Решение № 512 от 30.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Перник, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201478 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Г. В. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №8837/11.09.2024г., издадено от началник отдел „Контрол по Рeпубликанската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” - София, оправомощен със заповед №РД-11-246/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер 3000 /три хиляди/ лева, за това, че на 14.08.2024 г., около 10.20 часа, на път I-1, км.285, об. Перник, като водач на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания“, модел Г 410 с рег. №*****, извършва превоз на товар /фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.в, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че нарушението не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Алтернативно, при отхвърляне на направените възражения, моли за изменение на наказателното 1 постановление като наложеното административно наказание бъде намалено до предвидения в закона минимум. Претендира присъждане на направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът – му – адв. Б. Г. – АК – Перник.

Административнонаказващият орган - началник отдел „Контрол по Рeпубликанската пътна мрежа“, дирекция „АРОК“ към Агенция “Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител – ю.к. С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по съображения в писмено изложение, депозирано преди съдебното заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 14.08.2024г., 10.20 часа, Г. В. Д. се движел по път I-1, в посока гр.

Перник – гр. София, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси „Скания“, модел Г 410 с рег. №*****, превозвайки фракция. На отбивна площадка на посочения път, при км.285, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ“, София – свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г.. След преглед на представените от водача документи било извършено измерване с техническо средство – ролетка 1304/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10, №К0200007. При измерено разстояние между осите

1,40 м. контролните органи установили, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.350 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ. Измерена била и масата на МПС – 46,950т. при максимално допустима маса за същото - 32 t, съгласно чл. 6, ал.1, т.6, б.в от Наредбата.

Водачът не представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“.

Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0010287/14.08.2024г., като актосъставителят – свид. С. приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.а от Закона за пътищата, във вр. с вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че няма възражения. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.

На 11.09.2024г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, 2 извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Г. Д. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Е. Л. С. и Р. Й.

Г., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №№0010287/14.08.2024г., протокол за измерване на превозно средство № 64/2024/14.08.2024г., заверено копие на Трудов договор № 006/06.03.2024г., копие на свидетелство за регистрация част II, № 013856403, кантарна бележка №92725 от 14.08.2024г., пътен лист № 3222/14.03.2023г., заповеди №РД-11246 от 31.03.2022г. и №РД-11-247/31.03.2022г., изм. със Заповеди №№РД-111145/31.10.2022г. и РД-11-720/01.06.2023г., РД-11-657/20.06.2024г. на председателя на УС на А”ПИ”, доказателства за сертифициране и техническа изправност на средства за измерване /везна и ролетка/.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателсттвени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Съставител на АУАН е инспектор Е. С., който е включен сред длъжностните лица, определени със заповед № РД-11-247/31.03.2022г., на Председател на УС на А”ПИ” да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата.

Компетентността на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за пътищата произтича от приетата Заповед №РД-11-246 от 31.03.2022г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, издадена в съответствие с правомощията на председателя на управителния съвет на агенцията по чл.21г, т.1 и т.8 и чл.

56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата.

Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.

В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко по 3 смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ и за него са приложими нормите на този нормативен акт. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на МПС /натоварването на задвижващата ос/, надвишаващи максимално допустимите норми по чл.7, същото е тежко по смила на чл.3, т.2 от Наредбата и движението му е забранено без валидно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, издадено по реда на същата наредба от администрацията, управляваща пътя, каквото водачът не е имал .

Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, като са изложени същите фактически обстоятелства, включително констатация, че водачът не е представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.

Разминавания, каквито се изтъкват в жалбата, съдът не констатира. В съдържанието на акта е отразено, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.350 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ, както и че пътното превозно средство е претоварено с 12,350 тона. Същите обстоятелства, сочещи превишаване на максимално допустимите норми за натоварване на ос, са отразени и в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Пълно съответствие се констатира и при означаване на нарушените законни разпоредби, съгласно изискването в чл.42, ал.1 т.5 и по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.

В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. в, вр. чл.8, ал.1 и чл. чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Правилно е приложена и административнонаказателната норма - чл.53, ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.

Съдебният състав приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя законосъобразно е реализирана по реда и на основание Закона за пътищата, въпреки че и в Закона за движението по пътищата, /чл.177, ал.3, т.1/ също са предвидени административнонаказателни състави за управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да е спазен установения за това ред. Разграничението между тях следва да се търси в характера на охраняваните обществени отношения. Именно Закона за пътищата е нормативният акт, който регламентира обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно 4 чл.19, ал.2, т.5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, предвид констатацията за движение на тежко ППС без разрешение /Разрешително/ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Нормите от ЗДвП защитават други обществени отношения – по опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, като тези норми се прилагат от други длъжностни лица, каквито при конкретната проверка не са участвали. Правната регламентация на визираните обществени отношения дава основание за заключение, че фактическите състави на нарушенията по чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал. 2, т. 1, б.а от ЗП и по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП не са напълно идентични и поради това съществуват самостоятелно и паралелно един от друг. Преценката за квалификацията на нарушението се прави конкретно за всеки отделен случай въз основа установените фактически обстоятелства. Тези в процесния казус обосновават приложимост именно на нормите от Закона за пътищата .