Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1739 от 22.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9202/2021
Вид
Решение № 1739
Подписан
22.03.2024
Състав
Мариана Георгиева, Виолета Йовчева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509202 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 12.03.2021 г. по гр.д. № 70988/2019 г. на СРС, 173 състав „М.Е.“ АД е осъдено да заплати на Н. Р. Р., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 51 от ТЗ сумата 21 753. 48 лева - дължимо възнаграждение по чл. 10, ал. 1 от Договор за търговско посредничество № П-003/03.02.2014г. за периода 01.01.2019г - 29.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.08.2019г./ до окончателното й изплащане и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 621. 48 лева - обезщетение за сторени от ищеца с лични средства разноски за консумативни разходи за офиса на ответника в град Асеновград за периода 01.12.2017г.-03.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.08.2019г.) до окончателното й изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „М.Е.“ АД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че ищецът, с оглед носената от него доказателствена тежест, не е установил в условията на пълно и главно доказване, наличието на основания за плащане на процесните суми. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства. Въззивникът поддържа, че съдът, в нарушение на принципа на равнопоставеност между страните, служебно е издал на вещото лице съдебно удостоверение за снабдяване с документи и данни, които не съответства на поставените задачи към експертизата. Сочи се, че първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила, след настъпването на преклузия, е допуснал допълване от ищеца на задачите на съдебно-счетоводната експертиза. Поддържа се, че неправилно е кредитиран от СРС представения от ищеца препис от справка след констатирани разминавания с представен оригинал. Излагат се съображения, че изводите на съда по отношение на процесния договор са вътрешно 1 противоречиви - от една страна е приел, че възнаграждението по договора се определя с подписани между страните анекси, а от друга е посочил, че в договора е имало уговорено възнаграждение. Твърди се, че основанието за възникване на правото на възнаграждение е посочено в договора – наличието на анекси към договора, като сключването на такива не е било доказано от ищеца. Навеждат се доводи, че ищецът е имал отношения с ответното дружество в двойно качество – като комисионер и представител на клона и по тази причина се налагало подписването на анекси, в които да бъдат индивидуализирани привлечените от него клиенти. Излагат се съображения, че по делото не било установено изпълнение на условието по чл. 10, ал. 2 от договора – привлечените от ищеца клиенти да нямат задължения към дружеството. Сочи се, че претенцията за м. юли е неоснователна, тъй като е бил заличен от търговския регистър като управител на 05.07.2019г. Поддържа се, че по отношение на претенцията по чл. 59 от ЗЗД за установяване на заплатени за клона разходи, неправилно са допуснати и кредитирани свидетелски показания. Въззивникът навежда доводи, че тъй като ищецът не е отчел разходите в счетоводството на ответника, не може да се приеме, че същите са извършени и съответно, че подлежат на възстановяване. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Р. Р., в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Твърди, че изтичане на срока на договора не е едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му по чл. 12 – по взаимно съгласие или с 30 - дневно предизвестие, поради което след изтичането на срока, договорът продължава действието си за неопределено време до изричното му прекратяване на едно от посочените основания. Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора, във всички случаи на прекратяване възложителят продължава да изплаща възнаграждение на посредника до изтичане на срока на действие на всеки договор, сключен с краен клиент с посредничеството на посредника или до съответното му прекратяване в този срок. Излага, че от събраните гласни доказателства се установяват извършените от ищеца разходи по поддръжката на офиса на ответника, като е ирелевантно осчетоводяването на фактурите за тях в счетоводството на ответното дружество. Намира, че първоинстанционният съд е отчел недобросъвеството поведение на ответника, изразяващо се в създаване на пречки и непредоставяне на вещото лице нужната счетоводна информация, като правилно е приложил санкцията на чл. 161 от ГПК. Моли съда да потвърди решението с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от Н. Р. Р. срещу „М.Е.“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 51 от ТЗ за заплащане на сумата 21 753. 48 лева дължимо възнаграждение по чл. 10, ал. 1 от Договор за търговско посредничество № П-003/03.02.2014г. за периода 01.01.2019г.-29.07.2019г., ведно със законната лихва от 2 датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 621. 48 лева - обезщетение за сторени от ищеца с лични средства разноски за консумативни разходи за офиса на ответника в град Асеновград за периода 01.12.2017г. - 03.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е навел доводи, че договорът е бил прекратен с изтичане на срока му на 03.02.2019г., поради което въз основа на него не могат да възникнат задължения. Заявил е, че не е установено сключването на анекси, с които се уточнявал размера на дължимото на ищеца възнаграждение, като условие за възникване на задължението за заплащането му.

