Решение № 2129 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114714 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. К. М. против И. Й. М., действащ със съгласието на майка си М. И. М., с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 14 674,17 лева, представляваща дължима издръжка в размер на 140 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, по изпълнителен лист от № 11193/17.12.2019 г., издаден по гр. д. № 6284/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № *****, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № 6284/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прекратен бракът между ищеца Й. К. М. и М. И. М., като родителските права по отношение на роденото от брака дете – ответникът И. Й. М. са предоставени на двамата родители за съвместно упражняване, както и е постановено всеки от родителите да заплаща ежемесечна издръжка на детето чрез другия родител в размер на 140 лева месечно. Изложени са съображения, че в периода от 2019 г. до месец юли 2022 г. ответникът е пребивавал и при двамата родители, а в периода от месец юли 2022 г. до месец май 2025 г. е живеел единствено при ищеца в дома му в гр. Р..

През 2025 г. ответникът имал затруднения с учебната дисциплина, поради което се преместил при майка си. Сочи се, че през цялото време от влизане в сила на бракоразводното решение никой от двамата родители не е заплащал или претендирал издръжка, като грижите за отглеждането на ответника се 1 поемали по равно. Наред с това ищецът подпомагал майката на ответника, която страдала от психично заболяване. На 25.08.2025 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение, като бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Така узнал за образуваното изпълнително производство въз основа на издаден в полза на М. И. М. изпълнителен лист за присъдената издръжка по бракоразводното решение. Изтъква се, че ищецът не дължи издръжката, доколкото в периода, за който се претендира, ответникът е живеел в неговия дом. По изложените съображения се моли предявената искова претенция да бъде уважена.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Й. М., действащ със съгласието на майка си М. И. М..

Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба вх. № 29578/23.03.2026 г. от ответника И. Й. М., действащ със съгласието на майка си М. И. М., с която се заявява, че ищецът не дължи издръжка за детето и всички финансови отношения между страните във връзка с издръжката до месец март 2026 г. са уредени извънсъдебно.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че въз основа на Решение № 4320/13.11.2019 г. по гр. д. № 6284/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 03.12.2019 г., е издаден изпълнителен лист № 11193 от 17.12.2019 г., по силата на който всеки от двамата родители Й. К. М. и М. И.

М. ще заплаща месечна издръжка на детето И. Й. М., чрез другия родител, в размер на 140 лева, не по-късно от 10-то число на месеца, за който се отнася, до настъпване на основание за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане.

Не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *****, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

В покана за доброволно изпълнение изх. № 21310/20.08.2025 г., адресирана до ищеца Й. М., *** е посочил, че задължението възлиза на сумата от общо 14 674,17 лева, представляваща дължима месечна издръжка и законна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 20.08.2025 г.

Със запорно съобщение от 20.08.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. М., получавано от работодател „И.Т.“ ЕООД.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел Т.Л.Д.. От нейните показания се установява, че живее в гр. Р., в съседство с ищеца, когото познава от дете, както и неговата бивша съпруга и син. Свидетелката разказва, че от раздялата на родителите през 2019 г. ответникът И. М. е живеел при майка си в с. Б., но от четвъртък до неделя е бил при баща си в гр. Р.. Там бил записан на училище, но за кратко, а 2 впоследствие посещавал училище в гр. П., където оставал на общежитие.

Според свидетелката ответникът ежеседмично ходил в гр. Р. при баща си.

Последният осигурявал издръжката на детето, заплащал лагерите, които посещавал. За известно време ищецът бил в чужбина, като изпращал средства за детето на майка си, която ги предавала. След образуване на изпълнителното дело ответникът спрял да посещава баща си в гр. Р.. Съдът кредитира показанията на свидетелката, които са последователни и непротиворечиви, като не се опровергават от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск, с предявяване на който длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ищецът Й. М., в качеството си на *** на ответника И. М., е бил осъден на основание чл. 143, ал. 2 СК да заплаща месечна издръжка на детето, чрез другия родител – *** М. М.. При това предявеният иск по чл. 439 ГПК е процесуално допустим, доколкото са наведени твърдения за обстоятелства, изразяващи се в полагане на непосредствени грижи за детето и осигуряване на средства за издръжка след влизане в сила на решението.

От събраните по делото доказателства се изясни, че с покана за доброволно изпълнение ищецът е уведомен за образуваното изпълнително дело за събиране на вземания, представляващи дължима издръжка и лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до 20.08.2025 г., като са предприети действия по принудително изпълнение. Същевременно от ангажираните гласни доказателствени средства се доказа, че през процесния период ищецът е участвал активно както в отглеждане на детето, така и в осигуряване на средства за неговата издръжка. Установи се, че преди да започне обучението си в гр. П., където е живеел на общежитие, ответникът е прекарвал еднакво време и с двамата си родители, като и впоследствие редовно е посещавал и оставал при баща си. Наред с това последният е заплащал разходи, свързани с посещавани от ответника лагери, както и при отсъствие от страната е изпращал средства за издръжката му. От изложеното може да се направи извод, че ищецът е изпълнявал задължението си за издръжка на ответника.

От съществено значение по делото е и постъпилата молба от ответника с вх. № 29578/23.03.2026 г. и изложените в нея твърдения за извънсъдебно уреждане на финансовите отношения между страните по повод дължимата издръжка. Съдът кредитира последните по реда на чл. 175 ГПК като съдебно признание на факт с оглед всички обстоятелства по делото.

В контекста на изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

3

При този изход на спора, правно на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът. По делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.

К. М., ЕГН: **********, не дължи на И. Й. М., ЕГН: **********, действащ със съгласието на майка си М. И. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 14 674,17 лева/7502,78 евро, представляваща дължима издръжка в размер на 140 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за периода от 10.01.2020 г. до 20.08.2025 г., по изпълнителен лист от № 11193/17.12.2019 г., издаден по гр. д. № 6284/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № *****, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4