Определение № 85 от 07.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Пазарджик, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500060 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба с вх.№8565/16.12.2024г. подадена от В. Б. Д., чрез законния си представител Р. К. С., Р. К. С., Б. М. Д. и Н. П. А.- всички ищци по гр.д.№1075/2023г. по описа на РС- Велинград, чрез пълномощника им адв.В. Г. А. от АК- Пазарджик срещу Определение №1057/01.12.2024г., постановено по гр.д.№1075/2023г. по описа на РСВелинград.

Твърди се в същата, че определението е неправилно. В тази насока се визира, че в констативната част първоинстанционния съд е констатирал, че не е направено искане пред съда за разноските, което не отговаря на фактите по делото, докато в самото Решение не се е произнесъл изрично, че отхвърля искането.

Визира се, че в последното съдебно заседание по делото, изрично е поискано от адвоката да се произнесе съда за разноските, защото доверителите му са поели и заплатили всички разноски по делото и следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищците половината от тях.

Твърди се, че искането е записано в протокола на съдебното заседание.

Това мотивира и искането впоследствие за допълване на решението в частта за разноските, което е отхвърлено с обжалваното определение.

Искането е да се отмени Определение №1057/01.12.2024г., постановено 1 по гр.д.№1075/2023г. по описа на РС- Велинград и се произнесе въззивния съд по искането за разноски.

В указания от съда срок не е постъпил отговор от другата страна в процеса- В. Л. К. и А. Л. К., с пълномощник- адв.Т. М..

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена искова молба от В. Б. Д., чрез законния си представител Р. К. С., Р. К. С., Б. М.

Д. и Н. П. А., всичките чрез пълномощника им адв.В. А. от АК- Пазарджик срещу А. Л. К. и В. Л. К., с правно основание на предявения иск по чл.32 от ЗС.

По делото има приложен Списък на разноските на ищците Р. С., Н. А., Б.

Д. и В. Д.- л.128, в които са посочени като такива: държавна такса- 400лв., адвокатски хонорар- 400лв., експертиза- 830лв. и 250лв.

Видно от Протокол №368 от 30.05.2024г. в дадения от съда ход на устните състезания от адв.А., пълномощник на ищците е направено следното изявление: „Моля да постановите решение, като определите начин на реално ползване между страните. Нямаме никакви претенции. Нашите искания са удовлетворение при всеки от последно представените с експертизата варианти. По представеното допълнително споразумение за нас няма никакво значение, как ще бъде разпределено реалното ползване.“.

От Решение №245/01.07.2024г. се установява в неговия диспозитив, че след като е постановено съответно разпределение на процесните имоти в даден от вещото лице вариант и има отхвърлителен диспозитив касаещ разпределение на ползването на сграда /гараж/, на основание чл.77 от ГПК са осъдени, В. Б. Д., Р. К. С., Б. М. Д. и Н. П. А., да заплатят по сметка на РСВелинград, сумата от 20лв.- държавна такса.

Съответно в обстоятелствена част на това решение се установява, че районният съд е посочил следното: „В конкретният случай обаче, нито ищцовата страна, нито ответниците са заявили претенция за разноски, предвид на което такива не следва да се присъждат.“.

Видно от Молба с вх.№5092/16.07.2024г. подадена от адв.В. Г. А., в качеството му на пълномощник на В. Б. Д., чрез законния си представител Р.

2

К. С., Р. К. С., Б. М. Д. и Н. П. А. е отразено, че с Решение №245/01.07.2024г. по гр.д.№1075/23г. е определен начин на реално ползване на страните в процесния имот. Посочено е, че в съдебно заседание, по същество и в писмените бележки от името на доверителите му, пълномощникът е поискал да се присъдят в тяхна полза направените разноски, които ответниците им дължат по делото, за което е и представен списък на разноски. Визирано е, че в самото решение това не е сторено, поради което се моли, на основание чл.250 от ГПК, да се допълни Решение №245/01.07.2024г. по гр.д.№1075/23г., като се поизнесе в частта му за разноските.

Видно от Отговор с вх.№5342/26.07.2024г. подаден в указания законоустановен срок от страна на адв.Т. М., в качеството му на пълномощник на А. Л. К. и В. Л. К. е заявено, че съгласно направеното искане от ищците, ще се вземе становище след произнасянето на съда по чл.250 от ГПК.