С приетия по делото Договор № П-003/03.02.2014г. ответникът „М.Е.“ АД, в качеството му на възложител е възложил на ищеца Н. Р. Р., в качеството му на посредник, посредничество при сключване на сделки за продажба на електрическа енергия. В чл. 1, ал. 2 е предвидено, че посредникът има право на възнаграждение за извършеното посредничество. В чл. 1, ал. 3 страните са уговорили, че за всяко осъществено посредничество, за което са налице условията на чл. 6, б. „а“ от договора, страните сключват отделен анекс към договора, в който се уточняват условията по дължимото възнаграждение на посредника. С чл. 2 е уговорен 5-годишен срок на договора, считано от подписването му. Съгласно чл. 6, бл. „а“ от договора, посредникът има право на възнаграждение при всяко осъществено посредничество.

Осъществено посредничество ще е налице, когато са изпълнени следните условия: със съдействието на посредника се е стигнало до сключване на сделка по чл.1, ал.1 от договора; крайният клиент, страна по сделката по чл.1, ал.1, успешно регистрира обектите си за продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени в съответствие с Правилата за търговия с електрическа енергия издадени от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране; крайният клиент, страна по сделката по чл.

1, ал. 1, успешно прехвърли отговорността за балансиране на „М.Е.“ АД в качеството му на координатор на стандартна балансираща група. В чл. 10, ал. 1 от договора е предвидено, че размерът на възнаграждението се определя поотделно за всяко осъществено посредничество в подписаните съгласно чл. 1, ал. 3 от договора анекси, като е предвидено и гарантирано минимално определено възнаграждение в размер на 1 лева/MWh, включено в цената във всяка индивидуално изготвена оферта. Съгласно чл.

13, ал. 1 от договора, във всеки случай на прекратяване на договора, възложителят продължава да изплаща възнаграждение на ищеца-посредник до изтичането на първоначално определения срок на действие на всеки договор сключен с краен клиент с посредничеството на ищеца или до съответното му прекратяване в този срок.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е намерил, че ответната страна е създала пречки за събирането на допуснатите по делото доказателства, поради което е приложил санкцията на чл. 161 от ГПК, като е приел за установено, че за процесния период ответното дружество е продало по договори, сключени с посредничество на ищеца, ел. енергия в обем на 21 753. 51 мегаватчаса.

Изложил е мотиви, че независимо, че по делото не са представени сключени между страните анекси, в чл. 10, ал. 1, изр. второ от договора е гарантирано минимално възнаграждение за посредника в размер на 1 лв. за мегаватчас. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 51 от ТЗ, като е приел, че обичайното възнаграждение в случая следва да се равнява на посочения в чл. 10, ал. 1 размер от 1 лв. за мегаватчас. Посочил е, че съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, възнагражденията се дължат и след прекратяването му, за договорите, сключени със съответния клиент при съдействие на посредника - ищец. По иска по чл. 59 от ЗЗД е приел, че с оглед депозираните по делото свидетелски показания, както и създадените от ответника обструкции в процеса 3 на доказване, се установява извършването на твърдените разходи по поддръжка на офиса.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е частично основателна.

По иска с правно основание чл. 51 от ТЗ:

В случая е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за посредничество № П-003/03.02.2014г., по силата на който ищецът е извършвал дейност по посредничество при сключване на договори за продажба на електрическа енергия, като уговореният петгодишен срок е изтекъл на 03.02.2019г.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, след неговото прекратяване на посредникът продължава да дължи възнаграждение за сключени с негово просредничество договори с клиенти на възложителя. С оглед неформалния характер на договора зa посредничество и установените трайни отношения между страните, вкл. с оглед обстоятелството, че ищецът е бил управител на клон на ответника до 05.07.2019г., следва да се приеме, че за периода след 03.02.2019г. се дължат посреднически възнаграждения, докато действат съответните договори с крайните клиенти, сключени с посредника – ищец.

Отделно от това, уговорките на договора служат за определяне на обичайното възнаграждение по чл. 51, изр. второ от ТЗ за конкретния вид представителство.

Действително в клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, изр. страните са предвидили за всяко осъществено посредничество, за което се дължи възнаграждение, да бъде подписван отделен анекс. Тези клаузи следва да се тълкуват във връзка с клаузата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от договора, с който е гарантирано минимално възнаграждение в размер на 1 лв. на мегаватчас. В този смисъл анекс би бил необходим при определяне на възнаграждение, надвишаващо този размер. Доколкото претенцията на ищеца е определена съобразно тази минимално заложена ставка, липсата на подписани анекси е без значение за възникване на правото на възнаграждение.

С оглед изложеното, за определяне на размера на дължимото на ищеца възнаграждение следва да бъде установен обема потребена и заплатена ел. енергия от клиенти, сключили договори с ответника с посредничеството на ищеца.