Решение № 195 от 23.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Стара Загора, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530200599 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 751095-F750936 от 22.01.2024 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на „ПИ ЕС ПРОПЪРТИ“ ЕООД село Черна Гора, ЕИК 207401132, представлявано от П. С. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.7, ал.1 от наредба № Н -18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения 1 излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице имащо право на нея, и разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление дружествотожалбоподател е санкционирано за това, че на 27.11.2023 година в 17.10 часа, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС е било установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството на задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, осъществява търговска дейност в обекта, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от започване на дейността през месец юли 2023 г., с което е допуснал нарушение на разпоредбите на същата наредба. Тези обстоятелства, актосъставителя е възприел, като нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, поради което на дружеството е бил съставен АУАН № F750936/08.01.2024 година. В АУАН са изложени обстоятелства, че при извършена при проверката на 27.11.2023 година, контролна покупка на 1 брой услуга - посредник при наемане на недвижим имот на стойност 225,00 лв. в 16.50 часа не е издаден фискален бон от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Плащането е направено в брой от ОП – К. М. Б., проверяващ преди легитимация на Моника А. Тарлева – консултант недвижими имоти. Установена e касова наличност в размер на 225,00 лева.

При проверка в Регистъра на фискалните устройства на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби. Нарушението е извършено и констатирано на 27.11.2023 г. Въз основа на същия АУАН е издадено обжалваното НП, в което нарушението е описано и квалифицирано така, 2 както в акта.

Съдът намира обжалваното Наказателно постановление за незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място е нарушено формалното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като неправилно е посочена датата на извършване на нарушението. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. В цитираната разпоредба изрично е предвидено, че за дата на извършване на това нарушение следва се приеме първият момент, в който дружеството е започнало дейност и не е изпълнено цитираното задължение – неустановената дата през месец юли 2023 г., а не както е посочено в АУАН и НП – 27.11.2023 г. /в. т. смисъл е и Решение от 02.05.2019 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 151/2019 г./ Налице е съществена разлика между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване – и двете дати са релевантни за административното нарушение, но законодателят е въвел като императивно изискване за съдържанието на НП именно датата на осъществяване на изпълнителното деяние, елемент от фактическия състав на нарушението.

Отделно, при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което напълно го опорочава и това само по себе си е безусловно основание за отмяната му. Съдът намира, че в настоящия случай нарушението не е описано коректно в наказателното постановление, поради което административнонаказващият орган е допуснал неяснота по отношение на административното обвинение. От обстоятелствената част на наказателното постановление, както и от представените по делото доказателства, става ясно, че проверяващите органи са констатирали неиздаване на касов бон или на друг платежен документ /бележка от кочан/, удостоверяващ плащане на извършената услуга, както и неизпълнение на задължението да се монтира, въведе в експлоатация и регистрира ЕКАФП в компетентната ТД на НАП от момента на започване на дейността в обекта. Така описаното нарушение и приложената материална норма на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., води до пълна неяснота 3 относно същността на твърдяното нарушение. Не става ясно дали дружеството е санкционирано за неиздаване на касов бон или за неизпълнение на задължението си да монтира, въведе в експлоатация и регистрира ЕКАФП. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, доколкото препятства санкционираното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Едно от визираните строго формални изисквания в закона е пълно описание и индивидуализация на нарушението, обуславящо безпроблемно възприемане на нарушението от страна на нарушителя и гарантиращо правото му на защита.

На следващо място съдът намира, че административната отговорност е неправилно ангажирана. Актосъставителят е повдигнал административно обвинение спрямо дружеството жалбоподател на основание извършена контролна покупка -посредник при наемане на недвижим имот. По делото не се събраха доказателства, че същата покупка е направена именно с дружеството – жалбоподател. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че сумата в размер на 225,00 лв. е предадена на св.

Моника Тарлева в качеството на „капаро“. Понятието „капаро“ в търговските и граждански отношения като синоним на легалния термин „задатък“ уреден в чл. 93 ЗЗД или за определен вид задатък, когато той представлява определена сума пари, дадена като предплата. Това заключение на съда не се разколебава и от представената по делото разписка за получена сума /л. 38 от делото/, в която е посочено, като дописано на ръка, че сумата от 225 лв. е като „комисионна към агенцията“/без да е посочено коя точно агенция/, тъй като в същата разписка, на последния ред сумата се определя отново като капаро. В конкретният случай „капарото“ е било дължимо на наемодателя, във връзка с евентуално сключения договор за наем, а не на посредника, поради което и същият не е имал задължение за издаване на касов бон за тази сума. Не се събраха и доказателства, че към момента на извършения оглед – св.Тарлева е изпълнявала служебните си задължения към дружеството жалбоподател, за да се приеме, че процесната сума е била заплатена на дружеството във връзка с осъществявания от последното предмет на дейност.

Не се доказа по несъмнен начин, че имотът, чието отдаване под наем е било предмет на посредничество, е бил обявен за отдаване под наем от дружеството жалбоподател, във връзка с предмета му на дейност. Напротив – събраха се доказателства в противната насока. Чл. 7, ал.1 от Наредба Н4 18/2006 г., препраща към чл. 3 по отношение субекта на разглежданото административното нарушение. Съгласно същата разпоредба субект на това нарушение е лице, което извършва продажби на стоки и услуги.

Извършването на продажби представлява елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение, който на общо основание следва да бъде доказан по безспорен начин от АНО, чиято е тежестта на доказване по административното обвинение. След преценка на доказателствения материал следва да се заключи, че АНО не е извършил фактическа проверка на предмета на дейност на дружеството, а само формална такава – че по отношение на същото няма регистрирано ФУ в регистрите на НАП.

Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена ТД на НАП – град Пловдив да заплати на дружеството жалбоподател сума в размер на 600,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я наказателно постановление № 751095-F750936 от 22.01.2024 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощена със Заповед на изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на „ПИ ЕС ПРОПЪРТИ“ ЕООД с. Черна Гора, ЕИК 207401132, представлявано от П. С. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.7, ал.1 от наредба № Н -18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ТД на НАП – град Пловдив да заплати на „ПИ ЕС ПРОПЪРТИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Черна Гора, ул.

5

„Батак“ №6, ЕИК 207401132, представлявано от П. С. И., ЕГН ********** сумата в размер на 600,00 лева представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6