Решение № 37 от 31.10.2022, Районен съд - Трън
- Съд
- Районен съд - Трън
- Дело
- Гражданско дело 89/2022
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 140а ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 149 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.247 · Кодекс на труда
- чл. 250 · Кодекс на труда
- чл. 16 · Конституция на Република България
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 18 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 7 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Трън, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР С. П. при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело № 20221740100089 по описа за 2022 година
Районен съд – Трън е сезиран с искове, предявени от Д. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. И. М. - ПАК, срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46.
Исковата претенция изменена по реда на чл.214 от ГПК/ е за присъждане на сумата от 921.02 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен от него труд през нощните часове за една година назад от за времето от 25.05.2019г. до 10.07.2020г./, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.
Съдът намира, че е сезиран обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 вр. с чл.261 вр. с чл.247 от КТ, вр. с чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.187 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че е служител в структурата на МВР от 30.04.2008г., в частност Гранично полицейско управление - Трън към Регионална дирекция „Гранична полиция- Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР от 01.05.2008г.
Сьгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ като такъв бил със статут на държавен служител. През периода 2019г.- 2022г. полагал труд на длъжност: старши полицай /ВПА/ в група «Охрана на държавната граница» в Гранично полицейско управление - Трън към Регионална дирекция „Гранична полиция Драгоман. Същото е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в МБР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.
Предвид непрекъсваемия работен процес, ищецът полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на районното управление график. За периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. полагал труд на смени, при сумарно изчисляване 1 на работното време. В чл.178, ал.1, т.З, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и такова за извънреден труд, а също и за нощен - чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който: ал.1 нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа; ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, в случая - заповеди № 81213-791 от 28.10.2014 год. и № 81213-1429 от 23.11.2017 год. Съгласно чл.187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР, за работещите на 8, 12 или 24-часови смени работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като в този промеждутък работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.5 и ал.6 от цитираната разпоредба. Според ал.9 на чл.187 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През периода 10.11.2016 год. - 10.11.2019 год. са действали Наредба № 81213407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 81213-776 от 29. 07.2016 год. и Наредба № 81213-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните, служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, издадени от министъра на вътрешните работи. В чл.З, ал.З от първите три и чл.1, т.1 /Наредбата от 2018г./ наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл.31, ал.2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 год. Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 год. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата наредба,- на 02.08.2016 год., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В трите последващи наредби - от 2015 год., 2016 год. и от 2018г., липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен. Липсата й следва да се преодолее посредством аналогично приложение на друг, уреждащ сходна материя - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се 2 превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С члЛ40, ал.1отКТ, отново приложим аналогично, е определена нормална продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 35 часа или до 7 часа за нощ. Т.е. коефициентът за преизчисляване на* нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл.187, ал.1 отЗМВР) и тази за нощния от 7 часа. Намирам, че за положения нощен труд работещите се компенсират по два направления - посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, с последващо съобразяване продължителността на работния ден. Затова, ако последната е надвишена, разликата (надвишението) ще се яви извънреден труд, който следва да бъде компенсиран/заплатен.
За периода 25.05.2019г.-25.05.2022г. ищецът е положил общо 1752 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2002 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 250 часа, който следва да му бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час, следва да бъде компенсиран по 6.6 лв„ т.е. задължението на ответника към мен за целия период възлиза на 1650,00 лв.
Искането е съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР да заплати на ответника: l. Ha основание чл. 178, ал. 1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, полагащото му се парично възнаграждение, в размер на 1650.00 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за целия процесен период 25.05.2019г. - 25.05.2022г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143.
2. На основание чл.84 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1650,00 лева, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане (26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е положен) в периода от 25.05.2019г. до подаване на исковата молба.
3. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - законоустановената лихва върху дължимата сума на посоченото възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Впоследствие е направено изменение на исковата претенция за сумата 921.02 лева за отработени 616 часа нощен труд, който приравнен в дневен такъв е 704 часа.
Като основанието е не първоначалното за обезщетение за положен извънреден труд както е развито в исковата молба, а за допълнително възнаграждение за положен от него труд през нощните часове за времето от 22.00ч. до 06.00ч. за процесния период.
Равняващ се на 88 часа или главница в размер на 736,40 лева за периода от 25.05.2019г. до 10.07.2020г. , както и лихва в размер на 184,62 лева за същия период.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението по установените в ГПК способи е депозирал отговор. В него оспорва изцяло предявените срещу Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР искове като недоказани, както по основание, така и по размер.
Неоснователни са претенциите за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на 3 ищеца сумата от 1650 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за периода 25.05.2019 г. - 25.05.2022 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.05.2019 г. 25.05.2022 г., считано от 01.06.2019 г.
За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 или 24-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. От 07.07.2020 г. са обнародвани и са влезли в сила изменения и допълнения в ЗМВР, едната от които е в чл. 187, като е създадена нова ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в която изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. (отм.) също е налице изменение на текста, като отново изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Предвид изложеното, счита, че исковата претенция за периода 07.07.2020 г. - 30.04.2022 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Що се отнася до исковата претенция за периода 25.05.2019 г. - 06.07.2020 г., счита, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като се мотивират със следното:
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в действащата до 07.07.2020 г. редакция на текста) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл.