Решение № 393 от 03.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. П., 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20211720104023 по описа за 2021 година

Ищецът В. ИЛ. АЛ. е предявил срещу ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД, кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № **г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ш.” в ответното дружество – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; и 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение в размер на 8700 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 01.01.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда - 30.07.2021г. до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе длъжност, като със Заповед № ** г. на представляващия ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване в щата. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазена предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 предварителна закрила. Не е налице реално съкращаване в щата и не е проведен задължителен подбор, а ако такъв е проведен, то не е надлежно извършен, тъй като не са приложени законовите критерии, не са участвали всички необходими лица, работодателят не е посочил показателите, които трябва да бъдат използвани като критерий за оценка, а пък ако такива показатели са били заложени при подбора като критерий за сравнение, то оценката по показателите 1 не съответства обективно на действителните качества на ищеца като работник. Ищецът твърди, че е лице от категорията на работниците и служителите, ползващи закрилата по 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като с Експертно решение на ТЕЛК № **** от *** г. му е определена 50 % ТНР, за срок от 3 год. до 01.04.2023, а водеща диагноза е „Х.С. без (застойна) С.Н.“. Посочено било, че ищецът „може да упражнява досега заеманата длъжност, без допълнителни натоварвания спрямо посочените ППУТ“, която към момента на влизане в сила на Това ЕР на ТЕЛК (27.04.2020г.), е била „Ш.“. В Експертно решение на ТЕЛК № 1080 от 052 / 30.03.2021 г. в отговор на писмо от ответника с изх. № 903/19.03.2021 г. е посочено, че лицето В. ИЛ. АЛ. е под закрила по чл. 333, ал. 1 т.2 и т. 3 - по Наредба № 5 за заболяване влизащо в списъка от заболявания закриляни от съкращаване. Работодателят е следвало към момента на уволнението да разполага с мнение на трудово-експертната лекарска комисия, както и с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т, 3 от КТ, тъй като към датата на връчване на процесната Заповед не е било налице надлежно предварително разрешение от Инспекция по труда за всеки от тези два отделни случая. На следващо място се сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 333. ал. 1. т. 4 от КТ. Съгласно болничен лист № * **** *******, издаден на **.**.**** г., ищецът е започнал ползването на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. с диагноза „Ф.Т.“. С ЕР на ТЕЛК № 2104 от 097/28.06.2021 г., болничният лист е потвърден. Ищецът е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист на работодателя до два работни дни от издаването му. Работодателят е бил длъжен към момента на връчване на заповедта да е изпълнил изискванията за предварителната закрила - да получи предварително разрешение на инспекцията по труда.

Не било налице фактическо намаляване на броя на служителите в група 4 „А.С.“ като цяло, а трудовата функция на длъжността, която ищецът е заемал преди уволнението, не е престанала да съществува. Твърди се, че в група „А.С.“, в която е работел той, общият брой на работниците и служителите не е променен. Към момента на уволнението В.А. е заемал длъжността „Ш.“ в група „А.С.“, считано от 01.07.2020 г.

Въпреки това той е изпълнявал трудовите функции не само на заеманата от него длъжност, но и тези на длъжността „Ш. на Л.А.“ в същата група. Управлявал е и автобус с peг. № РК **** и Л.А. „Д.Л. с peг. № ** **** **, като се е сменял с негов колега от група „А.С.“. Транспортирал е от и до работните им места работниците и служителите на ответника, работещи на смени по график в Пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ) П., както и в пречиствателна станция за отпадна вода /ПСОВ/ Батановци. Превозите на тези лица е извършвал в рамките на три курса за един работен ден при разпокъсано работно време, като първият е започвал в 06,30 ч. сутрин, а последният е приключвал в 21:10 ч. вечер. Първият /сутрешният/ курс е извършвал с 2 автобуса, а вторият и третият - с лекия автомобил. Гореописаните трудови функции, които е изпълнявал ищецът, са се запазили и след уволнението му. Необходимостта от превоз на работещите на смени по график в предприятието на ответника не е отпаднала. Дори след прекратяване на ТПО с ищеца, неговите задължения са изпълнявани от друг негов колега, който е преназначен в група „А.С.“.

Гореописаната заповед според ищеца е незаконосъобразна, тъй като не съдържала фактическите основания за уволнението. Заповедта била издадена от некомпетентен орган. Според Дружествения договор на ответното дружество от 10.08.1999 г., актуален към 01.06.2021 г., в правомощията на управителя не са включени прекратяване на ТПО, както и съкращаване в щата. Видно от чл. 22, ал. 2 б.

Б от договора, управителят има правомощието само да сключва трудови договори с работещите в дружество, но не и да ги прекратява. На следващо място заповедта и не съдържала ясно дефинирани конкретните обстоятелства, довели до прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ, тъй като в заповедта не е посочено колко щатни бройки се съкращават, не е посочено една или няколко еднакви/еднородни бройки се съкращават и дали уволнението е осъществено след подбор по чл.329 от КТ.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е спазена законовата процедура и уволнението му е законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото с трудов договор № ***** г. и няколко допълнителни споразумения ищецът заемал длъжността "Ш." считано от 11.03.2015 г. до 01.07.2020 г., а по силата допълнително споразумение от 01.07.2020 г., длъжността „Ш.“.

Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 18/01.06.2021 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца при отказ на 01.06.2021 г. удостоверено с подписите на двата свидетели, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчването - 01.06.2021 г.

