Определение № 1878 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1878 гр. Бургас, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501108 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл.419, ал. 1 вр. чл. 413 от ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 4203/02.05.2023г., депозирана от С. В. С., ЕГН **********, с пост. адрес ***, в лично качество и като представител на „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД, ЕИК 147085574, със седалище и адрес на управление гр. Св. Влас, ж.к.

„Марина Сънрайз“, ул. „Бор“ срещу Заповед №121 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 31.03.2023г., издадена по ч.гр.д. №236/2023г. по описа на НРС, с която е разпоредено частният жалбоподател С. В. С. и „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД, ЕИК 147085574 да заплатят солидарно на кредитора „Монарх 2020“ ЕООД, ЕИК 202990574, представлявано от Борислав Петров Нинов, сумата от 385 000 евро, представляваща неизпълнено задължение, поето по Запис на заповед от 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 30.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 060лв., представляваща разноски, от които 15 060лв. – държавна такса и 35 000лв. – адвокатско възнаграждение, като последната се жали в частта относно разпореждането за незабавно изпълнение, както и в частта относно разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят сочи, че от връчени покани за доброволно изпълнение, с които му се съобщава за наложени запори и възбрани – лична негова собственост и такива, собственост на дружеството, е научил за постановената Заповед №121/31.03.2023г. за изпълнение по чл.

417 от ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Твърди, че от връчените му от съдебния изпълнител документи за първи път е видял представения в заповедното производство запис на заповед. Излага, че не е подписвал същия, подписите са имитирани и не са полагани от него. Твърди, че се познава с лицето Т.Х., с който са били съдружници в представляваното от него дружество преди 2010г., но след това нито лично той, нито дружеството са имали някакви финансови взаимоотношения с него. Поради липса на задължаване по записа на заповед, не е налице и авалирането на такова. Обжалва Заповедта за незабавно изпълнение и в частта за разноските относно присъдения адвокатски хонорар в размер на 35 000лв., като го счита за прекомерен, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли същият да бъде намален до размера от 16 119,92лв. По изложените доводи претендира отмяна на заповедта за изпълнение в атакуваните й части.

Препис от частната жалба е връчен на заявителя „Монарх 2020“ ЕООД, ЕИК 202990574 като в срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по частната жалба, с 1 който частната жалба се оспорва като недопустима и неоснователна. Сочи, че въведените от жалбоподателя доводи са такива по същество, които следва да бъдат взети предвид в производство по чл.422 от ГПК, а в настоящото производство жалбоподателят може да се позовава само на съображения, послужили като основание за издаване на заповедта за изпълнение и извлечени от разпоредбата на чл.417 от ГПК. По отношение на обжалването на заповедта в частта за разноските, счита, че съдът не следва да се произнася по него, евентуално, ако съдът прецени, че следва да се произнесе намира, че адвокатския хонорар е минимален, съобразно наредбата. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК- поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, е връчена на длъжниците на 20.04.2023 г., а жалбата е подадена на 02.05.2023 г. като от длъжниците в срок са подадени и възражения срещу заповедта.

Окръжен съд Бургас, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Производството по ч. гр. д. № 236/2023 г. по описа на РС Несебър е образувано по подадено от "Монарх 2020“ ЕООД заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против С. В. С., в качеството му на издател на запис на заповед от 30.03.2017 г. и „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД, в качеството му на авалист, при условията на солидарност, за сумата от 385 000 евро, представляваща неплатена главница по запис на заповед и сумата от 15 060 лева, платена държавна такса по заявлението и 35 000 лв. платен адвокатски хонорар. В заявлението е посочено, че длъжникът С. С. като издател се е задължил безусловно и неотменимо, без протест и без разноски да плати на поемателя Т.П.Х. сумата от 385 000 евро по записа на заповед от 30.03.2017г. с падеж 30.03.2020г. Записът на заповед е авалиран от „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД, при същите условия, при които е издаден. По силата на извършеното на 28.03.2023г. джиро, това вземане на кредитора-джирант е прехвърлено на джиратарязявител „Монарх 2020“ ЕООД. Изложени са твърдения, че солидарните длъжници все още не са заплатили сумата нито на предишния, нито на сегашния поемател, а падежът на задължението е настъпил. Към заявлението е приложен оригинал на записа на заповед, договор за правна защита и съдействие. Издадена е Заповед за изпълнение № 121/31.03.2023 г., с която е разпоредено частният жалбоподател С. В. С. и „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД, да заплатят солидарно на кредитора „Монарх 2020“ ЕООД, представлявано от Борислав Петров Нинов, сумата от 385 000 евро, представляваща неизпълнено задължение, поето по Запис на заповед от 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 30.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 060лв., представляваща разноски, от които 15 060лв. – държавна такса и 35 000лв. – адвокатско възнаграждение. Въз основа на нея, в полза на заявителя, е издаден изпълнителен лист от 03.04.2023 г.

