Решение № 1515 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330204193 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-1030-003129/14.05.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на А. А. А., ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява и се представлява от процесуален представител – адв. Я. К.. Жалбата се поддържа и се прави същото искане. Ангажират се гласни доказателства. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се 1 прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.04.2024г. около 17:35 часа жалбоподателят А. А. А. управлявал в гр. Пловдив по ул. „Родопи“ лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с рег. № ***, лична собственост. Същият бил забелязан от полицейските служители Б.

Л. Д. – *** и Н. Й. П. - *** на кръстовището на ул. „Родопи“ и ул. „Богомил“.

Полицейските служители възприели, че водачът на цитирания лек автомобил не използва обезопасителен колан по време на движение при наличие на такъв, както и че използва мобилен телефон по време на движение на превозното средство, без устройство, позволяващо използването му, без участие на ръцете му. Поради това потеглили със служебния си автомобил след автомобила на жалбоподателя и предприели действия по спирането му.

На жалбоподателя била извършена проверка. За установеното при проверката бил съставен

АУАН, серия GA №1214360/06.04.2024г., в който актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.104А от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отметка, че има възражения. В законоустановения срок депозирал писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от 2 гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Б. Л. Д.. В показанията си актосъставителят Д., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Не си спомня конкретика по случая, като излага принципни положения във връзка с работата си. Съдът кредитира показанията на посочения свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства. Що се отнася до липсата на категоричен спомен с подробности за случая, то съдът го намира за нормално, предвид многократното ежедневно констатиране на такъв тип нарушения по ЗДвП.

Съдът поглежда критично на показанията на свид. К.Б.Т., ангажиран от жалбоподателя. В показанията си посоченият свидетел заявява, че е разговарят по телефона с жалбоподателя в момента, в който е бил спрян от полицейските служители, като жалбоподателят е използвал при разговора блутут и мултимедия, тъй като разговорът е бил приглушен и свидетелят е чул част от разменените реплики между жалбоподателя и единия от полицейските служители. Така изнесените твърдения са изолирани и противоречиви на останалите доказателства, кредитирани от съда. Свидетелят Т. не е бил пряк свидетел очевидец на развилите се събития при проверката от полицейските служители, а твърденията му са в резултат на направени от него изводи за приглушаване на телефонния разговор. Трябва да се отчете обаче, че приглушаването на телефонен разговор не винаги се дължи на активна блутут връзка. Наред с това показанията му са в директно противоречие с казаното от свид. Д. и с приложения АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсват категорични доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че посоченият свидетел е в установени близки и приятелски отношения с жалбоподателя, поради което същият се явява заинтересован от изхода на делото. За това и показания му следва да бъдат преценявани с известна критичност и тъй като противоречат на останалите събрани по делото доказателства, досежно визираното обстоятелство, съдът ги оставя извън кредитираната доказателствена маса.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

3

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от А. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на А. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства и за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104А от ЗДвП. Тази законова норма забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Установява се по делото, че на 06.04.2024г. около 17.35 часа жалбоподателят А. е управлявал в гр. Пловдив по ул. „Родопи“ личния си лек автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“, с рег. №***, като е използвал мобилен телефон, без да има устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.

С оглед извършеното нарушение по чл.104А от ЗДвП правилно е ангажирана административно наказателната отговорност по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Размерът на наложеното наказание е фиксиран в закона и не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за 4 нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяния, засягащи защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесните деяния не представляват и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, предвид на това, че спрямо същият са съставяни глоби с фиш за нарушения на разпоредби на ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№24-1030003129/14.05.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на А. А. А., ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6