Определение № 1111 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000500405 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407 ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на „Мулти лес“ ЕООД срещу Разпореждане рег. № 98/06.02.2026 г. по гр.д. № 20251800900220 по описа на Софийски окръжен съд, V търговски състав, с което е отказано издаване на изпълнителен лист. Съдът е упрекнат, че не е зачел влязлото в сила съдебно решение. Застъпва се теза, че висящото производство по частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба не препятства издаване на изпълнителен лист.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае подлежащ на обжалване акт, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й. Дължимата държавна такса е внесена.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалвания акт първоинстанционният съд приема, че макар и да е налице осъдително решение, а предявената срещу него въззивна жалба да е върната като просрочена, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК тя поддържа висящността на спора и съответно препятства влизане в сила на съдебното решение.

Настоящият състав в мнозинството си споделя това разбиране.

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК съдът издава изпълнителен лист след като се увери, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният предмет на преценка определя и подлежащите на изследване обстоятелства. Нормата касае всяко изпълнително основание, поради което и тълкувана по 1 отношение на съдебното решение проверката включва и стабилизирането му. Депозираната жалба срещу първоинстанционно съдебно решение препятства влизането му в сила.

Предписаната предпоставка за влизане в сила на решението от чл. 296, т. 2 ГПК се постига едва след утвърждаване с окончателен съдебен акт, че срокът за обжалване е пропуснат. От електронната папка на делото се установява постъпила частна жалба срещу разпореждането за връщане, поради което искането за издаване на изпълнителен лист е преждевременно.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, първи граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 98/06.02.2026 г. по гр.д. № 20251800900220 по описа на Софийски окръжен съд, V търговски състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Владимир Вълков

Не споделям мнението на мнозинството, че едва приключилата процедура по чл. 274 ГПК по върната въззивна жалба обуславя подлежащ на изпълнение съдебен акт.

Въззивната жалба поддържа висящност на спора, само ако е спазено условието по чл.

259, ал. 1 ГПК – да е подадена пред решаващия съд в двуседмичен срок от връчване на решението. В случая се установява, че първоинстанционното решение е постановено в производство по чл. 376 ГПК (закрито заседание). Съгласно чл. 376, ал. 3 ГПК обявената от съда дата на произнасяне поставя и началото на срока за обжалване, освен ако тази дата не е била спазена. Ответникът по иска е уведомен за определената дата на 19.12.2025 г. В случая се установява решението да е постановено на обявената дата – 14.01.2026 г. (сряда). При отчитане правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК законоустановеният срок за обжалването му изтича на 28.01.2026 г. Не се установява до тази дата да е постъпила въззивна жалба.

Нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК повелява, че процесуално действие, извършено след като установеният срок е изтекъл, не се взема предвид. Самата норма на чл. 296, т. 2 ГПК отдава значение на факта дали актът е обжалван своевременно. Просроченото процесуално действие подлежи на зачитане едва при установена от съд обективно възникнала пречка при съблюдаване на срока (чл. 64, ал. 2 ГПК). При това правило не намирам основание поисканото удостоверяване на правото на ищеца да пристъпи към принудителна реализация 2 на признатото му от съд притезание, да бъде обусловено от евентуално развитие на процедурата по чл. 274 и сл. ГПК.

Моментът на упражняване на процесуалното действие е обективно установим и не предполага правен спор, за да подложи на съмнение преценката на решаващия съд. След като в производството по чл. 406 ГПК съдът дължи да осигури непосредствена преценка досежно редовността на връчването и съответно изтеклия срок, обуславянето на отговора от чужда преценка противоречи на принципа на непосредственост. В тази хипотеза предвидената като едностранно развиваща се процедура по издаване на изпълнителен лист се оказва обусловена от формално упражнено от длъжника действие. От друга страна, сам по себе си фактът, че е подадена частна жалба без да се осъществява преценка за наличие на легитимен интерес създава неоправдана пречка пред привеждане в изпълнение на съдебно решение.

Правата на длъжника да се защити срещу допусната грешка за срочността на упражненото процесуално действие, а и да се позове на неизвестни на съда обстоятелства, са осигурени в производството по оспорване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист (чл. 407 ГПК). Това производство, за разлика от първоинстанционното, е състезателно.

В неговите рамки въззивният съд е овластен да спре изпълнението, ако противопоставените с жалбата обстоятелства поставят под въпрос формиран извод, че актът не е обжалван в срок. Смятам, че едва това производство осигурява необходимия баланс на интересите на кредитора и длъжника като непосредствения контрол от страна на съда върху основанието за противопоставяне на принудителното изпълнение предотвратява евентуално шиканиране на процеса.

3