Решение № 578 от 26.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000502324 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 261814 от 18.03.2021 г. по гр.д.№ 13400/2018 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, е признато за установено по иска, предявен от Адвокатско дружество „П.“ с Булстат:

175813823 против Г. В. Х. с ЕГН: ********** с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че физическото лице дължи на ищеца сумата 25 094,08 лв., представляваща дължими адвокатски възнаграждения за периода 01.01.2012 г. – 22.05.2013 г. по Договор за правни услуги от 22.08.2011 г. ведно със законната лихва, считано 02.07.2015 г. до окончателното изплащане, за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в на 22.12.2015 г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Като следствие от това, Х. е осъден да заплати на дружеството разноски в общ размер на 2 101.86 лв.

В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано в цялост от Г. В. Х. /чрез адв. К./ с доводи за неговата неправилност, подробно изложени в жалбата. Към САС се прави искане да се отмени атакуваното решение изцяло, да се отхвърлят исковете, да се обезсили изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, както и в случай на уважаване на жалбата, да се издаде обратен изпълнителен лист за сумата от 27 929.75 лв., която по нареждане на ЧСИ Н. М. била принудително изтеглена от сметката на въззивника в „Уникредит Булбанк“ АД по ИД 32/2016 г., образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в.

1

Претендират се разноски.

Подаден е писмен отговор от процесуален представител на АД „П.“ /дружество по Закона за адвокатурата/, в който жалбата на Х. се оспорва като неоснователна. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, по правилността на който САС намира следното:

Съдът е сезиран с разглеждането на иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в. Претендира се установяване дължимостта на сумата от 25 094,08 лв., представляваща дължими адвокатски възнаграждения за периода 01.01.2012 г. – 22.05.2013 г. по Договор за правни услуги от 21.06.2011 г., за което вземане по образуваното ч.гр.д.№ 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в на 22.12.2015 г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК /а не по чл. 417 ГПК, както погрешно е посочено на няколко места в обжалваното решение, вкл. и в неговия диспозитив/ и изпълнителен лист, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 02.07.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски по заповедното и исковото производство в общ размер на 1 003,72 лв.

В исковата си молба АД „П.“ твърди, че на 02.07.2015 г. ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 12 830,40 евро с ДДС, или 25 094,08 лв. с ДДС, представляваща сума за дължими адвокатски възнаграждения, по Договор за правни услуги от 21 юни 2011 г., сключен между страните, за периода 01 януари 2012 г. - 22 май 2013 г., ведно със законна лихва и разноските по делото.

На 22 Декември 2015 г. СРС е издал в полза на адвокатското дружество Заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, а впоследствие и изпълнителен лист, въз основа на които ищецът заявява, че е образувал изпълнително дело при ЧСИ Н.М., с рег. № *** на КЧСИ.

Ответникът Г.Х. оспорва изцяло така предявения иск, както по основание, така и по размер.

Претендира разноски.

Оспорил е като неистински всички фактически твърдения, направени в исковата молба. Счита, че не дължи сумата по издадената фактура, като освен това, заявява, че бил заплатил претендираната сума.

Според заявеното от него, от момента на сключване на Споразумението за предоставяне на правни услуги до месец юли 2013 г. ищцовото дружество не е съставило нито една проформа фактура и не е изтовило нито един писмен отчет, поради което Х. не е имал никаква информация за извършените действия в защита на интересите му. Нещо повече, счита, че възложената работа не е била изпълнена с необходимото старание и липсва 2 резултат от извършените действия.

Заявява, че е възразил за прекомерност на поисканото възнаграждение, а остатъка, който е признал, бил заплатил.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства /в т.ч. и разменена кореспонденция между страните чрез електронна поща, приложена като разпечатки на хартиен носител/ се установява, че на 21.06.2011 г. от страна на АД „П.“, представлявано от управляващия съдружник адв. С. П. се изпраща по e-mail „Писмо за ангажимент“ до Г.Х. относно предоставяне на допълнителни правни услуги във връзка със „собствеността на семейство Х. в София“. В този документ /на л. 15 от делото в исковото производство/ може да се установи, че той представлява по своята същност оферта-предложение /по смисъла на чл.

13, ал. 1 ЗЗД/ за предоставяне на различни правни услуги /осъществяване, както на правни, така и на фактически действия/ от дружеството в полза и за сметка на г-н Х.. Видно от имейла на английски език /на л. 19/, предложението-оферта е прието от ответника Х. с полагане на подпис до неговото име и посочена дата 22.08.2011 г., както и текст „I have read the above letter and accept the terms and conditions set out teherein”, т.е. „Прочетох приложеното по-горе писмо и приемам условията и сроковете, посочени в същото“.

