Решение № 16 от 16.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16

*****, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000183 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1315/16.01.2025г. на „СПАСОВ“ ЕООД, ЕИК 104619481, със седалище: **********, представлявано по пълномощие от адв.

Б. С. от АК-Варна, и въззивна жалба на Д. Т. П. от *****, ЕГН **********, представлявана от адв. М. Д. от АК– Варна, срещу решение № 520/16.12.2024г., постановено по т. д. № 1/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявен иск от Д. Т. П. срещу „Спасов” ЕООД, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на сключен на 19.04.2018г. между тях договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - в частта му по т. 3.4, обективиран в нот. акт, вписан в АВ под акт № 163, т. XXII, дело № 4678, дв. вх. рег. № 9226/2018г., с която Д. Т. П. получава право на строеж за 1/16 идеална част от подземен паркинг с площ от 335.68 кв.м. с 16 бр. паркоместа, със застроена площ само на паркинг от 159.68 кв.м., с право на ползване за: паркомясто № 6 със застроена площ 11.00 кв.м., находящо се на сутеренен етаж на сградата в покрит гараж за 16 автомобила с обща площ от 159.68 кв.м., при граници: калкан и маневрена 1 площ, заедно с 9.98 кв.м. идеални части от маневрената площ на покрития гараж и 0.8026% ид. ч., равняващи се на 2.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя, и „Спасов” ЕООД е осъдено да заплати на Д. Т. П. 15 750 евро – дължима сума от изпълнителя съгласно уговореното в чл. 6 от предварителен договор от 24.08.2015г. за разликата между дължимата като обезщетение застроена площ и действително получената от ищцата – 35 кв.м. по-малко получена застроена площ, като обезщетение, съставляваща доплащане на превишението по определената с предварителния договор цена от 450 евро/кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковете пред ВРС до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Въззивникът „Спасов“ ЕООД обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на Д. П. сумата от 15 750 евро, претендирана като дължима от ответника като изпълнител съгласно чл. 6 от предварителен договор от 24.08.2015г., за разликата между дължимата като обезщетение застроена площ и действително получената от ищцата– 35 кв.м. по-малко получена застроена площ, като обезщетение, съставляваща доплащане на превишението по определената с предварителния договор цена от 450 евро/кв.м. ведно със законната лихва върху главниците, от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона и необоснованост на съдебното решение в осъдителната му част. Твърди се, че съдът погрешно е ценил събраните по делото писмени доказателства – четирите заключения по назначени и приети съдебно- технически експертизи и останалите писмени доказателства, вкл. приетите по делото строителни книжа. Излагат се съображения за недопустимост на решението в частта за уважаване на третия предявен иск, тъй като според страната, той е предявен в условията на евентуалност, при уважаване на първия иск. Твърди се също, че е допуснато неправилно приложение нормата на § 5, т. 18 ЗУТ, съдържащ легалната дефиниция на понятието РЗП, доколкото дължимото на ищцата обезщетение в самостоятелни обекти съгл. чл. 6 от предварителния договор от 24.08.2015г., е в пряка зависимост от РЗП на сградата, която ще се строи; площта на изградения подземен гараж и 16-те паркоместа не следва да се 2 включват в РЗП на жилищната сграда, при което РЗП възлиза на 2 047.28 кв.м.- квадратура, съответна на посоченото в Обяснителната записка по строежа (листи 60-62 от първоинстанционното дело), както и на изготвеното по делото експертно заключение. Излага се, че обезщетението следва да е в размер на 239.532 кв.м., при което, след като ищцата е получила обезщетение в размер на 232.76 кв.м. съгласно изготвената по делото съдебно- техническа експертиза, дружеството е следвало евентуално да бъде осъдено да заплати обезщетение единствено за разликата от 6.77 кв.м. или сума от 3 046.50 евро, а не както неправилно е приел първоинстанционния съд- за 35.02 кв.м.

Искането е за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на иска, с присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. Т. П., чрез адв. Д., в който е изложено становище за неоснователност на жалбата на „Спасов“ ЕООД, с подробно изложени съображения и доводи.

Претендира се присъждане на разноски.

Въззивницата Д. Т. П. обжалва решението в отхвърлителната му част, по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 19.04.2018г. договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - в частта му по т. 3.4, обективиран в нот. акт № 163, том XXII, дело № 4678, дв. вх. рег.№ 9226/2018г. на АВп, поради неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска, както и за разглеждане и уважаване на евентуалния осъдителния иск по чл. 88, ал. 1, изр.

