Решение № 6029 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6029 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100505980 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Министерство на външните работи срещу решение № 1732 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело № 48045/2022 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която по предявените от В. Д. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЧЛ95-00-344/07.07.2022 г. на министъра на външните работи и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 6025,35 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода 07.07.2022 г. – 07.01.2023 г. поради уволнението й със заповед № ЧЛ-9500-344/07.07.2022 г. на министъра на външните работи, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 02.09.2022 г., до окончателното й изплащане.

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като са изложени твърдения, че съдът неправилно е приел за дата на узнаване за извършеното нарушение датата на изготвяне на доклада от 03.05.2022 г. Въззивникът оспорва това да е датата, на която министърът се е запознал със съдържанието на доклада, като поддържа, че за начало на срока по чл. 194 КТ следва да се приеме денят на поставяне на резолюция върху 1 документа от заместник-министъра – 09.05.2022 г., евентуално денят, на който самият министър се е запознал с доклада – 14.06.2022 г. и в този смисъл счита, че двумесечният срок за налагане на наказание не е изтекъл и уволнението е законно. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемата-ищец В. Д. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ищцата В. Д. И. срещу решение № 1732 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело № 48045/2022 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Министерство на външните работи осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 6025,35 лв. до пълния предявен размер от 37263,87 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода 07.07.2022 г. – 01.07.2023 г. поради уволнението й със заповед № ЧЛ-95-00-344/07.07.2022 г. на министъра на външните работи.

В жалбата на ищцата са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон, като се твърди, че първоинстанционният съд не бил съобразил разпоредби на КТ и на Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат, съобразно които в обезщетението следва да се включват и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, каквито са командировъчните средства, полагащи се на ищцата. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и уважаване на предявения осъдителен иск в цялост.

Въззиваемият-ответник Министерство на външните работи е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищцата част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно 2 решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се отбележи следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 188, т. 3 КТ работодателят-ответник следва да установи, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението. За описаните законови изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание съдът не следи служебно, а се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай ищцата оспорва законността на уволнението си с твърдения за неспазена процедура по чл. 193 КТ и неспазен срок по чл. 194 КТ, за неизвършено от нея нарушение на трудовата дисциплина и несъответност на наложеното дисциплинарно наказание.

По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение по трудов договор от 20.02.2020 г. за длъжността „главен специалист“ с работно място „задгранични представителства“, като за времето от 06.03.2020 г. до 05.03.2024 г. е била издадена заповед № К-66/27.02.2020 г. на постоянния серетар на МВнР за командироване на ищцата в посолството на Република България в Саудитска Арабия (гр.

Рияд) за изпълнение на функциите на „завеждащ финансово-административна служба II категория“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № Т-1005/07.07.2022 г. на министъра на външните работи на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със заповед № ЧР-95-00-344/07.07.2022 г., поради неявяване на ищцата на работа в посолството на РБ в гр. Рияд за периода 17.02.2022 г. – 18.02.2022 г. и за периода 11.04.2022 г. – 14.04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не покъсно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В трайната съдебна практика (Решение от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6889/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г. на ВКС, III г.о., 3

Решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, I г.о., Определение № 640 от 09.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 515/2017 г., IV г. о.) се приема, че „откриване на нарушението“ по смисъла на посочената разпоредба означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, както и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.

След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.

В случая се установява, че временно управляващият посолството на РБ в гр. Рияд В.Д. е узнал за твърдяните нарушения, извършени от ищцата в периода 17.02.-18.02.2022 г. и 11.04.-14.04.2022 г., на 13.04.2022 г., когато е изпратил грама до министерството с тези твърдения и с молба за по-нататъшни указания (л. 38 от делото на СРС). В отговор на тази грама Инспекторатът към МВнР е изпратил до посолството друга такава на 21.04.2022 г. (л.

40 от делото на СРС), в която е посочено, че в изпълнение на заповед № 95-00234/20.04.2022 г. на министъра на външните работи Инспекторатът извършва тематична проверка по постъпилите данни за неправомерно напускане на В. И. на държавата, в която е била дългосрочно командирована, като в тази връзка е отправена молба до посолството за предоставяне на писмени обяснения от служителката в срок до 26.04.2022 г. относно отсъствията й през процесните периоди от м. февруари и м. април 2022 г. На 03.05.2022 г. е изготвен доклад от инспектората на МВнР до министъра, в който изрично е посочено, че същият се съставя в изпълнение на „Ваша заповед № 95-00-234 от 20.04.2022 г.“ относно извършената извънпланова проверка по твърденията за неоснователно отсъствие от страната на завеждащия финансово-административна служба (ЗФАС – заеманата от ищцата длъжност в задграничното представителство). Едва след изготвяне на този доклад и въз основа на заповед на министъра № ЧР-95-00-290/14.06.2022 г. е образувано дисциплинарно дело срещу ищцата, изискани са нейните обяснения по реда на чл. 193 КТ, извършени са справки в дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ и на 07.07.2022 г. е издадена заповед от министъра за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

От изложеното е видно, че субектът на дисциплинарна власт – министърът на външните работи като работодател на ищцата, е бил уведомен за констатираните нейни отсъствия през процесните периоди още през м. април 2022 г., като на 20.04.2022 г. е издал заповед за извършване на извънпланова проверка от инспектората с оглед установяване на фактите по конкретните твърдения за тези нарушения. Заповедта от посочената дата не е приложена по делото, но същата е цитирана в два документа, изхождащи от Инспектората – грамата от 4

21.04.2022 г. и докладът от 03.05.2022 г., от съдържанието на които несъмнено се установява, че тази заповед касае проверяване на твърденията за неоснователно отсъствие именно от страна на В. Д. И. – това е служителят, който е заемал длъжността ЗФАС (завеждащ финансово-административна служба) и именно нейните обяснения са изискани с грамата от 21.04.2022 г. в изпълнение на заповедта на министъра. Следователно, още на 20.04.2022 г. работодателят на ищцата е узнал за извършените от нея нарушения и от този момент министърът е инициирал проверки за изясняване на случая, за да прецени дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание, като дори е изискал писмените обяснения на служителя, депозирани още на 22.04.2022 г. (л. 65 от делото на СРС).