Българското право познава сключването на договори от разстояние, като и по общите правила, сделката се счита за сключена до достигането на офертата до неприсъстващия, който се съгласява с нея, а след това - достигане на приемането до предложителя, за което няма съмнение, че се е осъществило. Г.Х. в нито един момент от производството пред първата инстанция, не е оспорил полагането на подписа от самия него, както това, че той е положен на датата 22.08.2011 г., на която дата следва да се счита и сключен и процесния договор за правни услуги. Поради изложеното, сделката следва да се счита за сключена на 22.08.2011 г. - с приемането й от ответника и при всички условия, посочени в мейла от адв.

П. от 21 юни 2011 г. Ето защо, САС приема, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка с поемане на съответните двустранни права и задължения, описани в писмото за ангажимент, т.е. за предоставяне на допълнителни правни услуги във връзка със собствеността на семейство Х. в София и, по – специално, относно статута на сграда „Котелна“, по силата на който договор ищцовото дружество се е задължило да предостави правни услуги на ответника във връзка с възстановяване собствеността върху недвижим имот и съществуващите съдебни спорове, предоставяне на консултации, правни съвети, процесуално представителство и др., като е уговорено възнаграждение за дружеството – преференциална почасова ставка в размер 120 евро с ДДС, при издаване в началото на всеки месец на проформа фактура за почасовите хонорари, с дължим ДДС, въз основа на дейността, подлежаща на осчетоводяване. Посочено е, че сумите са дължими в едномесечен срок от издаване на месечните проформа фактури, по банковата сметка на адвокатското дружество.

На 26.06.2015 г. дружеството - ищец е издало окончателна фактура № 0000000716 за сумата 3

20 911,73 лв., с начислен ДДС в размер 4е 182, 35 лв., или общо за дължима сума – 25 094,08 лв.

По делото е приложено детайлно описание от 26.06.2015 г. на извършените по посочения договор от страна на адвокатското дружество услуги през периода 01.01.2012 г. – 22.05.2013 г., както е и приложен протокол за извършени услуги от същата дата, който, обаче, носи подписа само на ищеца, но не и този на ответника.

Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление до СРС и е образувано гр.д. № 38406/2015 г. на СРС, 46 – ти с-в, приложено в настоящото производство, по което на 03.08.2015 г. съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумата 25 094,08 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2015 г. и разноски в размер 501,86 лв.

За събиране на посочените суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168410400032 при ЧСИ Н.М., рег.

№ *** на КЧСИ, също приложено в настоящото производство.

След уважено възражение, подадено от Г. Х. /чрез овластен пълномощник/ по реда на чл.

423 ГПК против заповедта по чл. 410 ГПК, изпълнението й е спряно /вж. приложеното в.ч.гр.д. № 3099/2016 г. на СГС/, като е разпоредено да се предяви иск за установяване вземанията по оспорената заповед за изпълнение.

Във връзка с предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, по гр.д. № 13400/2018 г. на СГС са представени и приети множество писмени документи, представляващи описание на извършените от ищеца дейности за защита интересите на клиента му, съобразно подписания Договор за правни услуги, включително, но не само - кореспонденция между страните във връзка с искане от страна на ищеца, отправено към ответника, за заплащане на дължимите суми, съобразно приложеното детайлно описание на дейностите, писмени доказателства – подадени сигнал, молби и жалби до СРП и СГП във връзка с образувано разследване, Протокол за доброволно предаване на книжа в рамките на досъдебно производство,, документи за извършени проучвания в БАН. Представени са още Постановление на СРП от 11.06.2012 г. да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 232/2012 г. относно умишлено разрушаване на сгради, една от които е и тази, по отношение на която е сключен договорът за правни услуги, Постановление на СГП по пр.пр. № 5635/2012 г. от 19.07.2012 г., с което е отменен отказа на СРП да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 232/2012 г. Представена е и кореспонденция със Столична община във връзка с процесния случай, както и други документи.

Отново в подкрепа на твърденията си, ищцовото дружество е представило писмени доказателства за процесуално представителство, защита и съдействие, които е осъществявало на ответника по водените във връзка със собствеността на сграда „Котелна“ граждански дела, съответно в СГС и ВКС, извършени действия по ИД № 20128520400835 на ЧСИ К. П., рег. № *** на КЧСИ.

4

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Както вече, бе посочено и по-горе, САС е на становище, че страните по делото са обвързани от валидна облигационна връзка, възникнала на 22.08.2011 г. В този смисъл, не отговарят на действителността твърденията във въззивната жалба, че „в рамките на първоинстанционното производство се променя твърдението за договор от 22 юни 2011 година и се поддържа, че се касае за договор за правни услуги от 22 август 2011 година“ /стр.втора от жалбата, трети абзац/. Следва да се подчертае изрично, че се касае за все една и съща сделка /описаната погоре/, както и за вземания за действия, извършени, но незаплатени от клиента за периода от 01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г. Това твърдение е последователно поддържано и идентично описано от ищеца, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, така и в исковата молба за установяване на вземанията по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК. Поради това, не са налице твърдените от процесуалния представител на въззивника противоречия и разминавания в твърденията и позициите на ищеца в първоинстанционното производство.