Решение № 256 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100193 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. М. П., ЕГН:********** от ......, чрез процесуалния й представител адв.П. В. П. от АК – София против „ Лендиво „ ООД, ЕИК:203811241, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“ Оборище „ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №113061/05.12.2024г., сключен между ищцата и ответното дружество.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се прави искане съдът да постанови решение, с което да признае наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №113061/05.12.2024г., сключен между ищцата и ответното дружество, да обяви същите за нищожни, а самият договор да бъде обявен за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, както и да се установи дължимостта само на чистата стойност на кредита.

Счита се, че процесния договор противоречи на добрите нрави и императивните разпоредби на закона, създаден е в ущърб на потребителя, като създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на ищцата, произтичащи от договора.

Сочи се, че процесният договор представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено, поради което следвало да се приеме, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните и ищецът не е имал възможност да влияе върху 1 съдържанието му.

Отразено е, че неравноправната клауза, върху която ищцата не е могла да влияе е неустойката при непредоставено обезпечение.Счита се, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции, заобикаля чл.33 от ДПК, както и чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като въвеждала допълнителен разход за потребителя, който би следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР.Сочи се, че непосочването на действтелния размер на ГПР в договора съставлявало нелоялна търговска практика, в нарушение на европейското и националното законодателство.

Посочено е, че в договора за потребителски кредит, в посочения ГПР, не били посочени взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР, като този пропуск водел до неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Счита се, че това нарушение на закона било достатъчно да обоснове недействителността на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК.

Сочи се още, че възнаградителна лихва в размер над 30% била в противоречие с добрите нрави и същата се явявала прекомерна, поради което на това самостоятелно основание клаузата, определяща лихвата била нищожна.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства договор за потребителски кредит предоставен от разстояние

№113061/05.12.2024г. и ОУ на ответното дружество.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез процесуалния му представител адв.Х. Н. от АК – Разград, е постъпил писмен такъв.Сочат се следните аргументи:

- счита се, че предявеният иск е допустим но неоснователен.Счита се, че макар и предвидената в договора неустойка да не е била начислявана и събирана от ответното дружество, то клаузата която е уговаря, е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.В тази връзка се сочи, че неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, поради което се счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а ОУ на ЗЗД;

- сочи се, че неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно – не предоставяне на обезпечение по договора;

- неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателя реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъдело предоставено в последствие – същата спирала да се начислява, т.е. причината за начисляването на такава неустойка била единствено виновното поведение на ищеца;

- сочи се, че с оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът 2 бил лишен от гаранция, че вземането му някога ще бъде удовлетворено, което засягало неговия интерес;

- доколкото по – големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можело да се приеме като изначало договорен в противоречие на добрите нрави, а ако се приемело, че е в прекомерно голям размер, същият би следвало да бъде намален, а не цялата клауза да бъде обявена за недействителна;

Към отговора са приложени следните писмени доказателства – СЕФ; договор за потребителски кредит предоставен от разстояние

№113061/05.12.2024г., погасителен план и ОУ на ответното дружество; платежен документ за предоставяне на сумата по кредита на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За ответното дружество също не се явява представител.От страните преди първото по делото съдебно заседание са постъпили молби, в които се взема становище относно хода на делото.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.12.2024г., ищцата С. П. в качеството си на кредитополучател сключила с „ Лендиво „ ООД в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №113061 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора „ Лендиво „ ООД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 150.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- сума на кредита / главница / – 150.00 лева;

- срок за погасяване на кредита – 30 дни;

- брой вноски – 1 брой – с падеж 04.01.2024г.;

- ГПР – 49.50%;

- фиксиран ГЛП – 42.58%;

- обща дължима сума по кредита, изчислена към момента на сключването на договора за кредит– 154.50 лева;

- обезпечения – поръчител или банкова гаранция;

Видно от представената информация в СЕФ към договора е, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок, като всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

В чл.17, ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължавал в 3 тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения за задълженията му по договора – поръчителфизическо лице, който да отговаря на точно определени изисквания или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора / главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други / в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най – малко 30 дни след падежа на последната вноска.

В чл.27, ал.1 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.17, заемателят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение.Отразено е, че страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението по чл.17, причинявало на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.В чл.27, ал.2 от договора е отразено, че страните се съгласявали, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от представения от ответното дружество погасителен план към договора, по същия е била начислена неустойка по чл.27 от договора в размер на 40.50 лева.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

4

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.