Решение № 606 от 27.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Плевен, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова в присъствието на прокурора Б. Б. Д. като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430100077 по описа за 2026 година

Искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Р.Р. от ***, със съдебен адрес: ***, против ***, в която се твърди следното : ищецът бил служител в *** „***“ на длъжност „***". По подаден сигнал било образувано досъдебно производство №******г. по описа на *** и Т. бил отстранен от работа. С постановление от 12.03.2024г. бил привлечен в качеството на *** за извършено престъпление по *** от НК, бил разпитан в това качество и му била взета мярка за неотклонение „***”, както и била извършена полицейска регистрация, като му били взети отпечатъци.

На 17.06.2024г. *** внесла обвинителен акт в *** и било образувано НОХД №*** г. Разпоредителното заседание по делото било насрочено за 16.10.2024 г. С определение *** прекратил наказателното производство, с мотива, че деянието не представлява престъпление.

Във връзка с постъпил частен протест от ***, делото било изпратено в Апелативен съд ***. Било образувано ВЧНД № ***г. С решение рег. № 11/24.01.2025г. АС-*** върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ***. Било образувано НОХД №***г. На 26.03.2025г. било проведено разпоредително заседание, като *** с определение прекратил на основание чл.249 ал.1 вр. чл.248 ап.5, т. I, вр. ал.1, т.3 от НПК съдебното производство по НОХД №***г. по описа на *** и на основание чл.249 ал.2 от НПК върнал 1 делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения. Бил подаден частен протест от *** и било образувано ЧНД №***г. по описа на Апелативен съд ***. С определение рег.

№ 150/15.05.2025 г. АС-*** потвърдил протоколно определение №244 от 26.03.2025г., постановено по НОХД №***год. по описа на ***, с което на основание чл.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.5, т.1, вр. с ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № *** г. по описа на *** и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

С постановление от 03.06.2025г. *** прекратила наказателното производство.

Твърди се, че неоправданата и необоснована наказателна репресия срещу ищеца е продължила повече от една година. През този период от време спрямо него били предприети множество процесуално-следствени действия, част от тях направени и достояние на роднинско-приятелския кръг, средите, в които работил, както и обществеността. Той бил отстранен от работа и се наложило да търси нова такава. През целия този период от време не е могъл да упражнява редовно трудовата си дейност, което го лишило от голяма част от доходите му. Същият трудно успявал да задоволява необходимите и обикновени материални и духовни нужди на своето семейство, тъй като не могъл да работи съгласно уговореното. Отделно силният отзвук в обществеността предвид обвинението за толкова ***, множеството процесуално следствени действие, извършвани с голяма интензивност и невъзможността му да осъществява присъщата му роля в семейството му, довели до ежедневни неразбирателства с жената, с която живеел на съпружески начала.

Така повдигнатото незаконосъобразно *** от страна на *** срещу ищецът предизвикало неописуеми неблагоприятни последици за него във всеки един аспект от неговия живот. Не след дълго с привличането му за *** през 2024 г. той започнал да не ***, развил ***, която му пречела да бъде концентриран и ефективен в работата си. Избягвал срещите и събиранията с близките си и приятелите си и се затворил в себе си. Избягвал излизанията, защото знаел и чувал хората да си шушукат по улиците по негов адрес, че е ***. Чувствал се *** и ***. Висящата угроза от неоправдано наказание, предизвикала неблагоприятни последици за *** и здравето на доверители ми.

Той станал изключително ***, ограничил социалните и работните си контакти, изпаднал в ***, започнал да ***, бил ***, ***. С оглед *** на ищеца гореизложените обстоятелства обосновали нуждата му употреба на ***.

Ужасяващата обществена дискредитация в период от около 2 години, довела до дистанциране от него на почти всички негови близки, приятели и познати.

В обществото и заобикалящата среда всичко започнали да гледат на него с *** за тях ***, който ***.

Ищецът бил жертва на *** и незаслужено ***.

През този почти двегодишен период от време му била наложена мярка за неотклонение „***“, бил регистриран в полицията, като му били взети 2 отпечатъци, бил ограничаван многократно с процесуална принуда, налагаща му разпити включително, многократно е бил призоваван в съд за явяване в съдебни заседания и т.н. Заявявао се, че всичко това обуславя и високия интензитет на *** от *** като чест и достойнство, които ищецът изпитвал. И към настоящия момент същият не може да се възстанови напълно и да си възвърне обичайния начин на живот.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди *** да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на ***, изразяващи се в неоснователно повдигане на *** против него в извършване на *** по *** от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2025 г./влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски по делото.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез прокурор Б.Д., с който искът се оспорва, като се излага следното : липсват доказателства за влязъл в сила прокурорски акт, представляващ основание за исковата претенция. В тази връзка се посочва, че не е настъпил стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца. Липсват представени доказателства за претърпените вреди от ищеца, като искът се оспорва по размер, като прекомерен.

В о.с.з. ищецът не се явява лично, представлява се от адв.Р.Р., която поддържа иска, навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.

Ответната страна, редовно призована, изразява становище чрез представляващия по делото прокурор от *** Б.Д., която оспорва иска и навежда доводи в писмена защита.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира иска за процесуално допустим, а по същество – за частично основателен и доказан.

Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при *** в извършване на престъпление, *** в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от същия закон държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, относно времетраенето /от 12.03.22024год. до 2703.06.2025год./ на проведеното спрямо него наказателно производство не се 3 оспорват, а делото в тази част е попълнено с писмени доказателствапредставените с исковата молба, както и досъдебно производство №******год. по описа на ***, ОХНД №***год. по описа на ***.

