Решение № 425 от 20.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Перник, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720201413 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Д. П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез упълномощен представител - адв. Т. Л., срещу Заповед за задържане на лице рег. №3796з-522, издадена на 03.08.2023 година от А. И.

А. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ – ОД МВР – Перник.

С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му - адв. Л., заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В хода на устните прения пълномощникът излага конкретни доводи в насока незаконосъобразност на същата - че не са били налице предпоставките на закона за задържане на жалбоподателя, че в съдържанието й са налице поправки, внасящи съмнение относно датата на извършване, че същата незаконосъобразно е издадена след фактическото задържане на лицето, а не към момента на ограничаването на личната му свобода, както и че не е доказана компетентността на полицейския орган да извършва задържане на лица по реда на ЗМВР. Претендира се присъждане на направените от М. разноски в производството за възнаграждение на адвокат.

1

Ответникът по жалбата А. И. А. - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ – ОД МВР – Перник, е участвал лично в съдебното производство, представляван е и от пълномощници - гл.юрисконсулти З.В. и С. С.. В писмено изложение и устно в съдебно заседание двете излагат съображения, че издадената заповед е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити. Позовавайки се на чл. 11, ал. 1 от издадената на основание чл. 72, ал.9 ЗМВР Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. на МВР обръщат внимание, че при наличието на данни за извършване на престъпление, каквито в случая са били налице, предвид откритите наркотични вещества в автомобила, в който се е намирал М. с още три лица, служителите на МВР са били длъжни да предприемат действия по задържане, респ. да издадат заповед за задържане за времето, в което свободното му придвижване е било ограничено. Посочват, че в конкретния случай продължителността на задържането е в рамките на допустимия срок по ЗМВР, както и че в него незабавно са предприети процесуални действия в насока разкриване на обективната истина и авторството на престъплението по започнатото бързо производство. Акцентира на обстоятелството, че за прилагането на ПАМ е достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление или да е съпричастно към него, каквито в конкретния случай безспорно са били налице. Последващото им опровергаване със събрани в хода на досъдебното производство нови доказателства, липсата или не понастоящем на повдигнато и предявено обвинение на жалбоподателя, са ирелевантни обстоятелства при преценка законността на задържането, тъй като тя се преценява в контекста на фактите и обстоятелствата, съществуващи към момента на издаването на заповедта.

Пълномощникът пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

На 02 срещу 03.08.2023 г. А. И. А. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ – ОД МВР – Перник, изпълнявал служебните си задължения съвместно с полицай А.А. на територията на посоченото полицейско управление. В 00:10 часа на ул. *****, местността *****, гр. Перник, зад бензиностанция „Лукойл“ двамата спрели за извършване на проверка водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****. При проверката установили самоличността на водача, както и на тримата пътници, сред които и жалбоподателя Д. М.. В хода на проверката в автомобила била установена зелена суха листна маса и найлоново топче с вещество, за които четирите лица не дали ясно обяснение. След като докладвали в дежурната част, местопроизшествието било посетено от дежурен разследващ полицай в ОДГ на Второ РУ – Перник. В условията н чл.356, ал.3 от НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие, било образувано Бързо производство №284/2023г. по описа на Второ РУ – Перник за престъпление 2 по чл.354а, ал.3, т.1 от Наказателния кодекс, предвид установените в автомобила вещества, проявили наркотични свойства /реагирали на марихуана и амфетамин/, иззети като веществени доказателства със съставения протокол за извършеното действие по разследването.

На основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР полицай А. А. издал Заповед за задържане на лице рег. №3796з-522/ 03.08.2023г. с посочен час 00:20 часа, с която било разпоредено задържане на лицето Д. П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР Перник. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено: „има данни за извършено престъпление притежание на наркотични вещества БП 284/03.08.2023г.“.

Копие от заповедта била връчена на задържания срещу подпис. В съдържанието й подробно са разяснени правата на задържания по чл.74, ал.2, т.6, б.а – б.е от ЗМВР. М. попълнил и подписал декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението да упражни или да не упражни тези по б.б – б.е на същата разпоредба. След извършен в 02.45 часа на 03.08.2023г. личен обиск на основание чл.80 от ЗМВР, М. бил настанен в ПНЗЛ, от където бил освободен същия ден в 17.10 часа..

Задържани на същото основание били и останалите три лица, установени при проверката.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от административния орган с писма, рег. №№37960010167/28.08.2023г., 10604/08.09.2023г. и 3697/20.09.2023г., а именно: служебна бележка за заеманата длъжност от младши инспектор А. А. с №313р-14652/08.09.2023г.; протоколи за обиск на лице от 03.08.2023г., декларация, подписана от Д. М. от 03.08.2023г., постановление от 18.09.2023г. по пр. пр. №2644/2023г., уведомление по БП № 284/03.08.2023г., постановление от 03.08.2023г. по пр. пр. №2644/2023г. за преобразуване на бързо производство, Постановление от 29.08.2023г. за назначаване на експертиза, експертни справки от 03.08.2023г. по БП №284/2023г. по описа на Второ РУ – Перник.

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

3

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ гр. Перник, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява задържане на лице за срок до 24 часа. Правомощието на полицай А. А. да осъществява задържане на лица произтича пряко от закона, предвид наличното служебно правоотношение и длъжностното му качество, доказани с приетата по делото служебна бележка УРИ №313р-14652/08.09.2023г., издадена от директор ОДМВР – Перник, поради което оспорването на компетентността му от пълномощника на жалбоподателя е неоснователно.

Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена, удостоверено с подпис на задържаното лице. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице па чл.72, ал.2, т.6 от ЗМВР, видно от положения от страна на М. подпис и от подписаната декларация по ал.3 на с.р.

Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и лаконично, и фактическите основания за задържането, а именно налични данни за извършено престъпление – притежание на наркотични вещества. Това фактическо твърдение е достатъчно конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за обоснована преценка представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този смисъл: Решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България/.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на 4 живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК , обосноваващи основателно предположение, че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс . За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока. При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочи точна квалификация на деянието, а още по-малко престъплението да е безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е превантивна - чрез задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да попречи за провеждане на действия по разследването в насока разкриване на престъплението. Т.е., задържането се извършва не на основание несъмнена установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване, включително с цел извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.