Решение № 1065 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100509344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 10356 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 10045/2022 г. по описа на СРС, 68 състав е отхвърлен предявеният от „Д.З.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1865,23 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Автогрижа“ по щета № 210902440 за имуществените вреди на л.а. „БМВ 535 И ГТ“, с рег. № ****, причинени при реализирането на 23.07.2021 г. в гр. Разград ПТП, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД, в която се навеждат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се съдът неправилно и необосновано да е приел за недоказано обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „ГО“ за л.а.

„Фиат“, с рег. № ****. Твърди се, че СРС неправилно е приела за недоказана пасивната материална легитимация на ответника, доколкото ищецът не е доказал валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между виновния водач и ответното застрахователно дружество. Поддържа, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, предвид неизпълнението на вмененото на ответника задължение по реда на чл. 190 ГПК да представи оригинала на процесната полица. Наред с това заявява, че съдът неправилно не е приел приложената разпечатка от Информационната система на ГФ, установяваща наличието на застрахователното правоотношение и неоспорването на това обстоятелство от страна на ответното дружество – застраховател по същата. Иска се отмяна на атакувания акт и уважаване на иска в цялост. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД.

В проведеното съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява, депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява, депозира становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът „Д.З.“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по риска „Каско“ на собственика на автомобил „л.а. „БМВ 535 И ГТ“, с рег. № **** е изплатил по щета по риск „Автогрижа“ № 210902440 застрахователно обезщетение в размер на 1850,23 лв. за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 23.07.2021 г. в гр. Разград. Според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за произшествието е водачът, управлявал автомобил „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. След покана ответното дружество отказало да изплати дължимото обезщетение. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца процесната сума.

Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД оспорва изцяло предявените искове.

За да отхвърли обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът, комуто е била доказателствената тежест не е доказал пълно и главно, че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил „Фиат“, с рег. № КН **** ВА или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска „ГО“, с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника, доколкото е счел, че представената справка от ГФ, нито Протокола за ПТП могат да заместят застрахователната полица по риска „ГО“ като доказателство, уредено в ГПК, в хода на съдебно производство.

2

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) между деликвента и ответника.

Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички елементи на фактическия състав, включително наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представена и приета като неоспорена от страна на ответника застрахователна полица по задължителна застраховка „ГО“ № BG/30/121000752561 за л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, сключена в ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, разпечатка от Информационната система на ГФ, от която е видно, че е налице застраховка „ГО“ за процесния автомобил, валидна към момента на настъпване на ПТП със застраховател ответното дружество. В проведеното по делото о. с. з. на 23.11.2022 г., съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК най-късно в следващото съдебно заседание да представи застрахователната полица л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА валидна към 23.07.2021 г. по риска „ГО“. В същото съдебно заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство плащането от страна на ищеца на обезщетение по риска „Автогрижа“.

Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение при отделянето на спорното от безспорното като е отхвърлил иска на основание липсата на договорно правоотношение, което не е било спорно по делото, че е налице. Поради това първоинстанционният съд неправилно и необосновано в крайния си съдебен акт е направил генералния извод за липса на застрахователно правоотношение, поради липса на представен застрахователен договор. Напротив, с оглед събраните по делото доказателства в съвкупност по косвен път се установява обратното - наличие на валидно застрахователно правоотношение относно деликвента и неговия застраховател. Както е посочил ищецът, данните от ИЦГФ имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща съда доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „ГО“ (в този смисъл решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/11 г. на ВКС, ІІ ТО). Информацията, съдържаща се в базата данни на ИЦГФ отразява именно заявените от страна на застрахователя данни за сключените от него застраховки „ГО“ в съответствие с нормативните изисквания. Освен това, в конкретния случай, както по-горе се посочи с определение на районния съд ответното дружество е задължено по реда на чл. 190 ГПК да представи застрахователна полица за л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, което същото е сторило. Действително приетите по делото преписи от полицата са представени в заверени от адвокат преписи и не съдържат подписите на страните по договора. Липсата на подпис в застрахователната полица следва да се разглежда като порок във формата на застрахователната полица, изискването за която е установено в 3 чл. 344, ал. 1 от КЗ. В тази хипотеза, с оглед характера на застрахователния договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КЗ е приложима нормата на чл. 293, ал. 4 от ТЗ. В съдебната практика е прието, че ако застрахователят не е оспорил действителността на изявлението, за което може да се съди от приемане на застрахователната премия и изпращане на данни за нея в Информационния център към Гаранционен фонд, то отсъствието на подписа на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но при съобразяване с характера на този договор на абсолютна търговска сделка и с разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в сочената хипотеза, приложима и за настоящия случай, ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. (в този смисъл Решение № 50090/26.09.2022 г. по т. д. № 1157/2021 г. на ВКС, І т. о., Решение № 115 от 23.07.2013 г., постановено по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І т. о. на ВКС; Решение № 50 от 25.04.2012 г., постановено по т. д. № 95/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 179 от 27.11.2012 г., постановено по т. д..

№ 527/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). В производството е доказано наличие на валиден застрахователен договор по застраховка ГО сключен между застрахователя ответник и застраховащия – собственик на л.а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА. Както е посочено и в цитираното решение и преди постановяване на соченото ТР еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ (в този смисъл решения по т. д. № 3135/15 г. на ІІ т. о., т. д. № 95/2011 г. на ІІ т. о., т. д. № 348/2012 г. на І т. о. на ВКС и др. ).

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че е налице застраховка № BG/30/121000752561 за л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, , с период на действие 16.03.2021г.-15.03.2022 г., валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена в ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, т. е. налице е застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното дружество.

За установяване механизма на настъпване на ПТП е прието в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно. От същото се установява, че процесното ПТП е настъпило на 23.07.2021 г., около 18:00 часа, в района до КАТ – Разград , лек автомобил „Фиат Палио”, с рег.№ ****, се движи по бул. „Априлско въстание“, водачът предприема маневра за престрояване, при която реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент от лявата му страна лек автомобил „БМВ 535 И ГТ“, като причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „Фиат Палио”, с рег.№ ****, който е предприел маневра за престрояване без да се съобрази с местоположението на изпреварващия го в същия момент л. а. „БМВ 535 И ГТ” с рег.№ ****. От заключението на вещото се установява още, че от приетия механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания щетите по л. а. „БМВ 535 И ГТ” с рег.№ **** се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 23.07.2021 г. произшествие в гр.

Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db118438-eee0-4bca-8c1f-c985632f54a9