Решение № 3481 от 05.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3481 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100504040 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 срещу Постановление от 31.10.2024 г. на ЧСИ В.М., per. № 860 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 3337/2024 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му да не бъдат присъждани в полза на взискателя разноски по изпълнението, при условията на евентуалност за намаляване дължимите от длъжника разноски по изложени съображения.

Жалбоподателят сочи, че не дължи разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя. Заявява, че не са дължими разноски по изпълнението (разноски за изпълнителното дело, такси по ТТР по ЗЧСИ и адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело), тъй като преди датата на образуване на делото е положил всички възможни и необходими усилия да изпълни задължението си на тогавашния си кредитор-цедент на взискателя В. Д., а именно - адв.

Г.М.. Поддържа, че адв. Момчилов е отказал да съдейства на молителя, поради което е налице хипотезата на чл. 96, ал. 2 ЗЗД.

В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на присъденото възнаграждение за адвокат в размер на 400.00 лева, както и таксата по т. 26 от ТТР за ЗЧСИ.

Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде уважена молбата му.

1

Ответникът по жалбата взискател В.П.Д., ЕГН **********, оспорва жалбата, като счита, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски по изпълнителното дело, в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Заявява, че в проведеното производство преди образуване на изпълнителното дело цедентът е посочил следния начин на плащане на дължимите разноски за производството към адвокат Г.М. - член на Софийска адвокатска колегия, личен номер:

1500657010 - чрез пощенски запис в "Български пощи" ЕАД на посочения адрес. Тоест дължимите суми е трябвало да бъдат адресирани до процесуалния представител по адрес Република България, обл. София – на посочения адрес. В случая адвокатът е посочил начин на плащане с оглед доброволното изпълнение на задължението, който не е изпълнен от длъжника.

В допълнение излага правни доводи, съгласно чл. 68 б. "а" ЗЗД местоизпълнението при паричните задължения е в местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението. Това правило прави паричното задължение носимо и длъжникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си точно.

Изпращането на пощенски паричен превод до взискателя освобождава длъжника по правилото на чл. 95 ЗЗД само и единствено ако кредиторът (взискателят) неоправдано не приеме предложеното му от длъжника доброволно изпълнение, т.е. необходимо е да се установи знание от страна на кредитора за пощенския паричен превод. В случая, за периода от излъчване на паричния превод до датата па образуване на изпълнителното дело не се установява цедентът да е бил надлежно уведомен за извършения в негова полза пощенски паричен превод. Поради това заявява, че не е налице посочената от жалбоподателя хипотеза – неоказване на съдействие на кредитора, тъй като когато длъжникът следва да предаде нещо на кредитора, начинът, по който той може да направи това е регламентиран в чл.97. ал. 1 от ЗЗД - чрез предаване за пазене в банка или па подходящо място определено от съда по мястото на изпълнение.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ В.М. е посочила, че жалбата е неоснователна. Заявява, че прекратяване на образуваното изпълнително дело не се следва, тъй като по реда на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК не са били предоставени доказателства, които по безспорен и недвусмислен начин да доказват плащане на дълга по изпълнителен титул преди образуване на делото. Освен това самият длъжник сочи, че сумата не е била получена чрез извършения превод чрез системата за парични преводи Изипей и му е била върната. При така установената правна и фактическа обстановка ЧСИ заявява, че с оглед предоставените материали липсват категорични доказателства за прилагане хипотезата на чл. 433. ал. 1, т. 1 ГПК служебно от съдебния изпълнител.

Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер, който е съответен на минималния размер 2 по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбата е депозирана на 21.11.2024 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 31.10.2024 г., връчено на длъжника на 14.11.2024 г.

Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.

79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;

3 или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая изпълнителното дело е било образувано по молба на взискателя цесионер В.П.Д. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Б.Б. от 07.10.2024 г. Като основание е предоставен в оригинал Изпълнителен лист № 715, издаден на 20.09.2024 г. от PC-Перник, по Решение № 278/28.03.2024 г. по гр.д.№ 20231720104315/2023г. по описа на съда. С молбата за образуване на изпълнително дело е представен договор за цесия, с който Г.М.М. с ЕГН: ********** прехвърля вземането си на В.П.Д. с ЕГН: **********. С образуване на делото е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.10.2024 г. за сумата 400 лв. Длъжник по делото е „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК: 203508899 като предмет на изпълнението е парично задължение.

