Решение № 334 от 04.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 433/2026
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Михаела Петева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.202 · Наказателен кодекс
- чл.202, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.202, ал.2, т.1 и т.3 · Наказателен кодекс
- чл.202, ал.2, т.1 и т.3 · Наказателен кодекс
- чл.212 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. София, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н.Н.
Членове:
Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Т. Ив. З. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600433 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 06.12.2017г., постановена по НОХД № 11641/2013г., Софийски районен съд, НО, 122-ри състав, е признал подсъдимия Ж. Н. Ж. роден на **** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи като управител на фирма „Еко ресурс" ЕООД, неосъждан, постоянен адрес: гр. Бургас, ул.****, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление през непродължителен период от време за периода 11.11.2002г. до 23.06.2003г. в гр.София при еднородност на вината при една и съща фактическа обстановка с десет деяния е осъществил един и същ състав на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството на длъжностно лице - председател на сдружение „Асоциация грижа за здравето“ умишлено присвоил чужди пари в размер на 50406,86 лева, като причинената вреда е в големи размери, собственост на ЕС, представляващи част от първоначално финансиране от 80% по проект № BG/02/A/F/PL - 132013/2002 - практика на студенти от специалност „Медицина“ в ЕС, поверени му в това качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 13.09.2002г., сключен с ЦРЧЛ - МОН по програма „Леонардо да Винчи“ да ги управлява като изпълнител по същия проект - да организира през периода 13.09.2002г. до 13.09.2003г. в гр.Дрезден, 1
Германия практическо обучение и подготовка на 27 студенти специалност „Медицина“ - чл.202, ал.2, т.1 и т.3 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК първоинстанционният съд го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия Ж. Н. Ж., с ЕГН:
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.11.2003г. в гр.София, ул.Граф Игнатиев №15 в ЦРЧР МОН по програма „Леонардо да Винчи“ при представяне на окончателен доклад и съпътстващите същия разходооправдателни документи по проект № BG/02/A/F/PL - 132013/2002 - практика на студенти от специалност „Медицина“ в ЕС чрез използване на неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество сумата в размер на 25128,41 лева като имуществото принадлежи на фонд на ЕС „Европейски образователни програми“ престъпление по чл.212, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК първоинстанционният съд го е оправдал по повдигнатото обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата, за органа, който ги е сторил.
Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП, в който се сочи, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на ощетеното юридическо лице, както и при непълнота на доказателствата, във връзка с което се сочи неуважено искане на прокуратурата за отмяна на определението на съда за прекратяване на съдебното следствие. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като наказанието бъде определено съобразно целите, визирани в чл.36 от НК. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът не поддържа подадения от СРП протест, но и не го оттегля. Не прави доказателствени искания.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. от САК оспорва протеста.
Съдът е констатирал, че за едно от деянията, за които подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, е изтекла абсолютната давност, като подсъдимият и неговият защитник са изразили желание разглеждането на делото да продължи.
В хода по същество прокурорът сочи, че безспорно по делото липсват доказателства за осъществени състави на престъпления по чл.202, ал.2 от НК и по чл.212 от НК от страна на подсъдимия, поради което счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна.
Адв.Г. моли присъдата да бъде потвърдена, тъй като подсъдимият не е извършил вменените му престъпления. Счита, че в мотивите към акта си първоинстанционният съд е направил задълбочен и детайлен анализ на събраните доказателства, което съответно е довело до правилни правни 2 изводи. Изразява становище, че описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия Ж. не представляват длъжностно престъпление.
Подсъдимият Ж. Ж. лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от неговия защитник и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият Ж. желае да се потвърди оправдателната присъда.
Съдът, като обсъди доводите в протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ж. Н. Ж. е роден на **** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи като управител на фирма „Еко ресурс" ЕООД, неосъждан, постоянен адрес: гр. Бургас, ул.****, с ЕГН:**********.
Към 2002 г. сдружението с нестопанска цел „Асоциация грижа за здравето“ било вписано в регистър БУЛСТАТ с № 130047747, а подсъдимият Ж. бил член на Управителния съвет на дружеството и упълномощен да представлява същото.
По това време под надзора на Европейската комисия действала програма „Леонардо да Винчи“, като същата била финансирана от фонд „Европейски образователни програми“ на ЕС и била насочена към подпомагане на професионалното образование и обучение. В Република България програмата се администрирала от Центъра за развитие на човешките ресурси - Национална агенция.
Между сдружение „Асоциация грижа за здравето“, представлявано от подсъдимия Н. и Центъра за развитие на човешките ресурси - Национална агенция на 13.09.2002г. бил сключен договор с № BG/02/A/F/PL132013/13.09.2002г., по силата на който в рамките на програмата „Леонардо да Винчи“ на ЕС се отпускала финансова подкрепа на проекта за „Практики на студенти от специалност „Медицина“ в Европейския съюз“. Сдружение „Асоциация грижа за здравето“ се задължило да осъществи проекта срещу отпуснатите парични средства. Проектът бил с продължение от 12 месеца, считано от 13.09.2002 г. до 13.09.2003 г., като впоследствие, по силата на сключен между страните анекс към договора от 25.08.2003г., срокът бил продължен с един месец - до 13.10.2003г. Финансовата подкрепа по договора била с максимална стойност в размер на 63045,00 евро (шестдесет и три хиляди и четиридесет и пет евро), като в договора било предвидено авансово да се преведат 80% от стойността на проекта в рамките на шестдесет календарни дни от подписването му, а разликата до 100% се изплащала в рамките на шестдесет календарни дни от приемането и формалното одобрение на окончателния доклад, от страна на ЦРЧР - Национална агенция. Паричните средства по проекта следвало да се превеждат по банкова сметка на сдружение „Асоциация грижа за здравето“, открита в Българска пощенска банка. На 3
30.10.2002 г. от ЦРЧР превели сума в размер на 50353,23 евро (петдесет хиляди триста петдесет и три евро и двадесет и три цента) по сметка на сдружение „Асоциация грижа за здравето“.
