Решение № 4058 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4058 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110122398 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 и 2 от ЗЗД,вр.чл.146 от ЗЗП и иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД от „И“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от Б Н,против М. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.Сс искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че договорната клауза на чл.3 от сключения между страните договор е недействителна,както и за осъждане на ответницата да заплати сумата от 83,33 лева главница по вноска с падеж 28.03.2025 г.

В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за кредит № 505262,сключен на 30.08.2024 г. при заемна парична сума от 1000 лева,която е предадена на заемополучателката чрез „И“АД. Ищецът сочи,че по договора за заем е останала неиздължена паричната сума от 83,33 лева главница с падежна дата 28.03.2025 г. Ищецът сочи,че в договора е включена клауза за неустойка,но същата се явява недействителна,защото противоречи на типичните на неустойката функции. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.

Ответницата М. К. П. не е подала писмен отговор и не изразява становище по исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за предоставяне на кредит от разстояние № 505262,сключен на 30.08.2024 г. между „И“ЕООД,като заемодател,и М. К.

П.,като заемополучател,съгласно който страните са постигнали съгласие за заемна сума в размер от 1000 лева при фиксиран лихвен процент 40,15 % и 1

ГПР от 48,44 %. Съгласно чл.3 от сключения договор страните са постигнали съгласие заемополучателят да предостави банкова гаранция или да осигури две лица – поръчители,тъй като в противен случай дължи неустойка в размер от 527,04 лева.

Приети са общи условия на „И“ЕООД към договори за предоставяне на кредит.

Според разписка за извършено плащане от 30.08.2024 г. в полза на М. К.

П. е преведена сумата от 1000 лева.

От справка за извършени плащания общият размер на заплатени парични суми от М. П. по договора за заем възлиза на 420 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Софийският районен съд приема,че исковата претенция за прогласяване недействителност на договорната клауза за неустойка е доказан по основание и подлежи на уважаване. Уважаването на иск за протласяване недействителност на договорна клауза е обусловено от установяване наличието на такъв порок при уговаряне на клаузата,при което същата не би могла валидно да породи правни последици. Когато договорната клауза е недействителна,същата не поражда за страните правни последици,а всяка от страните по договорното правоотношение е активно легитимирана да предяви иск за прогласяване недействителност на договорната клауза за неустойка.

Принципно неустойката представлява договорен способ,съгласно който страните уговарят при сключване на договора способ,по който едната страна да бъде компенсирана при допускане неизпълнение на договорно задължение от другата страна. Неустойката следва да отговаря на следните функции – обезпечителна,обезщетителна или санкционна,а ако не отговаря на тези функции неустойката е нищожна. В конкретния случай страните са уговорили неустойка,ако в кратък период от време,считано от сключване на договора за заем не бъде предоставена банкова гаранция или не бъдат осигурени двама поръчители,които да отговарят на предвидени в договора условия. Съдът счита,че така уговорената неустойка е нищожна,защото дължимост на неустойка възниква независимо от това дали страната заемополучател допуска или не допуска неизпълнение на договорното си задължение да връща заемната парична сума. Отделно от това,съдът намира,че преценката за кредитоспособността на лицето,кандидатстващо за отпускане на кредит следва да бъде реализирана преди сключването на договора за заем и ако заемодателят прецени да бъде предвидено в договора за заем,че същият се обезпечава по определен начин,но не се явява допустимо заемът да бъде предоставен без обезпечение,а поради непредставяне на обезпечение да възниква допълнително задължение за заемополучателя. Съдът счита,че така уговорената неустойка не обезпечава изпълнението на задължението,а единствено се достига до утежняване финансовото положение на заемополучателя чрез възникване на допълнително парично задължение,с което се реализира скрита печалба за дружеството заемодател. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът за прогласяване недействителност на клаузата за неустойка подлежи на уважаване.

Уважаването на иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД е обусловено 2 от доказване,че между страните е сключено заемно правоотношение,предоставена е заемната парична сума,но липсва връщане на същата. Този иск е иск за реално изпълнение на задължението за връщане на заемната парична сума,когато липсва доброволно изпълнение. Страните не спорят,а и от представените доказателства се установява,че е сключен договор за заем при заемна парична сума от 1000 лева,а по договора за заем е върната сума в размер от 420 лева общо. За да счете,че е възникнало правоотношение по договор за заем,съдът взе предвид представените доказателства,в това число и имейл кореспонденция между страните,както и отчете представеното доказателство,че заемната сума от 1000 лева е предадена на ответницата П..

Договорът за заем е реален договор,съгласно който не е достатъчно страните да са сключили договор,а е необходимо за реализиране на фактическия състав и предаване на паричната сума. С оглед това,че ответницата П. е получила сума от 1000 лева,както и предвид наличието на частични плащания в общ размер от 420 лева,които представляват извънсъдебно признание,че заемната парична сума е получена,съдът намира,че искът е доказан по основание и подлежи на уважаване за сумата от 83,33 лева главница с падежна дата 28.03.2025 г. Софийският районен съд,отчитайки сключването на договора за заем с физическо лице,което се явява потребител,както и при отчитане служебното задължение да следи за неравноправни клаузи,приема,че при отчитане посочения размер на ГПР в договора за заем,както и при отчитане размера на дължимата неустойка от 527,04 лева,ако неустойката бъде включена в ГПР би се достигнало до нарушаване нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,което би довело до недействителност на договора за заем. Дори да е недействителен договорът за заем обаче,страната заемополучател дължи връщането на чистата стойност,т.е. заемополучателката П. следва да върне сумата от 1000 лева. При това положение и като отчете,че общият размер на плащанията възлиза на 420 лева съдът намира,че в съответствие с принципа на диспозитивно начало искът следва да бъде уважен за сумата,за която е предявен – 83,33 лева ( 42,61 евро ),тъй като неиздължената сума,представляваща част от главницата е в размер,по-висок спрямо претендираната парична сума с исковата молба.

При този изход на делото и като взе предвид,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 200 лева ( 102,26 евро ).

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА договорна клауза на чл.3 от договор за паричен кредит от разстояние № 505262,сключен на 30.08.2024 г.,по искова претенция с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 и 2 от ЗЗД,вр.чл.146 от ЗЗП,предявена от „И“ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от Б Н,против М. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С.

ОСЪЖДА М. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД на „И“ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес 3 на управление гр.Спредставлявано от Б Н,сумата от 42,61 евро ( четиридесет и две евро шестдесет и един евроцентове ) ( 83,33 лева ),представляваща неиздължена част от главница по договор за паричен кредит № 505262 с падежна дата 28.03.2025 г.

ОСЪЖДА М. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „И“ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от Б Н,сумата от 102,26 евро ( сто и две евро двадесет и шест евроцентове ) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4