Решение № 273 от 16.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20265001000200 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 14 от 12.01.2026 година, постановено по т. дело № 756/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдена

Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.********, ул. „******“ № 1, следните суми:

-сума в размер на 25 564, 59 евро /равняваща се на 50 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени на ищцата на 29.01.2021 г. в гр. Пловдив, от В.Т.Т. в качеството му на водач на автобус „Исузу Ситибус“, рег. №********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество към датата на ПТП;

-сумата в размер на 4 489, 30 евро /равняваща се на 8 780, 30 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата 1 при същото ПТП;

- сумата от 7 216, 97 евро /равняваща се на 14 115, 17 лева/- мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на ответника за настъпилото вредоносно събитие 15.07.2022г. до 16.10.2024г.;

-сумата от 1 265, 65 евро /равняваща се на 2 475, 39 лева/- мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на ответника за настъпилото вредоносно събитие 15.07.2022г. до 16.10.2024г.;

-законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.10.2024г./ до окончателното им изплащане.

С решението са отхвърлени исковете, предявени от Н. Г. М. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД в останалата им част - за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 564, 59 евро (равняващи се на 50 000 лева) до пълния претендиран размер от 35 790, 43 евро /равняващи се на 70 000 лева/ и за мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 7 216,97 евро /равняващи се на 14 115, 17 лева/ до пълния претендиран размер от 10 090, 21 евро /равняващи се на 19 734, 74 лева/.

Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на Н. Г. М., ЕГН **********, сумата от 484, 61 евро /равняваща се на 947, 82 лв./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете.

Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М. В.

М., вписана в Адвокатска колегия- Пловдив, с адрес на практикатагр.*******, ул. „**** *********“ № 19, ет. 2, офис 2, в качеството й на пълномощник на ищцата Н. Г. М., ЕГН **********, сума в размер от 3415, 28 евро /равняваща се на 6 679, 70 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство.

Осъдена е Н. Г. М., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 151,76 евро /равняваща се 2 на 296, 81 лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производството, съобразно отхвърлената част от исковете.

Осъдена е Н. Г. М., ЕГН **********, да заплати на евентуалния ответник в производството- „Гаранционен фонд“, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от 593, 10 евро /равняваща се на 1160 лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производството.

Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по банкова сметка на Окръжен съд- Пловдив за държавни такси, сума в размер от 1541, 46 евро /равняваща се на 3 014, 83 лева/- държавна такса, определена върху уважената част от исковите претенции.

Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД с искане да бъде отменено в тези части и да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва и законните последици. Претендирани са разноски за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Оплакванията са за неправилност на решението, противоречието му с процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до погрешни изводи, постановил е незаконосъобразен и немотивиран съдебен акт. Оспорени са изводите за допуснато от водача на застрахования при жалбоподателя автобус нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се твърди, че този извод не кореспондира със събраните доказателства, според които той е намалил скоростта и е спрял аварийно, за да предотврати по-тежки последици. Оспорен е и изводът за нарушение на чл. 132, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа се, че той е направен при погрешна интерпретация на фактическата обстановка, некореспондираща със събраните по делото доказателства, а единствено с твърденията, изложени в исковата молба, свързани с поведението на ищцата като пътник в автобуса и на неговия водач. Поддържа се, че действията на водача на автобуса не са допринесли за настъпване на произшествието, тъй като той нито е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на ищцата и да 3 съобрази собствените си действия, за да избегне произшествието. Според жалбоподателя рязкото намаляване на скоростта на автобуса и задействането на спирачната система с аварийно спиране е предприето, за да се предотврати удар с намиращите се пред него две превозни средства, реализирали ПТП.

Настъпването на процесното произшествие се дължало на виновното и противоправно поведение на водача, реализирал това ПТП, което се потвърждавало и от постановлението за спиране на наказателното производство – досъдебно производство 48/2021 година по описа на СРТП при ОДМВР – Пловдив. За водача на автобуса произшествието било непредотвратимо, събитието – случайно, не ставало дума за нарушения на правилата за движение по ЗДвП, а за предприета спасителна маневра. При липса на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса, липсвало основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нямало нормативно установено изискване, свързано с осигуряване на възможност за комфортно спиране при превоз на пътници, като е оспорен изводът на вещото лице от САТЕ на инж. Г., че не са осигурени условия за безопасно превозване.

