Решение № 80 от 10.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501327 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. К. В. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв.

Георги Янев срещу Решение №1075 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д.

№534/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която е:

1. ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между *** П. К. В. и двете му *** *** деца – М.П. В., ЕГН **********, и Д.П. В., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 12.00 ч. 18.00 ч. и в неделя от 10.00 ч. до 16.00 ч., както и една седмица през лятната ученическа ваканция на децата, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на седмия ден, през който период *** не ползва платения си годишен отпуск; всяка четна година, на 01.01. и на Деня Великден, от 12.00 ч. до 18.00 ч., и в нечетна година, на 25.12., от 12.00 ч. до 18.00 ч.; всяка година на рождения ден на всяко от децата, от 10.00 ч. до 12.00 ч. – ако денят е неучебен, или от 18.00 ч. до 19.00 ч. – ако денят е учебен.

2. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 СК да заплаща на *** си *** М.П. В., ЕГН **********, чрез ***-законен представител Ж. Г. Б., месечна издръжка в размер от 400 лева от датата на подаване на молбата– 20.02.2024 г.

1 до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски 3. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 СК да заплаща на *** си *** Д.П. В., ЕГН **********, чрез ***-законен представител Ж. Г. Б. месечна издръжка в размер от 400 лева от датата на подаване на молбата – 20.02.2024 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски

4. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 във вр. с чл. 149 СК, да заплати на *** си *** М.П. В., ЕГН **********, чрез *** законен представител Ж. Г. Б. сума в размер от 1871 лева, представляваща месечна издръжка за минало време – 01.10.2023-19.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

5. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 във вр. чл. 149 СК да заплати на *** си *** Д.П. В., ЕГН **********, чрез ***-законен представител Ж. Г.

Б. сума в размер от 1871 лева, представляваща месечна издръжка за минало време – 01.10.2023-19.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба е изразено недоволство от определения режим на лични контакти, като се претендира същият да бъде изменен, така щото *** *** М. В. и Д. В. да могат да се виждат с жалбоподателя всяка първа и трета събота и неделя с преспиване в неговия дом. Въззивникът твърди, че към настоящия момент обитава къща на три етажа, която предоставя нужните условия за пребиваване и нощуване на децата. Желае срокът на лични контакти през лятната ваканция да се удължи от една седмица на един месец, през който период ще ползва годишния си отпуск. Смята, че тези промени ще удовлетворят интереса както на децата, така и на двамата родители.

По отношение на присъдената издръжка за минало време счита, че не дължи същата, тъй като за този период Ж. Б. /*** на *** ***/ е получавала пари по банков път и на ръка както от него, така и от неговия ***- *** на *** *** К. В. от началото на месец октомври 2023 г. до месец февруари 2024 г.

Изразява несъгласие и с определения размер на издръжката от по 400 лв. месечно за всяко дете. Въззивникът твърди, че получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, има здравословни проблеми, които налагат извършването на постоянни разходи за медицински консумативи. При тези обстоятелства намира, че размерът на издръжката се явява завишен и несъответстващ на неговото имуществено състояние, поради което претендира същата да бъде намалена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. Б. чрез процесуален представител адв. Петя Колева. В същия се изразява позиция за правилност на решението и се моли да бъде потвърдено. Въззиваемата 2 поддържа, че определеният режим на лични контакти е съобразен дори с желанието на въззивника, обективирано в подадената от него искова молба.

Солидаризира се с мотивите, изведени от първоинстанционния съд за липса на подходящи битови условия при ***, като сочи, че визираната във въззивната жалба къща на три етажа е необитаема и се нуждае от основен ремонт.

Твърди, че *** все още живее в апартамента на своя интимен партньор, където няма необходимите условия за пренощуване на *** ***. Отделно от това излага, че след раздялата макар тя да не ограничава по никакъв начин контактите между децата и *** им, В. предприема инициатива да взема децата изключително рядко и без приспиване, което е аргумент в посока да подкрепи правилността на така постановеното решение в тази част. По отношение на присъдените размери за издръжка намира, че същите са съобразени с нуждите на децата, здравословните им проблеми и икономическата обстановка в страната.

В хода на въззивното производство с оглед твърденията на въззивника за алтернативно място, където децата биха могли да остават с преспиване, бе възложено на ДСП- Бургас и ДСП- Созопол изготвянето на социални доклади, които след посещение на терен да обследват хигиенно-битовите условия в къща, находяща се във вилно селище „***" и къща, находяща се в с.***. Пред въззивната инстанция бяха изслушани *** и *** по въпросите, предмет на производството. Бе допуснат и разпит на един свидетел на по въпросите относно жилищните условия, с които разполага ***, както и касателно твърденията му за изпълнение на задължението за издръжка за минало време.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова молба от П. К. В. срещу Ж. Г. Б. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Молителят иска съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на *** *** М.П. В. и Д.П. В. на ***, да определи местоживеенето им по адреса на последната. Претендира определянето на режим на лични отношения между него като родител, неупражняващ родителските права, и децата, както следва: всяка първа и трета събота от 17:30 ч. до неделя в 18:00 ч. с преспиване, като в случай на възражение от страна на ***- всяка първа и трета неделя от 10:00 ч. до 20:00 на същия ден, един месец през лятната ученическа ваканция, на новогодишните, коледните и великденските празници- да се редуват един ден при него, един ден при ***, за рождените дни на децата- също да се редуват с ***, като една година празнуват с него, а на следващата с нея. Желае на рождения му ден децата да са при него, за да 3 празнуват заедно. Твърди, че може да изплаща издръжка в размер от по 250 лв. за всяко дете.