Покани за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение, са връчени на длъжниците на 20.04.2023г. като и от двамата са постъпили възражения по чл.414, ал. 1 от ГПК против заповедта за изпълнение.

Районният съд с разпореждане № 1040 от 03.05.2023 г. е постановил спиране на принудителното изпълнение против С. С. и „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД по издадената заповед.

При горните факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, в частта й, в която е насочена срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, е неоснователна, а разпореждането /обективирано в издадената заповед за изпълнение/, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение е законосъобразно. В обхвата на въззивната проверка по чл. 419, ал. 1 от ГПК се включва спазването на изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК. За законосъобразното постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 от ГПК е необходимо кумулативното наличието на две условия. Първо, представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна. Второ, той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това следва от чл.418, ал.

2, изр. първо от ГПК Когато според документа изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (така чл.418, ал.3 от 2

ГПК). Следователно съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл.418, ал. 3 от ГПК.

В настоящия случай е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. В хипотезата на чл.417, т. 10 от ГПК редовността от външна страна на представен със заявлението запис на заповед е детерминирана от съответствието му с изискванията на чл.535 от ТЗ. Същите следва да са налице в условията на кумулативност. Съгласно чл.535 от ТЗ записът на заповед съдържа: 1) наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика на който е написан; 2) безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3) падеж; 4) място на плащане; 5) името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6) дата и място на издаването; 7) подпис на издателя. Не е запис на заповед документ, който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл. 535, т. 1 – 7 включително (чл.536 от ТЗ). Съгласно разпоредбите на чл.536, ал.2,3 и от ТЗ, се допускат изключения от това основно правило само по отношение на липсата на реквизитите: падеж, място на плащането и място на издаването, като при тяхната липса се счита, че при липса на падеж записът на заповед се счита платим на предявяване, при липса на място на плащането, се счита, че това място е местожителството на издателя, а при липса на място на издаването, се счита мястото, посочено до името на издателя.

Съдът намира, че представения запис на заповед е редовен от външна страна, понеже съдържа всички реквизити посочени в чл.535 от ТЗ, а именно: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари – в текста на представения запис на заповед изрично е записано, че издателят се задължава "безусловно" и "неотменяемо" да заплати на заявителя сумата от 385 000 евро., 3. падеж – съгласно чл.486, ал. 1 ТЗ падежът на менителницата /записа на заповед/ може да бъде определен по четири начина – на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден.

В настоящият запис на заповед падежа, определен от страните, е на определен ден по чл.486, ал. 1, т. 4 ТЗ – в записа на заповед издателя е поел задължение за заплащането на сумата на 30.03.2020г., поради което съдът приема, че падежът на записа на заповед е такъв по чл.486, ал. 1, т. 4 ТЗ, 4. място на плащането – в записа на заповед изрично е отбелязано, че "този запис на заповед е платим в ***“, 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – изрично в записа на заповед е отбелязано, че сумата следва да се заплати на поемателя Т.П.Х., така че става ясно на кое лице следва да се заплати сумата по записа на заповед, 6. дата и място на издаване – в записа на заповед е посочено, че се издава на дата 30.03.2017г. в гр. София; 7. подпис на издателя – видно е от записа на заповед, че същият носи подписа на неговия издател.

Задължението, поето със записа на заповед е авалирано при неговите условия от „Престиж Билдинг Комерс“ ЕООД, а видно от гърба на ценната книга, записът на заповед е джиросан от първоначалния поемател Т.П.Х. на „Монарх 2020“ ЕООД, което легитимира последното като заявител в заповедното производство. Джирото от своя страна също не страда от пороци – същото е изготвено съобразно законовите изисквания в чл. 468 ТЗ – написано е върху гърба на ценната книга и е подписано от джиранта.

Освен че е редовен от външна страна, представения запис на заповед удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, което представлява втората кумулативна предпоставка за допускане незабавното изпълнение на заповедта. Доколкото падежа в случая е определен по чл.486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден – 30.03.2020 г., и доколкото този ден към датата на подаване на заявлението /30.03.2023 г. / е настъпил, вземането по записа на заповед е изискуемо и подлежащо на изпълнение по реда на чл.417 ГПК.

Предвид гореизложеното, разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по първоинстанционното дело заповед за изпълнение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, е редовно според изискванията на закона. Вземането, посочено в заявлението, е достатъчно индивидуализирано - съдържа вида на задължението (парично) и размера му. Изложеното от жалбоподателя оплакване за имитация на подписа в записа на заповед е въпрос, който не може да бъде обсъждан в настоящото производство и е предмет на установяване, при евентуално предявен иск от заявителя по чл. 422 ГПК след постъпване на възражение от длъжника. Ето защо Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна в тази й част, а атакуваното разпореждане за правилно и законосъобразно и 3 като такова същото следва да бъде потвърдено.