Определение № 128 от 27.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900521 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 23900/20.08.2025 г. от В. П. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ срещу ответника „ДЕА ТРЕЙД“ ООД за прекратяване на дружеството поради наличие на важни причини.

В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който е направено възражение за недопустимост на иска, с довод, че ищецът е изключен като съдружник с решение на Общото събрание на съдружниците от 21.08.2025 г., поради което не притежава активна процесуална легитимация. Алтернативно е направено искане за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 1 ТЗ правото на иск за прекратяване на дружество с ограничена отговорност принадлежи на съдружници, притежаващи повече от една пета от капитала. Следователно качеството „съдружник“ представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.

От твърденията на страните и представените по делото доказателства се установява, че решението за изключване на ищеца като съдружник е оспорено по съдебен ред с иск по чл.

74 ТЗ, по който е образувано търговско дело № 540/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, като от извършената служебна справка в ЕИСС се установява, че производството по същото към настоящия момент е висящо.

Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело При това положение съдът намира, че наличието на активна процесуална легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на настоящото производство, е обусловено от разрешаването на преюдициалния спор относно законосъобразността на решението за изключване. До приключване на производството по чл. 74 ТЗ съдът не може да формира окончателен извод относно наличието или липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Поради това разрешаването на спора по чл. 74 ТЗ се явява обуславящо за настоящото производство. Налице е хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което производството следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен 1 акт на делото по чл. 74 ТЗ.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по търговско дело № 521/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по търговско дело № 540/2025 г. по описа на ВОС, ТО, образувано по иск с правно основание чл. 74 ТЗ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2