Участниците в програмата трябвало да бъдат изпращани на практическо обучение във Федерална Република Германия, а именно по девет кандидати за всеки от периодите: от 01.11.2002 г. до 14.02.2003 г., от 14.02.2003 г. до 30.05.2003 г. и от 30.05.2003 г. до 12.09.2003 г. По програмата било предвидено финансиране за пътните разходи, за сключването на застраховки на ползвателите по програмата и за разходите за настаняването им. Преди изпращането на студентите-ползватели в Германия сдружението имало задължение да осигури преминаването им на езиково обучение, за което на 08.10.2002 г. бил сключен договор между сдружение „Асоциация грижа за здравето“ и „Мобилфлекс“ ООД, а за проверяване нивото на участващите в курса за обучение, на същите бил провеждан тест.
В програмата били включени А.К., Г.М., Г.П., Г.А., Д.А., Е.К., И.Б., М.П., Т.Д., Д.Т., С.К., Н.Н., И.К., М.П., М.М., В.Д., Н.Д., Г.Д., Б.Б., К.А., В.П., С.К.,
Д.Д., Р.Г., Б.Ц., К.Г. и Т.Б..
Сдружение „Асоциация грижа за здравето“ сключило индивидуални договори по програма „Леонардо да Винчи“ на ЕС, мярка „Мобилност“ със студентите-ползватели. За тях бил организиран езиков курс на обучение, проведени им били тестове и в края на курса били издадени поименни сертификати на всеки един от тях. От името на дружеството, което провеждало обучението, били издадени три броя фактури за проведените обучения, в които били отразени извършените плащания от сдружение „Асоциация грижа за здравето“ към „Мобилфлекс“ ООД, както следва: фактура с № 0000000239/11.11.2002 г., в която било отразено плащане в размер на 3813,86 лв. (три хиляди осемстотин и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) с ДДС, фактура № 0000000644/02.04.2003 г., в която било отразено плащане в размер на 4107,24 лв. (четири хиляди сто и седем лева и двадесет и четири стотинки) и фактура № **********/04.06.2003 г., в която било отразено плащане в размер на 3520,51 лв. (три хиляди петстотин и двадесет лева и петдесет и една стотинки).
На 30.10.2002 г., на 04.02.2003 г. и на 10.05.2003 г. били сключени двадесет и седем броя застрахователни полици на името на студентите, участващи в програма „Мобилност“, като същите били заплатени със средствата, отпуснати по проекта. Също със средства по програмата за всички студенти-ползватели били закупени автобусни билети с направление „СофияДрезден-София“. За извършените плащания били издадени фактури от дружеството-превозвач. На участниците били издадени визи тип „С“, като за това били заплатени съответните такси.
На всички участници били издадени индивидуални командировъчни заповеди. На три различни дати - 27.11.2002 г., 12.03.2003 г. и 25.06.2003 г. студентите отпътували на три групи за гр. Дрезден.
На 27.11.2002 г., преди заминаването на първата група, на всеки от 4 участниците по програмата били предадени парични суми в размер на 2303 (две хиляди триста и три) лева, като за това били издадени разходни касови ордери (РКО), както следва:
РКО № 1 от 22.11.2002 г. на името на А.К., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 2 от 22.11.2002 г. на името на Г.М., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 3 от 22.11.2002 г. на името на Г.П., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 4 от 22.11.2002 г. на името на Г.А., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 5 от 22.11.2002 г. на името на Д.А., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 6 от 22.11.2002 г. на името на Е.К., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 7 от 22.11.2002 г. на името на И.Б., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 8 от 22.11.2002 г. на името на М.П., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева;
РКО № 9 от 22.11.2002 г. на името на Т.Д., за сумата от 2303 (две хиляди триста и три) лева.
Преди заминаването на втората група на 12.03.2003г., на участниците по програмата били предадени парични суми в размер на 2289 (две хиляди двеста осемдесет и девет) лева, като отново били издадени РКО, както следва:
РКО № 1 от 11.03.2003 г. на името на Д.Т., за сумата от 2289 (две хиляди двеста осемдесет и девет) лева;
РКО № 2 от 11.03.2003 г. на името на С.К., за сумата от 2289 (две хиляди двеста осемдесет и девет) лева;
РКО № 3 от 11.03.2003 г. на името на Н.Н., за сумата от 2289 (две хиляди двеста осемдесет и девет) лева;
РКО № 4 от 11.03.2003 г. на името на И.К., за сумата от 2289 (две хиляди двеста осемдесет и девет) лева;
РКО № 5 от 11.03.2003 г. на името на М.П., за сумата от 2289 (две хиляди двеста осемдесет и девет) лева;