Решение № 46 от 27.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Благоевград, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №

20231200101065 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от Н. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв. П. Ш., срещу Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с административен адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2.

Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г., постановено по ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ-гр. П. /пр.пр. № 1591/2006 г. по описа на РП П./, Н. Д. Т. е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 2002г.-2004г. на пункта на ***, в качеството му на длъжностно лице- *** е присвоил около 89 903.43лв., собственост на ***, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери- деяние, съставляващо престъпление по чл. 202 ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК. Определена му била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000.00 лв. Впоследствие, същата била намалена на 3000.00 лв.

Сочи се с ИМ, че в хода на разследването, ответникът- Прокуратурата на Република България, неколкократно налагал на ищеца по реда на Закона за българските документи за самоличност /сега Закона за българските лични документи/ забрана за напускане на страната. Твърди се от ищцовата страна, че независимо от отмяната като незаконосъобразна, на тази ограничителна мярка по съдебен ред, ответникът продължил да я налага. Ищецът желаел на работи в чужбина, където имал постигната договорка с чуждестранен 1 работодател, но това му желание останало неосъществено. След като не бил пуснат да работи в чужбина, ищецът започнал частен бизнес, но срещал непрекъснати трудности тъй като контрагентите му не изпитвали доверие към него поради наличието на висящо първоначално досъдебно, а в последствие и съдебно производство за извършване на тежко престъпление от общ характер. Изграждането на бизнеса продължило много години и бил положен много труд от страна на ищеца за да се утвърди.

Наведени са с ИМ доводи, че досъдебното производство е продължило прекадено дългопочти 6 години. Накрая РП П. повдигнала обвинение на ищеца за това че е извършил посоченото престъпление, като в РС П. бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, обвинителният акт е бил изпратен на Районен съд- К., където едва на 30.05.2012г. било образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по същото дело, ищецът бил признат за невиновен и оправдан да е извършил престъплението, в което бил обвинен. По протест на ответника било образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд К., по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно решение влязло в сила от деня на постановяването му- 08.09.2022г.

Поддържа се с ИМ, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинениетоот 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма *; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня. Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Двете му деца, тогава в пубертет, не искали да излизат от дома им защото се срамували от баща си, който е бил обвинен, че е престъпник. По-големият му син не искал да ходи и на училище от срам. В резултат на действията на прокуратурата настъпило и много сериозно влошаване на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му, като разводът помежду им „е бил на косъм“. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.

Сочи се с ИМ, че ищецът бил обвинен заедно с още 18 души свои колеги, като случаят бил публично разгласен в медиите- както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г., политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на „БТВ“ и „Нова телевизия“ обявявил, че цялата група, тогава служители на *** към 2

***, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2.5 млн. евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор“ била публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн. лева „са източени“ от граничните пунктове * и *. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на ОД „Полиция“Благоевград комисар Кирил Георгиев дал убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент същите дори не били привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ била публикувана и на интернет- сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият прокурор от РП-П. Лидия Манолова, по национални телевизии дала убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излезли публикации с твърдения, че парите действително са присвоени. Подобни статии имало и в регионалният вестник „Струма“ в продължение на няколко дни подред. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с увреденото лице. Чувал, че за него се говори, че „бил станал бандит", поради което загубил много контакти и приятелства. Като последица същият изпаднал в дълбока *; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен; смятал, че животът му е съсипан.

Поддържа се от ищцовата страна, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли били 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в кР. сметка и ако да- за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стигнало до съдебна фаза и делото започнало в РС К., последвали десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда и др. такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В кР. сметка всичко приключило, но са минали цели 16 години. Животът на ищеца бил напълно съсипан и това не можело да се поправи.

Поддържа се от ищцовата страна, че независимо че в кР. сметка ищецът е бил оправдан, той продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се променил изцяло психологически; станал значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните; емоционално съсипан- в ежедневието не проявявал радост, не изпитвал щастие, не се усмихвал, не се смеел. Бил 3 обезверен. Във физически и социален план - с постоянно *** налягане, страдащ от безсъние и кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните.

Твърди се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че в резултат на незаконните действия на ответника, ищецът е загубил работата си и по този начин е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. Още в деня на привличането му като обвиняем - на 14.09.2006г., напълно незаконно, на „основание“ Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове /ДВ, бр.54/31.05.2002г./, му бил отнет пропускът за достъп до ***, което е направило невъзможно изпълнението на трудовите му функции като контрольор в ***.

Цитираният пропуск не му е върнат изобщо. На практика ищецът е останал без работа в резултат на действията на ответника.

Изложени са доводи с ИМ, че *** е създадено по силата на Устройствения правилник на ***, приет с ПМС № 143/25.07.2000г.. Правилникът е действал към 15.09.2006г. и 4 дни покъсно е бил отменен с влизане в силата на ПМС № 240/08.09.2006г. за приемане на Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ и на неговата администрация, който продължава да урежда дейността на ***. Същият е отменен с ПМС № 219/05.09.2008г. за приемане на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на *** и на нейната администрация и на Тарифа за таксите, които се събират от ***. *** продължава дейността си по силата на този правилник. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата /обн. ДВ бр.75/18.09.2009г./, правомощията, свързани с осъществяването на контрол на граничните контролно- пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чужестранна регистрация, за заплащане на таксите по чл. 10 от Закона за пътищата, са възложени на длъжностни лица на ***. Така на практика *** към *** престава да съществува. С разпоредбата на § 29, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗП/обн. ДВ бр.

75/18.09.2009г./, специално се регламентират трудовите правоотношения с работниците и служителите от *** в *** към Министерския съвет, които се прекратяват при условията на чл. 328 ал.1 т. 2 от Кодекса на труда /закрИ.е на част от предприятието/ от влизането в сила на измененията в Устройствения правилник на ***. С ПМС № 241/07.10.2009г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на ***, приет с ПМС № 1 на МС от 2001г. /обн.

ДВ, бр. 4/2001г./, което постановление е обнародвано в ДВ, бр.81/13.10.2009г., са въведени правомощията на митническите служители за събирането на таксите и глобите, които са били в правомощията на закритото *** към ***. Съгласно чл. 5 ал. 5 от КРБ, това изменение на Устройствения правилник на *** влиза в сила в тридневен срок от обнародването си, т.е. считано от 17.10.2009г.

Предвид изложеното поддържа се от ищцовата страна, че ищецът е незаконно лишен от доходи от трудово правоотношение за периода 14.09.2006г.-17.10.2009г., което съставлява причиняване на имуществени вреди, подлежащи на репариране по същия правен ред. Към посочения период, като работещ в ***, ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение от около 350 лева на месец.

4

Въз основа на изложените фактически твърдения, навадени са с ИМ правни доводи, че доколкото ищеца е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал.