Решение № 4100 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110115388 по описа за 2024 година

Предявен е иск от П. Н. Д. срещу Н. Т. Н. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК по отношение на детето Б. Н. Н., родено на ****., за:

ПРЕДОСТАВЯНЕ родителските права върху малолетното дете Б. Н. Н., родено на ****. на майката П. Н. Д..

ОПРЕДЕЛЯНЕ местоживеенето на детето Б. Н. Н., родено на ****. при неговата майка.

ОПРЕДЕЛЯНЕ режим на лични отношения на детето Б. Н. Н., родено на ****.с бащата.

ОСЪЖДАНЕ бащата Н. Т. Н. да заплаща в полза на детето Б. Н. Н., родено на ****., чрез неговата майка и законен представител П. Н. Д., издръжка в размер на 450 лева, с падеж всяко пето число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на основание за изменението или отпадането й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДАНЕ бащата Н. Т. Н. да заплати в полза на детето Б. Н. Н., родено на ****., чрез неговата майка и законен представител П. Н. Д., издръжка за минало време, на осн.чл.149 от СК в размер на по 350 лв. месечно за периода от 01.07.2024г. до 15.11.24г.

Предявени са искове от П. Н. Д. срещу Н. Т. Н., с правно основание чл.127а от СК за даване на разрешение на детето Б. Н. Н. за постановяване решение, с което да замести съгласието на ответника Н. Т. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., детето Б. Н. Н., ЕГН **********, да пътува извън границите на Република България, за срок от пет години за период 45-дни годишно в държавите-членки на Европейския съюз и извън ЕС Великобритания, Турция, Сърбия, Черна гора, Швейцария, придружавано от майка си П. Н.

Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В. и настоящ адрес: гр. В., както и да бъде издаден задграничен паспорт на детето.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника Н. Т. Н. са живели на семейни начала до м.юни 2024г. От връзката имат родено едно дете - Б. Н. Н., родено на ****.

1

В молбата ищцата излага, че родителите са живели на адрес гр. В., като след раздялата майката с детето са се преместили при майката на ищцата, която живее на петия етаж.

Ищцата твърди, че ответника й прилага постоянен психически тормоз в присъствието на детето, като постоянно я обижда. Била подложена й на физическо насилие, за което е сигнализирала на тел.112 и е подала жалба до полицията.

Твърди се, че между майката и детето има изградена силна емоционална връзка.

Срещите на бащата с детето в по-голямата си част се извършват в общото им жилище на вторият етаж и в присъствието на майката, тъй като детето постоянно търси нейният контакт.

Ищцата е създала нужните условия за задоволяване на физическите, образователните и емоционални потребности на детето. Тя има постоянна подкрепа от майка си, което е голяма помощ в отглеждането на детето. Б. посещава ДГ №38 Маргаритка - яслена група.

Всички разходи съпътстващи едно дете, като дрехи, обувки, лекарства и др. се осигуряват от майката. Като дете посещаващо детско заведение, Б. боледува много, което налага майката да отсъства често от работа. С оглед, че същата не може да отсъства постоянно, грижите за Б. поема и нейната майка и баба на детето, с която живеят, тъй като не работи и е пенсионер. Ищцата работи в Община Варна, район Младост, на длъжност Главен експерт „Регистрация и паспортизация на строежи“. Месечният доход, който реализира след направените удръжки е около 1 700лв.

Твърди се, че след раздялата между родителите, бащата вижда детето всеки ден, тъй като всички живеят в един и същ жилищен блок, но на различни етажи. Жилището на ет. 2 е собственост и на двамата родители.

Ищцата сочи, че издръжката на детето е поета изцяло от нея, бащата не заплаща такава. Твърди се, че той реализира доходи над 2 500 лв. Бащата е собственик на няколко недвижими имота, за два от които получава месечни наеми.

Предвид влошените взаимоотношения между родителите, ищцата предявява искове по чл.127 а от СК. Счита, че е в интерес на детето да пътува в чужбина с цел екскурзии и почивки. Претендират се и съдебно деловодни разноски.

В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата.

Ответникът излага, че постепенно ищцата започнала да извършва умишлени действия с цел отчуждаване на детето от него, като пътува с детето на почивка сама без бащата, настоява детето да не спи в неговата стая в общия им апартамент, не му позволява да заведе детето при своите баба и дядо по бащина линия, които живеят в гр. Шумен с доводите, че ще го заразят, че детето не ги познава и щяло да реве. Ответникът твърди, че не е възразявал на ищцата, никога не й е посягал, дори не я е обиждал. За да не травмира детето се е съгласявал с нейните желания.

Твърди се, че до момента родителите са участвали наравно в осигуряване на финансовото благополучие на детето, като са заплащали по равно всички разходи свързани с него.

Ответникът излага, че има голяма дъщеря Ж., която живее при тях и много им помага с отглеждането на детето, тя е ученичка в 12-ти клас на СУ „Гео Милев“ гр. Варна, като между нея и полубрат й Б. съществува силна емоционална връзка и Ж. много често помага в отглеждането на брат си и се грижи за него.

Ответникът твърди, че ищцата неглижира и здравословното състояние на детето. По желание на ищцата детето не посещава редовно и детска градина, тъй като тя настоява детето да стои при баба си. Ищцата много често се карала с родителите на другите деца в детската градина, ако случайно някой кихне, като за нея темата с вирусите и бацилите е 2 номер едно.

