на иск за отмяна на извършено дарение в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е необходимо установяването на три кумулативни предпоставки: изпадането на дарителя в трайна нужда от издръжка, отправяне на покана до надарения за заплащане на такава и отказ от страна на последния за предоставяне на издръжка съобразно с възможностите си.

При оценката на доказателствата относно наличието или не на тези предпоставки, следва да се отчита характерът на договора за дарение като безвъзмезден договор, с който се прехвърля правото на собственост върху дадена вещ. От гледна точка на дарителя този договор е акт на щедрост, на благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в негова тежест възниква задължение от морален характер да подпомага със средства при нужда своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят, той може да поиска дареният да му осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова. При предявения иск за отмяна на дарение на основание чл.

227, ал.1 б. „в“ от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, с допустимите в ГПК процесуални средства, да докаже фактите, които твърди с исковата молба, като в негова процесуална тежест, съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, е да установи и докаже наличието на трайна нужда от издръжка и отказа на надарените в случая да му я предоставят.

2

По делото липсват каквито и да било доказателства относно кумулативното наличие на предпоставките за отмяна на дарението. Ищцата, редовно призована, не се яви в три поредни, насрочени по делото открити съдебни заседания, не изпрати представител, не посочи уважителни причини за неявяването си, не ангажира никакви доказателства, с оглед на указаната й доказателствена тежест и не доведе, поисканите от нея двама свидетели. При липса на доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.

При така установеното съдът намира, че предявените субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното от ищцата дарение на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот са процесуално допустими, а разгледани по същество са недоказани, а оттам и неоснователни, и като такива ще следва да бъдат отхвърлени. По делото не се установи кумулативното наличие на предпоставките за отмяна на дарението, извършено от ищцата, а именно: същата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тя да е поискана от надарените и последните да са отказали да я дадат.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи на ответниците направените по делото разноски. От страна на ответниците в настоящото производство не е направено искане за присъждане на разноски, липсват и доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. К. С., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното от ищцата дарение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в с. Владо Тричков, общ. Своге, заедно с построена в него масивна вилна сграда, със застроена площ от 35,25 кв.м., състояща се от кухня-дневна, баня-тоалетна, спалня, две входни антрета и два склада, при граници на имота: дере, Ц. И. и от две страни – път, оформено в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том V, дело № 1510/02.10.1997 г. на нотариус при Районен съд Своге, като недоказани и неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

3

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4