Решение № 8098 от 07.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8098 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110118194 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. И. Д. (съгласно уточнителна молба от 17.08.2022г. – л.46 от делото) за сумата от 308,41 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Х.Д.“ бл.*** за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 66,49 лева –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г., за сумата от 19,14 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2019г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 3,99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че не е доказано качеството й на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот. Оспорва реална доставка на ТЕ в процесния имот на претендираната стойност. Прави възражение за изтекла погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок съгласно 1 чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.12.1992г. се установява, че процесният имот е придобит от И. Н. Д.. Ирелевантно е дали посоченият договор, с който се прехвърлят вещни права, е вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, защото вписването няма отношение към вещно – прехвърлителния ефект на сделката, а на вписването е придадено значение по чл.113 ЗС. От представеното удостоверение за наследници (л.44) се установява, че И. Н. Д. е починал на 10.06.2014г. и негови наследници са : съпруга – М.А.Д., починала на 21.06.2014г., и дъщеря – ответницата В. И. П.. По делото няма твърдения и данни за извършване на разпоредителни сделки с имота или на друго основание титулярите му да са изгубвали правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответницата е собственик на процесния имот, придобит по наследствено правоприемство от родителите й – чл.5, ал.1 ЗН. Като собственик на имота ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им (л.33 и сл. от делото). Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че 2 консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и начислявана топлинна енергия за отопление на имот. В имота са били монтирани 4 бр. радиатори, като 2 бр. от тях са затапени/демонтирани, а на останалите 2 бр. са монтирани уреди за дялово разпределение с дистанционен отчет. Начислена и е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съгласно действалите през процесния период нормативни изисквания в областта на енергетиката. През процесния период не е ползвана и не е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 316,97 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 415,74 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 98,77 лева.

От отбелязването върху съобщение към фактура № 0106619138 (л.20) се установява, че е налице плащане на сумата от 8,57 лева. Други плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват. При това неплатеното задължение за цена за доставена топлинна енергия възлиза на 308,40 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди 3 установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 66,49 лева.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.