Решение № 3865 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110208592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес *****, против наказателно постановление №*****, издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно издадено. Сочи, че са налице факти и обстоятелства, които не съответстват на фактическата действителност по случая.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С. К., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като 1 правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че санкционният акт е издаден от овластено лице, спазени са изискваниянията за съставяне на ауан, налице са доказателства за извършеното нарушение и правилно е посочена правната квалификация на деянието.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2025 г., видно от разписка на гърба насанкционния акт, а жалбата против него е подадена на 29.05.2025 г., съгласно посочената дата на поставения върху нея входящ номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започнало със съставяне на АУАН, бл.№3528916, на 31.30.2025 г., от Н. А. Л., заемащ длъжността *** при 05 РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице от СДВР/, за това, че на 31.03.2025 г., около 16:09 часа, в ***, по ***, с посока от *** към ***, управлява лек автомобил ***, с рег.№********, собственост на Е. В. М. , като при извършена проверка на *** до *** е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр.№ARBA0135, като същият с проба №03564 е отчел положителен резултат - 0,51 промила алкохол в издишвания въздух, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Актосъставителят посочил, че на водача е издаден талон за медицинско изследване №0179668 с направление УМБАЛ „Св.Анна“. На водача са връчени 7 броя стикери и е уведомен за започване на ПАМ.

2

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу негов подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си в законоустановения 7-дневен срок да депозира пред АНО писмени възражения против съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на направените констатации в АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка и отразил констатацията, че лицето не е дало кръв за медицинско изследване, издал на 24.04.2025 г. процесното НП против жалбоподателя, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му наложил кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Л.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; талон за изледване №0179668, ведно със залепен стикер; разпечатка от показанията на техническо средство; докладна записка; справка картон на водача; Заповед №513з-5215/21.06.2022 г., издадена от Директора на СДВР; Заповед №8121к-12547/12.09.2024 г. и Заповед №8121з1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно представените заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия, при спазване на предписаните в закона ред и форма, и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП съдържат предвидените в закона задължителни реквизити. Съдът не констатира несъответствие, между изложената фактическа обстановка и дадената правна квалификация на деянието в АУАН и НП, което да води до неяснота на вмененото нарушение.

3

Жалбоподателят оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, но последната се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В показанията си, свидетелят Л. е категоричен, че по време на извършената проверка на жалбоподателя за установяване употребата на алкохол на посочените в акта дата, час и място, описаното в АУАН и НП техническото средство е отчело положителен резултат, а именно: 0,51 промила. Неговите показания кореспондират изцяло на данните в приложената разпечатка от Дрегер „Алкотест 7510“, със сериен №ARBA0135, с дата на калиброване 28.10.2024 г., а именно, че проба №3564 от дата 31.03.2025 г., в 16:02 часа, е отчела резултат от 0,51 промила алкохол в издишвания въздух от водача, последният с безспорно установена самоличност в хода на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Идентичен резултат от извършената проба на жалбоподателя е посочен и в талон за изследване, с издаването на който жалбоподателят е насочен към УМБАЛ „Св.Анна“ за вземане на кръвна проба за медицинско изследване. Показанията на свидетеля Л. са последователни, логични и кореспондират на данните в коментираните писмени доказателства, а последните съответстват на описаните в АУАН и НП. Жалбоподателят не конкретизира които точно факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност и не ангажира никакви доказателства, които да оборват описаната фактическа обстановка в санкционния акт, поради което съдът намира вмененото му нарушение за доказано по безспорен и несъмнен начин.

Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, каквато към инкриминираната дата е Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /обн., ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ По делото са ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, че изискванията на наредбата са спазени. АНО правилно е отчел като меродавна отчетената стойност от техническото средство, с оглед направената констатация в санкционния акт, че жалбоподателят не е дал кръвна проба за медицинско изследване.

4

Правилно е приложен материалния закон. С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е въведена абсолютна забрана за водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За нарушение на тази забрана, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП на виновния водач да се налагат две кумулативни административни наказания във фиксиран размер – глоба и лишаване от право да управлява МПС, в зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, както следва: по т.1 - при установена концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева, и по т.2 - при установена концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева.

АНО правилно е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените наказания в хипотезата на т.1, с оглед установената концентрация на алкохол, отчетена с техническото средство от 0,51 промила, а именно: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в абсолютно определен размер и не подлежи на обсъждане въпроса за тяхното намаляване. При налагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС, АНО правилно е съобразил данните от справката картон, че жалбоподателят е правоспособен водач към датата на деянието.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на ответната страна по жалбата – СДВР, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане 5 на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.

Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, не представлява фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди в полза на СДВР, юрисконсултско възнаграждение към минимума от 80 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с ал.9, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №*****, издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Б. Х.

М., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОС Ъ Ж Д А на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално представителство в настоящото производство от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6