Следователно, от момента на привличането на ищеца като *** до прекратяване на наказателното производство срещу него е изминал период от почти 1 година и 3 месеца. Няма спор, че Постановление от 03.06.2025год. е влязло в сила, без да е обжалвано. Установява се от същото, че в частта, в която наказателното производство е водено за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК същото е прекратено, т.к. - деянието не съставлява престъпление, а в частта му за престъпления по *** от НК – поради недоказаност на обвиненията. С този акт на прокуратурата е отменена наложената мярка за неотклонение на ищеца – „***“. По обвинението по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК се касае за *** в ***.

Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди. По делото като свидетели са разпитани *** и *** на ищеца - свидетелите Н.Т. и Т.Т.а. От показанията им се установява, че преди да бъде образувано наказателно производство срещу ищеца същият бил жизнерадостен човек, с широк приятелски кръг и социални контакти. След образуване на наказателното производство рязко прекъснал контактите си с приятелите си, станал ***, ***, появили се проблеми със съня, но не поискал да потърси лекарска помощ, а приемал само *** медикаменти - ***. Установява се от показанията на свидетелите, че след като бил привлечен като *** ищецът се разделил и с жената, с която имал връзка. Съдът приема, че така проведеното наказателно производство срещу ищеца несъмнено е дало негативно отражение върху начина му на живот, променяйки го в отрицателна насока; довело е до негативни последици ***, повлияло е отрицателно и на личния му живот. При това положение също така е несъмнено, че му се дължи справедливо обезщетение, което следва да бъде съобразено с конкретните установени факти, касаещи обема, вида и интензитета на негативните последици – резултат от проведеното спрямо него наказателно производство. Следва да се отбележи, че въпреки, че *** е прекратил наказателното производство, Прокуратурата е атакувала съдебния акт, което е довело до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ***, впоследствие делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, като е изминал период от повече от една година до прекратяване на наказателното производство с окончателен акт на прокуратурата за прекратяването му. През този период за съда е несъмнено и това е доказано, че ищецът е живял под напрежение, изпитвал е стрес и безпокойство, още повече, че обвиненията срещу него са били сериозни. Съдът кредитира в пълна степен показанията на разпитаните по делото свидетели, които макар като най-близки по степен на родство лица, излагат взаимно непротиворечиви показания, които не се опровергават от други доказателства, събрани в хода на делото, а и са дадени след разясняване на наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. В тази връзка следва да се посочи също, че в случаи като настоящия, промяната в характера на лицата спрямо които е образувано наказателно преследване, промяната на поведението им, на отношението им 4 към околните, невинаги става достояние на широк кръг от лица, като често се случва дори хората от най-близкото им обкръжение да не стават свидетели на болките и страданията, които тези лица търпят и на притесненията, които имат. В конкретния случай ищецът е бил служител в *** „***“ на длъжност „***“. По делото не са представени доказателства какъв трудов стаж е имал в това предприятие, като по данни на свидетеля Н.Т. същият е работил преди това от около 1-2 години. Нито свидетелят Н.Т., нито свидетелката Т.Т. имат информация на какво основание е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като св.Т. заявява, че не помни кога точно е прекратено – посочва „около началото на 2024год.“. В о.с.з. адв.Р. заявява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено преди да му бъде повдигнато ***, но при вече образувана проверка и на основание - неизпълнение на служебните задължения. Заявява, че прекратяването не е атакувано от ищеца пред съда.

Следователно, липсват доказателства за това прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца да е било мотивирано от това, че е образувано наказателно производство по подаден сигнал, но дори и това да е така, същото не е обжалвано. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът в продължение на около 2 години не могъл да започне работа поради започналото срещу него наказателно преследване. Понастоящем св. Т.Т.а заявява, че ищецът работи в общинска фирма „***“, което води до извод, че периодът, през който не е намирал работа не е в посочения от свидетелите ориентировъчен период от 2 години, а е по-малък. Следва да се съобрази и това, че привличането на ищеца като *** се е отразило негативно на личния му живот, но няма безспорни доказателства за това, че раздялата му с жената, с която имал връзка се дължи именно и само на образуваното срещу него наказателно производство. От показанията на *** на ищеца се установява, че това по-скоро е допринесло за раздялата, но не е единствената причина, довела до същата. От показанията й се установява, че ищецът не е съжителствал на семейни начала с въпросната жена, а е имал връзка с нея, без да се дават конкретни подробности за сериозността и давността на тази връзка. В о.с.з. свидетелката заявява : „ ..имаха проблеми и след това се разделиха…..свързано е и с това“. Следователно, не може да се приеме, че в личен план ищецът е претърпял тази негативна последица само поради привличането му като *** по така повдигнатото ***. Следва да се съобрази и факта, че ищецът не е личност, която е широко позната на обществеността – на местно и национално ниво, няма доказателства за това повдигнатото срещу него *** да е станало достояние на широк кръг от лица, да е придобило медийна известност. Доказва се от показанията на свидетелите, че ищецът се отдръпнал от приятелите си, изпитвал неудобство и срам заради повдигнатото му ***. Няма обаче доказателства неговият приятелски кръг да се е отдръпнал от него, да го е игнорирал или заклеймявал като престъпник /така, както се твърди в обстоятелствената част на исковата молба/. Напротив, от показанията на св.Т.Т. се установява, че приятелите му го търсили, но той странял от тях.