От Определение №1057/01.12.2024г. е видно, че е оставено без уважение искане с вх.№5092/16.07.2024г. за допълване на Решение №245/01.07.2024г. по гр.д.№1075/23г. на РС- Велинград, в частта за разноските.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе, първоинстанционният съд е приел, че по същество подадената молба е неоснователна. В този аспект е посочил, че на допълване подлежи съдебен акт, който е непълен, т.е., такъв, който съдът е пропуснал да се произнесе изрично по въпрос, но конкретния казус не е такъв.

Приел е, че при внимателен преглед на съдържанието на постановеното решение се мотивира обоснован и категоричен извод, че подписалия го съдиядокладчик е разгледал и се е произнесъл изрично по въпроса за разноските, които всяка страна дължина съответната насрещна страна, като се отчита изхода на производството.

В конкретният казус настоящата инстанция няма основание да не приеме тези изводи, тъй като от материалите по процесното дело не се установява в нито един момент, че е направено искане от страна на процесуалния представител на ищците за присъждане на разноски по делото в полза на неговите доверители- ищци.

3

Твърденията в частната жалба са в насока, че е направено искане в съдебно заседание за присъждане на такива не отговорят на данните от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание на 30.05.2024г. където не се обективира такова. Ако се приема, че е направено подобно искане, а съдът не го е записал, то пълномощникът на ищците е имал обективна възможност да се възползва от процесуалните възможности които му дава разпоредбата на чл.151 от ГПК и да иска поправка или допълване на същия.

Доказателства в тази насока не са налице. Следва да се отбележи, че в самата молба с която се иска допълване е твърдяно, че такова искане е правено с представени писмени бележки, но такива по делото не се установява да са представяни.

По делото се установява, че има представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, но същият сам по себе си не е достатъчно за да обоснове наличието на надлежно направено по смисъла на чл.73, ал.3 от ГПК искане за тяхното присъждане. В тази насока следва да се отбележи, че процесуалният закон в няколко свои разпоредби изрично предвижда, че съдът се произнася за направените по делото разноски, само ако нарочно е сезиран за това /виж чл.78, ал.1 и ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК/, тоест, не може служебно да се присъждат разноски, с оглед на провъзгласения в чл.6 от ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за всички съдебни производства.

Представянето на списък за разноските само по себе си не е искане за присъждането им защото разпоредбата на чл.80 от ГПК тълкувана във връзка с разпоредбите на чл.79, ал.3 и ГПК и чл.81 от ГПК, означава, че страната следва да направи изрично искане за присъждане на разноски, което да бъде отразено по съответния ред, примерно: в съдебния протокол от заседанието или в отговора на исковата молба, в писмените бележки, или в изразено становище по хода на делото или примерно в документ, изходящ от страната и представен по делото и към това искане да се представи /да се приложи/ списък на разноските като документ удостоверяващ и установяващ техния размер. Тоест, освен искане трябва да се приложи и списък на разноските. Ако такъв списък не се представи, но въпреки това има направено искане за присъждане на разноски, съдът ще извърши служебна проверка и ще присъди онези разноски които установи по делото, че са направени от страната която ги 4 претендира. Ако същите не отговарят по размер на тези които страната претендира, но за които не е представила нарочен списък, то тя няма процесуално право да иска ревизия на решението на съда в тази му част /чл.80 изр.2-ро от ГПК/. Представянето само на списък с разноските само по себе си не представлява искане за тяхното присъждане в полза на страната която ги е направила. Обратното тълкуване на посочените разпоредби е в противовес с буквата, принципите и смисъла на ГПК досежно реда и начина на присъждане на направените в производствата разноски.

Изводът е, че във всички случаи страната следва да направи искане за присъждане на разноски. В този смисъл е и Определение №60 от 09.07.2009г. по т.д.№735/2008г. на ВКС, І.т.о. и Определение №109 от 09.03.2009г. по ч.гр.д.№123/2009г. на ВКС, III г.о.

На база изложеното, след като в настоящия случай категорично е установено, че такова надлежно искане до съда няма отправено от процесуалния представител на ищците, то няма основание първата инстанция да му присъжда разноски.

При тези данни, частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1057/01.12.2024г., постановено по гр.д.№1075/2023г. по описа на РС- Велинград, с което е оставено без уважение, искане с вх.№5092/16.07.2024г. за допълване на Решение №245/01.07.2024г., постановено по гр.д.№1075/2023г. по описа на РСВелинград, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6