Ответникът оспорва иска по чл.149 от СК, като неоснователен, тъй като бащата и към момента престира нужната издръжка в натура.

Оспорва се бащата да е упражнявал психическо домашно насилие спрямо майката, още повече това да е ставало в присъствието на малолетното дете. Твърди се, че майката никога не е полагала постоянни грижи за малолетното дете, като вместо нея такива грижи е полагал бащата.

Оспорва наличието на изградена силна емоционална връзка с майката и детето, тъй като бащата в повечето време е отглеждал детето самостоятелно.

Оспорва твърдението, че бабата на детето по майчина линия подпомага майката в отглеждането на детето, тъй като същата е много болна и почти неподвижна, инвалид е, като по никакъв начин не може да обгрижва детето самостоятелно, освен това е и хипертоничка.

Ответникът твърди, че майката активно и умишлено го ограничава, да взема участие във възпитанието и отглеждането на детето, както и от присъствието на баба си и дядо си по бащина линия.

Ответникът твърди, че никога не се е противопоставял майката да пътува в чужбина с детето, като тя никога не е пожелавала това.

Сочи, че при евентуално уважаване на исковете, съдът да съобрази, че може да заплаща издръжка в размер на 300 лв., както и местоживеенето на детето следва да се определи при майката на адреса на които действително живее.

Ответникът Н. Т. Н. предявява насрещен иск срещу П. Н. Д. с правно основание чл.

127, ал. 2 СК, за определяне родителските права върху детето Б. Н. Н. на бащата, определяне местоживеенето при бащата на неговия адрес, определяне режим на лични отношения с майката и присъждане месечна издръжка в размер на 300 лева.

В насрещната искова молба се излагат твърдения изложени в отговора от Н. Н..

Претендират се разноски.

ДСП Варна представя соц.доклад, в който изразява становище, че с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите на малолетния Б., както и за правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето, то следва да поддържа връзка и да чувства подкрепата и на двамата си родители.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № **** г. Б. Н. Н. е роден на ****. от майка П. Н. Д. и баща Н. Т. Н..

Видно от сл.бележка изх. № УВД 13-43/25.11.2024г. Б. Н. е записан в яслена група Мечо Пух в ДГ №38 Маргаритка - гр.Варна, за учебната 2024/2025г.

В служебна бележка изх. № УВД 13/66/20.01.25г. е посочено за периода 11.10.24г. до датата на издаване, кога детето Б. Н. е посещавал ДГ №38 Маргаритка, като е посочена и причина за отсъствията му.

Видно от удостоверение за раждане Ж. Н.а Т.а е родена на ****. и неин баща е Н. Т.

Н., а майка С.М. Н.а.

Ответникът е представил Договор за банков кредит HL153390 от 01.02.2023г., ведно с приложения, Договор за потребителски кредит № 20R-l478400 от 18.11.2020г., ведно с погасителен план; Служебна бележка изх. № 106 от 21.01.2025г. от Военно формирование 28430 във връзка с установяване възможностите му да заплаща издръжка, копие от нот.акт за дарение № 125, том І, рег. № 463, дело № 97/2025г.

Ищцата П. Д. е представила Удостоверени за получени възнаграждения изх. № 3

ФСД25001117МЛ/14.05.2025г. и справка № 678103/15.05.2025г. от Агенция по вписванията за установяване на финансовите й възможности.

За установяване здравословното състояние на детето Б. Н. са представени медицинска бележка амб. № 2896/28.11.2024г., медицинска бележка № 1056/09.05.205г., амб.лист № 4558/20.12.2022г. и Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 12284/09.09.2024г.

От показанията на разпитаната по делото като свидетел по искане на ищцата Н. Н. Д. се установява, че детето Б. боледува често, което налага да отсъства от детска градина.

Когато отсъства го гледа майка му, или неговата баба по майчина линия. Бабата е онкоболна, с отстранена гърда. Напълно подвижна е. Използва проходилка, ако е по-дълго разстоянието, на 73 години е. Бабата излиза и с детето навън, слага го в триколката, отиват до магазина, купува му пица, прибират се спокойно.

От показанията на разпитаната по делото като свидетел по искане на ответника Ж.

Н.а Т.а, дъщеря на ответника, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал се установява, че ищцата П. Д. е започнала да се изнася от съвместно обитаваното жилище с ответника Н. Н., когато бащата на свидетелката получил исковата молба по настоящото дело. Преди това са живели заедно, дори заедно празнували рождения ден на детето Б.. „След като получихме иска, видях как кака П. започна да си изнася допълнително дрехите, след като вече е получен иска. Тя си живееше в къщи. Даже на рождения ден на малкия всички бяхме заедно. По никакъв начин не съм видяла тя изобщо да не живее в къщи.“ Свидетелката излага, че двамата родители се грижат за брат й.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК , са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 127, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има отправеното искане.Така е и в разглеждания случай.

Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че детето се отглежда от майката П. Д..Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК майката търси да закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по безспорен начин се установява, че родителските права спрямо детето се упражняват и непосредствените грижи за него се полагат само от майката. Предмет на настоящото производство е само проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на детето. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата и спокойна среда в която живее детето Б.. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП гр. Варна така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че възпитателските качества на майката, полагани до момента от нея и нейните родителски грижи, както и заявеното от майката желание да се грижи за детето налагат уважаването на иска и определяне местоживеенето на детето при майката, като последица от това е и упражняването родителските права от майката.