Решение № 57 от 18.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за възобновяване № 20233000600010 по описа за 2023 година Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК /второ поред/. Образувано е по искане на адв.Р. Г. в качеството му на защитник на осъденото лице Р. Р. Х. за възобновяване на производството по нохд №1473/2020г. на Районен съд-Варна, и на внохд №216/2022г. на ОС-Варна.

Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановения въззивен съдебен акт, преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо – такова по чл.133 НК, и като последица от това – прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

Осъденото лице и защитникът му поддържат искането във вида, в който е направено.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази 1 становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / решението на Окръжен съд-Варна е влязло в сила на 30.06.2022г., а искането е подадено на 23.12.2022г. – видно от пощенското клеймо/. Разгледано обаче и по същество, то се явява неоснователно.

С присъда №260033/11.02.2021г. по нохд №1473/2020г. Районен съдВарна е признал Р. Р. Х. за виновен в това, че на 05.09.2016г. в гр.Варна, местност „Ален мак“, на ул.“Федот Петков“39, причинил на А.М.Р. четири средни телесни повреди, изразяваща се в трайно затруднение функцията на горен десен крайник, трайно затруднение на слуха на дясното ухо, постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота, и трайно затруднение на десен горен крайник /породено от травматична ампутация на част от пръстите/, поради което и на основание чл.129 ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от три години. Била ангажирана и гражданската отговорност на осъденото лице, в негова тежест били възложени и разноските по делото. Така постановената присъда била обжалвана пред Варненски окръжен съд, който с решение №119/30.06.2022г. по внохд №216/2022г. потвърдил изцяло присъдата, и тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал през касационен контрол, срещу присъдата е подадено искане за възобновяване на наказателното производство.

В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за възобновяване –допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Въпреки че част от касационните основания в искането са изрично формулирани като нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, то изложената в тяхна подкрепа аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации на

2 решаващите съдилища, въз основа на които те са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. В производството по възобновяване /което следва касационните правила/ необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции /които се явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на районния и окръжния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Проведени са пълноценно съдебно следствие пред първата инстанция, и частично такова – пред въззивната, която е назначила техническа експертиза и разпитала допълнително свидетели. Очевидно е, че съдилищата са изпълнили задълженията си, произтичащи от текстовете на чл.13, 14 и 107 НПК /въпреки противно твърдяното от защитата/, за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото - предприети с а всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Категорично може да се приеме, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Събраните по делото доказателства чрез свидетелски показания и извършения оглед на местопроизшествието, както и заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, което е изяснило обстоятелства от значение по делото /изискващи специални умения и знания/, са достатъчни в своята съвкупност щото да се даде категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване. Затова и правилно, и логически издържано съдилищата са приели, че от анализа на доказателствените средства в този им вид и обем без съмнение се установява, че е налице извършено престъпление и негов автор е осъденото лице. Всъщност липсват други доказателствени средства, установяващи доказателства по делото. Не е разпитана единствено тъщата на 3 пострадалия Р., но това е поради обективна невъзможност – същата е в изключително тежко здравословно съсотяние. Но така или иначе липсата на неин разпит не в състояние да окаже влияние върху сторения по-напред извод за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице. Всъщност за обективната страна на деянието спор от искателя не се повдига, оспорва се единствено субективната страна. Т.е. твърди си в искането, че деянието е извършено при непредпазлива форма на вината, а не при евентуален умисъл /както са приели съдилищата/, поради което действията на осъдения Х. осъществявали състава на чл.133 НПК. Извод, с който настоящият съдебен състав ще си позволи да изрази несъгласие. И до който за да стигне, защитата възлага отговорността за настъпилия престъпен резултат почти изцяло на пострадалото лице твърдейки, че житейски необосновано и нелогично е поведението му. Т.е. от него не се очаквало да вземе пиротехническото изделие в ръце и да направи опит да го хвърли. И ако той не бил сторил това, то не биха били настъпили и общественоопасните последици. Затова и от защитата се твърди, че деянието е извършено по непредпазливост – в нейната форма „самонадеяност“/или „съзнавана непредпазливост“/. В теорията и практиката отдавна е изяснено съдържанието на тези две форми на вината – евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост. При първата от тях общественоопасните последици не са пряко целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат на неговото деяние, с настъпването на който той се съгласява, преследвайки друга цел /правомерна или не/, от постигането на която той въпреки това не се отказва.

При втората деецът също има представи за общественоопасните последици, чието причиняване се очертава като възможно, но те са съчетани със субективната му увереност, че вследствие действията на определени фактори /специални знания, опитност и т.н./ те ще бъдат избягнати, която увереност обаче е необоснована. Очевидно е, че в конкретния случай осъденото лице не е разчитало на определени външни фактори за избягване на опасността, е единствено и само на поведението на пострадалия. Хвърляйки пиратката към пострадалото лице, Х. не е имал никаква представа къде тя ще падне – теренът е с голяма денивелация, самата пиратка е с цилиндрична форма /предполагаща претъркаляне/. Оказала се близо до пострадалия, който преценил че адекватната в случая реакция е тази да вземе и хвърли по-далеч пиротехническото изделие – предвид собствената и тази на тъщата му 4 безопасност. Т.е. очевидно е, че Х. не е разчитал на фактори от кръга на посочените по-напред, а на случайността – пиратката да не падне близо до Р., и той да не понечи да я хвърли. А „ако за избягване последиците деецът разчита не на определен фактор, а на някаква само случайност, ще има не непредпазливост, а евентуален умисъл, тъй като в такъв случай може да се говори не за увереност в ненастъпването на последиците, а за безразлично отношение към тях“ /Иван Ненов, Наказателно право на РБ, Обща част/.

Именно на такъв сочат както доказателствата по делото, така и действията на осъдения. Опитът да се представи настъпилия противоправен резултат като последица от действията на пострадалото лице освен че е в разрез с наказателноправната теория и съдебната практика, е и абсурден - поне според вижданията на този съдебен състав, за който не съществува съмнение, че той /резултатът/ се дължи изцяло на виновното поведение на осъдения Р. Х..

Който извод /и съображенията по-горе/ дават отговор и на въпроса дали е прекъсната причинно-следствената връзка между действията на дееца и крайния общественоопасен резултат – очевидно не е.

По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради което и

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото искане от адв.Р. Г. в качеството му на защитник на осъденото лице Р. Р. Х. за възобновяване на производството по нохд №1473/2020г. на Районен съд-Варна, и на внохд №216/2022г. на ОСВарна.

Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5