Посочено е освен това, че спирането е било в рамките на комфортното, прието от вещото лице, макар и в горната граница на посочените стойности.

При липса на данни за това кога е възникнал инцидентът между намиращите се пред автобуса автомобили, изводът, че водачът на автобуса е закъснял със спирането, бил необоснован.

Поддържа се също липса на мотиви по възраженията на ответника за изключителен принос на пострадалата, чието неправомерно поведение се изразявало в пренебрегване на основното й задължение да осигури своята безопасност по време на движение, като седне или се държи сигурно за обезопасителните елементи в автобуса. Твърди се нарушение на правилата за движение от нейна страна, изразяващо се в неизпълнение на указанията на водача и персонала, обслужващ пътното превозно средство да не стои на места, които могат да доведат до загуба на равновесие и недостатъчно устойчиво положение, с което се поставила в ситуация на повишен риск.

При условията на евентуалност, ако не се уважи възражението за изключителен принос, с въззивната жалба се поддържа и направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Липсвали мотиви в първоинстанционното решение относно възражението за принос на 4 пострадалата за тежестта на травмите поради доказано нарушение на правилата за движение, както и поради несъобразяване с личната й уязвимост, въпреки наличието на обективна възможност да направи преценка за прекомерния риск от възникване на транспортен инцидент. Поддържа се нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от съда, като се твърди, че при установената причинна връзка между поведението на ищцата и настъпилия вредоносен резултат, следвало да бъде отчетен принос, като първоначално е посочено, че той е поне 50%, а след това – поне 70%. Липсвали мотиви относно това кои елементи от поведението на пострадалата са в причинна връзка с всеки от елементите на механизма на произшествието, кои вреди произтичат от това поведение и кои от тях биха били предотвратими, респ. непредотвратими при правомерно поведение на пострадалата.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат М. в качеството й на процесуален представител на ищцата в първоинстанционното производство. В него се изразява несъгласие с оплакванията във въззивната жалба, изложени са подробни съображения за тяхната неоснователност.

Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

По искане на жалбоподателя въззивният съд е допуснал повторна САТЕ в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК – поради незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд да я допусне. Тази експертиза ще бъде обсъдено по-долу в съвкупност с останалите събрани в първоинстанционното производство доказателства.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителните части на първоинстанционното решение. При подаването й е спазен предвиденият срок в чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Основните спорни въпроси, очертани с въззивната жалба, по които 5 въззивният съд следва да се произнесе, са за наличието или липсата на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса, застрахован при ответника по застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за принос от страна на пострадалата ищца – изключителен или в определен процент за настъпването на вредите.

Със събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка:

На 29.01.2021 година около 12,30 часа ищцата Н. М. е пострадала в качеството си на пътник в градски автобус „Исузу Ситибус“ с рег. №******* в град Пловдив, управляван от В.Т.Т..

На настоящия етап от производството е безспорно обстоятелството, че за автобуса към този момент е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество.

Със събраните в първоинстанционното производство доказателства медицинска документация, съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелката А. М. е установено, че при падането си в автобуса Н. М. е получила травматични увреждания. Първото от тях е вклинено счупване на бедрената шийка в дясно, непосредствено под бедрената глава. Извършено е оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – поставяне на два канюлирани винта и имобилизация за срок от 3-4 месеца, с последваща продължителна рехабилитация и общ възстановителен период от около 18 месеца.

Второто травматично увреждане е счупване на дясната ключица с разместване. За него е проведено неоператвно лечение, ръката е обездвижена с помощта на ортеза за ключица, след предварително наместване, за срок от около 4-5 седмици, последван от рехабилитация и общ възстановителен период от 2-3 месеца.