Образуваното по молбата на П. В. дело е съединено по реда на чл. 213 ГПК с гр. д. №1077/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас, висящо между същите страни и на същото основание с молител- Ж. Б..

В своята претенция молителят Б. излага, че с П. В. са имали връзка, продължила 23 години, 12 г. от които- на семейни начала. Твърди, че поголямото дете М. В. е родено в гр. ***, а по-малкото Д. В.- във ***. Твърди, че през 2013 г. В. е заминал за Великобритания с цел осигуряване на постоянна работа и доходи, а тя се е преместила при него заедно с детето им М. през 2015 г., като семейството останало там до лятото на 2021 г. Прибрали се в България по инициатива на В., който искал да започне собствен бизнес. След завръщането си обаче отношенията им се обтегнали и до раздялата им се е стигнало поради липса на комуникация и незаинтересованост на В. към нея и децата им. Навежда, че В. е злоупотребява с наркотични вещества- марихуана и алкохол, не спазва обещанията си и не изпълнява с отговорност ангажиментите си спрямо нея и децата. Излага, че не живеят заедно от юли 2023 г., като след този период *** е взима децата в неделните дни за по няколко часа. Изтъква, че *** не се съобразява с режима на хранене на М., не подхожда отговорно и към по-слабия имунитет на Д., а в най-студените дни прекарвали дълго време навън, на двора в с.***, където *** и *** по бащина линия имат къща. Твърди, че след раздялата В. започнал интимна връзка с нов партньор. Към настоящия момент живее в апартамента на приятелката си, която има малко дете. Сочи, че в процесното жилище се отглежда и домашен любимец- куче, поради което постановяване на режим на лични контакти с преспиване на това място би бил вреден за децата, тъй като последните страдат от *** *** ***. По отношение на нуждите на децата излага, че М. е ученик в ОУ „Любен Каравелов“, посещава извънкласни занятия- футбол, месечната такса за който се заплащала от *** по бащина линия. За по-малкото дете Д. твърди, че е в трета група в детска градина „Раковина“, филиал ДГ „Морско конче“. Посещава ***, спортува футбол, занимава се с рисуване, като заплащането на тези активности възлизали на около 380 лв. месечно. За своето финансово състояние и трудова заетост излага, че работи на минимална работна заплата като сътрудник в нотариална кантора.

Претендира упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, като режимът на лични отношения с *** да бъде определен без преспиване, тъй като последният не разполага с необходимите жилищнобитови условия. Иска В. да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка, считано от датата на предявяване на претенцията от по 500 лв. на всяко едно от децата. Претендира издръжка за минало време за периода от м. октомври 2023 г. до датата на подаване на молбата (20.02.2023 г.).

За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че с оглед битовата осигуреност, родителската пригодност на ***, както и до***а и 4 спокойна семейна среда, с която разполага тя, в най-добър интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. Приел е, че по делото не се установява *** да влияе неблагоприятно на децата или да ги поставя в опасност и честото общуване помежду им ще съдейства за пълноценното развитие на М. и Д.. Счел е, че режимът следва да бъде определен без преспиване на децата в дома на *** с изключение на едноседмичния период през лятото. Приел е, че от социалния доклад не установяват по безспорен начин добрите битови условия при ***. Районният съд е зачел и изразеното при изслушването на М. В. нежелание да остава с преспиване при *** си поради негативното му отношение към интимната приятелка на последния. По отношение на претенциите за издръжка е приел, че няма данни *** да е заплащал такава за минало време, поради което исковете се явяват основателни. Определил е дължима месечна издръжка за всяко от децата в размер на 400 лв., като е отчел възрастта им и техните нужди.

Настоящата съдебна инстанция на база извършен съвкупен анализ на приетите по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира, че решението е частично неправилно при следните фактически и правни изводи.

Между страните не се спори, а и от представените удостоверения за раждане се установява, че са родители на двете *** ***- М. В.- на **-годишна възраст и Д. В.- на * г. Не се спори, че *** и *** са живели съвместно за период от 23 г., както и относно обстоятелството, че от 2015 г. до 2021 г. са били установени във ***. Безспорен и фактът, че към юли 2023 г. са прекратили съвместното си съжителство, като след този момент децата са останали да живеят при *** си, която и към настоящия момент полага основните грижи за тяхното отглеждане.