С разпореждане на ЧСИ от 07.10.2024г. са начислени и приети за събиране таксите и разноските по образуване и водене на изпълнителното производство, ведно с претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство. На 09.10.2024г. е постъпила нова молба от кредитора с вх. № 87474 за извършване на справка в НАП, към нея е приложено и имуществено проучване в БНБ. На 10.10.2024 г. по делото е постъпила молба от кредитора е вх. № 88429 за извършване на справки в Служба но вписванията гр. Лъки и справка БНБ, съответно за налагане на възбрани и запори. На 11.10.2024 г. по делото е постъпила молба с вх. № 88659 от адв. Б.Б. за справка в ТР. На 23.10.20241. е връчена Покана за доброволно изпълнение, ведно с информацията за начислените по делото и приети за събиране такси и разноски. На 28.10.2024г. по делото е постъпила молба с възражение от длъжника с вх.№ 93555/28.10.2024г. против претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело и таксите към съдебния изпълнител. На 29.10.2024г. по делото е постъпила сума в размер на 687.24 лв. С постановление от 31.10.2024 г. с изх. № 220818, възражението на длъжника е оставено без уважение.

В проведеното производство, противно на изложените от молителя – длъжник доводи, не са ангажирани доказателства за заплащане на паричното задължение към взискателя- цедент - Г.М.М. пред образуване на изпълнителното дело на 07.10.2024 г.

Изложените правни и фактически доводи на молителя за липса на съдействие от страна на взискателя при доброволно изпълнение на паричното задължение от длъжника преди изпълнителното дело се явяват недоказани и неоснователни.

В представената по делото молба от взискателя цедент Г.М.М. от 19.09.2024 г. адресирана до РС Перник по гр.д.№ 4315/2023 г. по описа на съда, по което е бил издаден изпълнителния лист, е посочен начин на точно изпълнение на задължението по доброволен път – чрез пощенски запис на посочения адрес. Доколкото това не е 4 сторено, настоящия състав намира доводите на длъжника за неоснователни. Нормата на чл.68, б. "а" ЗЗД е приложима, доколкото страните не са уговорили друго. Съгласно нея, местоизпълнението при паричните задължения е в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението.

В случая, както бе посочено, взискателят е посочил начин на изпълнение на паричното задължение – чрез пощенски запис в "Български пощи" ЕАД на посочения адрес, което не е сторено.

Тъй като, както бе посочено, паричното задължение е носимо, в доказателствена тежест на ответника - длъжник е да установи, че точно е изпълнил задължението си по местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението.

По делото са ангажирани доказателства, че длъжникът е превел на 12.09.2024 г. чрез системата на парични преводи на Изипей в полза на взискателя цедент сумата 687.24 лв., която не е получена от последния. С оглед на това, съдът приема, че плащането не е извършено съобразно изискванията на чл. 68, б. "а" ЗЗД. Също така тази сума не е реално получена от взискателя. След като не са налице данни относно доставяне на известията за извършения превод до взискателя и съответно не е установено по делото знание от страна на кредитора за изпратената до него сума по посочения начин, то не би могло да се приеме, че е налице неоправдано неполучаване на изпратената от длъжника сума. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че сумата е била преведена по посочения начин преди образуване на изпълнителното дело, поради което с поведението си не е дал повод за завеждането му. В производството не са ангажирани доказателства, че изпратените по ел.поща писма до взискателя са били получени от него. Съответно, не са ангажирани доказателства, за това че същият, като адресат на съобщенията, е дал съгласието си за изпращане и съответно получаване на ел.кореспонденция с длъжника без нарочно потвърждение с оглед удостоверяване на получаването.

От приложения към молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна защита и съдействие се установява, заплатен адвокатски хонорар от взискателя в размер на 400.00 лв. за образуване и процесуално представителство по изп.дело.