Решение № 547 от 04.11.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 547

02.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІІІ въз. граждански състав

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Членове: Екатерина Т. Георгиева Панова

Весела Л. Сахатчиева

Методи Н. Здравков като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно гражданско дело № 20204400500697 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 83 от 18.06.2020г по гр. дело № 502/2019 г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от Д. И. З. от гр. Монтана, ***, ЕГН ********** против С. М. И. от гр.

Левски, обл. Плевен, *** ЕГН *** с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на решение № 1043/28.05.2015 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 681/2014 г. в частта в която са предоставени родителските права по отношение на детето М. С. М. с ЕГН *** на бащата С. М. И. ЕГН *** - като неоснователен.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Даниела З.

, в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно.Възразява се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото гласни доказателства, не е посочил на кои показания дава вяра и на кои – не. Според въззивницата налице е нарушение на процесуалните правила, което е довело до незаконосъобразен акт. Не са обсъдени становищата на страните, както и писмените доказателства за здравословното състояние на детето. Възразява се ,че не е събрано искано от страната доказателство, а именно справка от РП – Левски. Възразява се ,че приетата по делото експертиза е била оспорена от страната, но съдът се е позовал на същата в решението си. Според въззивната жалба след приключване на делото пред РС – Левски бащата на детето след изтърпяване на присъда в затвора е напуснал пределите на страната, а детето е настанено при бабата по бащина линия, която препятства връзката между майката и детето и контактите между тях.Възразява се, че срещу бабата е налиц е и присъда, постановена от същия съдебен състав, за неизпълнение на режима на лични 1 контакти, но това обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд. Възразява се, че с действията си бабата способства за отчуждаването на детето от майката, но районният съд не е обсъдил това обстоятелство.Възразява се, че въззивницата е с добър родителски капацитет и има условия за отглеждане на детето. Твърди се, че се създава илюзия за синдром на родителско отчуждение поради поведението на бащата и бабата на детето по бащина линия. Твърди се, че въззивницата се е установила в България и е твърди решена да се бори за отглеждането на детето си, а среща препятствия от другата страна. Твърди се, че непрекъснато е налице неизпълнение на съдебно решение от страна на бабата на детето по бащина линия и въззивницата не е могла да види детето си, тъй като не е допускана до него.

За това са налице редица протоколи, сезирана са РП – Левски и ДСП – отдел Закрила на детето, но не е оказано съдействие. Въззивницата е завела ЧНД и е налице постановен съдебен акт на първа инстанция, с който е прието, че бабата не е изпълнила съдебно решение относно режима свиждане между майката и детето. Твърди се, че в интерес на детето е то да има връзка и с двамата си родители и да се отглежда от биологичен родител, а не от неговата баба. Възразява се срещу твърденията на психолога, разпитан по делото, относно евентуален стрес при извеждане на детето от настоящата му среда.

Според въззивницата то има изградена връзка с нея, разбират се във времето ,в което са заедно и тя има условия да отглежда детето. Не е съгласна с извеждането му зад граница.

Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск .

Въззиваемата страна ,редовно призовани, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се, че исковата молба и въззивната жалба са многословни, но по същество не излагат нови обстоятелства във връзка с предоставянето на родителските права. Твърди се, че съдебната сага относно родителскитеправа продължава 6 години и другата страна е загубила всички водени дела в този смисъл. Възразява се, че РС е съобразил всички обстоятелства по делото и се е произнесъл съобразно закона. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на промяна в обстоятелствата, при които е постановено предоставяне на родителските права на бащата на детето М. и наличието на условия за промяна в този 2 смисъл

РС е приел, че от представените по делото решения на PC Варна и решение на ОС Варна се установява, че с решение по гр. д. 9697/2013 г. на PC Варна е прекратен брака между страните по делото и родителските права по отношение на малолетното дете М. С. М. са предоставени за упражняване на майката. С решение по в.гр.д.681/2014 г. ОС Варна е изменил постановеното решение по гр.д. 9697/2013 г. на P C Варна, като е отменил решението на P C Варна в частта, в която родителските права по отношение на малолетното дете М. М. са предоставени на неговата майка и е предоставил същите на бащата С. М. И. , определил е режим на лични отношения на майката с детето и е осъдил майката да заплаща по 85 лв. месечна издръжка, считано от влизане на решението в законна сила.

От приложеното към първоинстанционното дело гр.д. 266/2017 г. се установява, че по същото с решение от 28.09.2018 г. - влязло в законна сила е отхвърлен друг предявен иск от Д. И. З. против С. М. И. с правно основание чл. 127 ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на решение № 1043/28.05.2015 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 681/2014 г. в частта в която са предоставени родителските права по отношение на детето М. С. М. на башата С. М. И. като неоснователен.