2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 150 евро - обезщетение за вредите (пропуснати ползи) от развалянето на договор от 19.04.2018г. Счита решението в атакуваната част за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържат се оплаквания за проведено доказване относно неизпълнение от страна на ответната страна на поетото по т .3.4 от нотариалния акт задължение, при условията на предварителния договор от 24.08.2015г., по съображения, че процесният обект не съществува и не може да бъде реализиран, респ. описаният в нотариалния акт самостоятелен обект - покрит гараж за 16 автомобила, не може да се използва с посоченото предназначение. Позовава се на изготвената по делото комплексна съдебна експертиза. Излага се, че предвид разположението на ПМ № 6 на рампата, по която се осъществява достъпа (и вход, и изход) до гаражното пространство и разположените там ПМ, използването му по 3 предназначение напълно ограничава преминаването на друг автомобил по рампата, респ. до и откъм ПМ в гаража. Според въззивницата- ищец, първоинстанционният съд не е съобразил, че предвид големия наклон успоредно на южната фасада на сградата от ПМ № 6 до входа на гаражното пространство, недостатъчната ширина за навлизане в същото и разположението и разстоянието между конструктивните елементи в нивото на сутерена, е възпрепятствано реалното му използване. По тази съображения, счита, че липсва самостоятелен обект с описаното предназначение, в т. ч. съобразно разпоредбите на ЗУТ, а това прави необоснован и неправилен извода на съда за надлежно получено право на строеж от ищцата за 1/16 ид. ч. от подземен паркинг. Поради отклонения от строителните правила при изпълнение строежа на подземния гараж, при знание у изпълнителя за тези отклонения още на етап проект, ищцата не е получила престацията, уговорена в т.3.4, с което е възникнало правото й да развали процесния договор и да получи обезщетение за неизпълнение по пазарната цена към момента на приключване на устните състезания по делото. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна „СПАСОВ“ ЕООД, с изразено становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба на Д. П.. Моли съда да остави същата без уважение и потвърди решението в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно с изложени съображения затова. Претендира присъждане на разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежни упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

В обстоятелствената част на исковата молба, и уточнителните молби, в частите, относими към разгледания с обжалваното решение конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, се твърди, че не съществува на място и не може да бъде реализиран обектът, предмет на договор, обективиран в нот. акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот, вписан в АВ под акт № 163, т. XXII, дело № 4678, дв. вх.рег.№ 9226 от 19.04.2018г. в частта му по 4 т.3.4, а именно: 1/16 идеална част от подземен паркинг с площ от 335.68 кв.м. с 16 броя паркоместа, със застроена площ само на паркинг от 159.68 кв.м., с право на ползване за: паркомясто № 6 със застроена площ 11.00 кв.м., находящо се на сутеренен етаж на сградата в покрит гараж за 16 автомобила с обща площ от 159.68 кв.м., при граници: калкан и маневрена площ, заедно с 9.98 кв.м. идеални части от маневрената площ на покрития гараж и 0.8026 % ид. ч., равняващи се на 2.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Петитумът на този иск е за разваляне, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, на сключения на 19.04.2018г. между Д. Т. П. и изпълнителя „Спасов” ЕООД, ЕИК 104619481, договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - в частта му по т. 3.4, обективиран в нот. акт, вписан в АВп под акт № 163, т.

XXII, дело № 4678, дв. вх. рег. № 9226/2018г., в която е договорено правото на строеж за самостоятелни обекти от бъдещата сграда, при условията на предварителния договор от 24.08.2015г., като Д. Т. П. получава право на строеж за 1/16 идеална част от подземен паркинг с площ от 335.68 кв.м. с 16 броя паркоместа, със застроена площ само на паркинг от 159.68 кв.м., с право на ползване за: паркомясто № 6 със застроена площ 11.00 кв.м., находящо се на сутеренен етаж на сградата в покрит гараж за 16 автомобила с обща площ от 159.68 кв.м., при граници: калкан и маневрена площ, заедно с 9.98 кв.м. идеални части от маневрената площ на покрития гараж и 0.8026 % ид. ч., равняващи се на 2.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя.

Няма спор между страните, че съгласно нот. акт, вписан в АВп под акт № 163, т. XXII, дело № 4678, дв. вх. рег. № 9226/2018г., ищцата Д. Т. П., заедно с К.И.И. и М.Г.А. като съсобственици на ПИ с ид. ***, взаимно са си запазили и съучредили правото на строеж за бъдещи самостоятелни обектите от предвидената за изграждане жилищна сграда съгласно Разрешението за строеж № 200/22.12.2017г., издадено от Главния архитект на община Варна. Според разпределението на обектите в бъдещата сградата, съсобственикът Д. Т. С. е следвало да получи в изключителна собственост:

1./ апартамент № 2, на втори етаж на сградата, със застроена площ 50.59 5 кв.м., състоящ се от: коридор, всекидневна, спалня, баня-тоалет, килер и тераса, при граници: коридор, апартамент № 3, апартамент № 1, заедно с 2.4918 % идеални части, равняващи се на 6,87 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място;

2/ апартамент № 7, на трети етаж на сградата, със застроена площ 68.03 кв.м., състоящ се от: коридор, всекидневна, две спални, баня-тоалет, килер и тераса, при граници: коридор, апартамент № 6, апартамент № 8, заедно с 3.3508 % идеални части, равняващи се на 9.23 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място;

3/ апартамент № 11, на четвърти етаж на сградата, със застроена площ 68.03 кв.м., състоящ се от: коридор, всекидневна, две спални, баня-тоалет, килер и тераса, при граници: коридор, апартамент № 10, апартамент № 12, заедно с 3.3508 % идеални части, равняващи се на 9,23 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място; както и