По делото е представена заповед № 5 от 01.02.2021г., от която се установява, че компетентният за това орган е взел решение да се заличат 2 броя щатни бройки „Ш.“ в група „А.С.“, изменено е длъжностното разписание като в група „ А.С.“ са определени нула щатни бройки за длъжността „Ш.“ и са открити две щатни бройки „ Ш.“, като е утвърдено ново щатно разписание.

По делото са представени 2 броя щатни /длъжностни/ разписания на „ВиК” 3

ООД, утвърдени от управителя на дружеството. Видно от длъжностно разписание в сила от 18.08.2020 г. за длъжността „Ш.и”, в Група „ А.С.“ са предвидени 2 щатни бройки, а за „Ш.“ 1 щатна бройка, в новото длъжностно щатно разписание в сила от 01.02.2021 г., за „Ш.и“ нула щатни бройки, а за „Ш.“ 3 щатни бройки.

Безспорно е между страните, че във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не е извършвал подбор.

Представени са и длъжностни характеристики за длъжностите „Ш.” и „Ш. до 9 места в Група „А.С.“. При съпоставка между двете се установява, че в голямата си част задълженията и изискванията са еднакви. Ш.ът на Л.А. в допълнение осъществява и превоз на стоки, освен на хора. Относно изискванията за заемане на длъжността, същите се припокриват относно образование, професионален опит, специалност, трудов стаж, като е налице разминаване относно категорията за правоуправление, като за Ш. на Л.А. може да се назначи лице притежаващо и категория B и C, освен Д и Е, докато за Ш. се изисква категория Д, Е или притежаващият необходимата правоспособност за управлява автобус, може да управлява автомобил, но не и обратното, ако последният не притежава категория Д или Е.

В заключението на вещото лице от 11.11.2021 г. в табличен вид въз основа на представените пътни листа са описани данни за извършени превозни курсове от ищеца за периода от 01.07.2020г. до **.**.****г. с автомобил /автобус“ „ И.“, рег. № **** и автомобил „Д.Л.“ с рег. № ********, като са видни датите, на които ищецът е управлявал и двата автомобила. След 01.07.2021г. курсовете и превозите с автомобил „Д.Л.“ с рег. № ********, съгласно данните от пътните листа продължават да се изпълняват от И.Б., И.Ж. и Д.Ц. с маршрути, аналогични на описаните маршрути, изпълнявани от В.И. с начален и краен част.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел О.Л. е бил служител на „ВиК“ ООД П. близо 28 години, като Ш., Б. и М.. Той посочва, че заеманите от него длъжности са включени в група „А.С.“. Случвало се е, докато заема едната длъжност, да замества колега – Ш., Б., ако не дойде, на друго превозно средство. Свидетелят Г.З. също е работил съм за „ВиК“ ООД – П. - 20 години на длъжност „Б.“ в група „А.С.“. Той споделя, че колеги от тази група на една длъжност заместват други колеги на друга длъжност в същата група, в случай че някой отсъства, като посочва какви курсове се извършват ежедневно.

Разпитан е свидетелят А.Ж. – пряк ръководител на ищеца. Същият заема длъжността „Р.З. „А.С.“. Свидетелят сочи, че ищецът В.А. е уволнен на първи шести или седми месец. След предявяване на заповедта за уволнение, която е подписана от свидетеля, който е удостоверил отказа на ищеца да получи същата, свидетелят посочва, че на 01.06.2021г. е уволнен ищеца. Посочва, че ищецът се появил на работа в деня, в който е бил уволнен и си взел документите в същия ден. Разяснява мотивите за 4 решението на дружеството да спре да извършва транспорт с автобус и, че с Л.А. сега се превозват служителите. Посочва, че за служителя, за да шофира този автобус, е необходимо да има „Д“ категория, компетентност, психотест, който не е задължителен за Ш. на Л.А.. Разяснява, че когато служители от този отдел са в болничен или отпуск, отсъстващите се заместват от Ш.и, които имат категория да заместват отсъстващия колега. Сочи, че след първи юни автомобил „Д.“ № ** **** ** се управлява от И.Ж. и И.Б., които са преназначени след 01.06. от длъжности „Ш.“, и, „Ш. Т.А.“.

В съдебно заседание от 20.10.2021 и на 19.11.2021 г. съдът е извършил констатация от трудовата книжка на ищеца и е констатирал, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника липсва отбелязване ищецът да е започвал работа по друго трудово правоотношение. Представен е и оригинал на регистрационна карта в Бюрото по труда с последно отбелязване 11.11.2021 г.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за месец юни 2021 г. на ищеца е начислено обезщетение на осн. чл. 220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на БТВ, определено по реда на чл. 228, ал. 1 КТ в размер на 1198, 02 лв.. Според вещото лице последният месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, в който са начислени не помалко от 10 работни дни е месец април 2021 г., брутното трудово възнаграждение е в размер на 1313,96 лв., а БТВ, върху което се начисляват обезщетения е в размер на 1129,96 лв., без начислени социални разходи. Среднодневният размер на обезщетението е 54,46 лв., обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2021г. е 6915,87 лв. Според допълнителното заключение обезщетението за периода от 01.06.2021 г. до 19.11.2021г. е в размер на 6589, 13 лв.

Разпечатката съдържа 27 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db0acbf1-8f14-4be7-a062-0591537f614c