Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260366 от 26.10.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 625/2020
Вид
Решение № 260366
Подписан
26.10.2020
В сила
12.11.2020
Състав
СВЕТЛА ИЛМЕНОВА ЗАМФИРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен,

26. 10. 2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 625 по описа за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от

***., ЕГН **********, ***., ЕГН **********, чрез ******., против ***., ЕГН **********,

***., ЕГН **********, чрез представляващ ***., с посочено правно основание чл. 124 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, че признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкрекния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът с писмена молба и в съдебно заседание е направил изявление, че признава иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен .

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал. 2 от