Процесният иск е заведен на 23.07.2019 г. само няколко месеца след постановяване на решението по гр.д. 266/2017 г. с твърдение, че са настъпили нови обстоятелства.

Видно от събраните в това производство доказателства, според РС, е, че не са налице съществени изменения във фактите и обстоятелствата от предходното решаване на идентичен между страните спор. Напротив, в това производство са събрани доказателства, от които се установява, че детето все така продължава да се чувства много добре в семейната среда на своя баща, който макар и към определени моменти да пребивава в чужбина, предвид обстоятелството, че работи там, то по отношение на детето продължава полагането на адекватни и изключително добри грижи от семейството на неговия баша, където детето е отглеждано почти от неговото раждане. Няма промяна в средата, в която се отглежда детето и тя е все така подходяща и сигурна за него, както и при предходното определяне на родителските права и местоживеенето на детето. Видно от назначената по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза е било,според РС, че детето е емоционално стабилно, без нарушения в поведенческото развитие, когнитивно и психомоторно развитие - в норма за възрастта, налице е съответствие между календарна и умствена възраст. От експертизата, както и от доказателствата по делото се установява,според РС, че срещите между майката и детето се осъшествяват рядко, като от показанията на свидетелите И.Г., В.И. и Н.Г. се установява, че детето не иска да ходи при своята майка и не иска да приказва за нея. От показанията на съшите свидетели се установява, според РС, че бабата, към която детето е силно емоционално привързано е правила опити да го убеди да отиде при майката, при 3 епизодичните й идвания в гр. Левски, за да види детето, но същото е отказвало и е заявявало категорично че не иска да ходи и не иска майката да го вземе.

От психолого-психиатричната експертиза се установява,според РС, че е създадена емоционална връзка с родителите майка и баща, но поради поредките срещи с майката, съществува риск от създаване на отчуждение на детето от майката, установява се, че не са налице данни за негативно повлияване на бабата, която до момента е отглеждала детето, която се е грижила добре за него и е задоволявала интересите му. Установява се,според РС, че конфликтната семейна среда, която съществува е риск за способностите на детето да изгради бъдещи емоционални връзки, както и, че това е рисков фактор и за емоционалното поведение. Вещите лица препоръчват родителите да ползват фамилна терапия, с оглед установяване на ред в отношенията, което е в интерес на детето. Категорични са, че откъсването от семейството на бащата би било негативно за развитието на детето, както и че връзката между майката и детето може да се възстанови постепенно, поетапно, с по-чести и по-дълги контакти, под контрол на социалните, тъй като има семейни конфликти, които се поддържат във времето. От заключението на вещите лица, се установява, че причината майката да е на по-заден план в представите на детето са по-редките контакти с нея и обстоятелството, че не са в обичайната за детето среда и непосредствено семейно обкръжение, но това не означава, че връзката с майката е прекъсната, просто е по-слабо изразена.

От приложения към делото социален доклад за детето, представен от ДСП Левски също се установява,според РС, че детето е много добре обгрижвано, същото е спокойно, с подходящ режим съобразно възрастта, посещава извънкласни дейности, на които е водено от своята баба.

Установява се, според РС, че социалните работници са извършвали многократно проверки и не е било установявано детето да е било свидетел на насилие или друго негативно отношение или влияние в семейството на своя баща и неговите родители. От представените доказателства по делото /писма и социални доклади от ДСП Монтана и ДСП Левски/ се установява, че майката не желае да съдейства на социалните служби, същата не е оказала съдействие на ДСП Монтана за съгласуване на план за срещи с детето, с цел подобряване на връзката между тях. Посочените по-горе доказателства водят до извода, според РС – Левски, че към момента майката макар и да заявява желание да й се предоставят родителските права по отношение на детето, то тя не желае да работи със специалисти за подобряване на слабата връзка с детето, както и за повишаване на родителските си капацитет.

РС е приел, че съгласно трайната съдебна практика основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определянето им изменения на обстоятелствата, които съшествено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това 4 изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родители, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Предвид това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 във връзка с чл. 127 ал.2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител.

В процесния случай по делото, според РС, не са представени каквито и да било доказателства, от които да се направи извода, че от определяне режима на упражняване на родителските права и личните контакти са настъпили промени, които да водят до влошаване положението на детето при бащата и такива, които ще доведат до подобряване положението на детето, като упражняването на родителските права се предостави на неговата майка.