Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3959 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4332/2023
Вид
Определение № 3959
Подписан
26.08.2024
В сила
26.08.2024
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3959 гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002104332 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15851/06. 07. 2023 г., допълнена с касационна жалба вх. № 1606а/10. 07. 2023 г., подадена чрез куриерска фирма на 07. 07. 2023 г., от ответницата Е. П. М., срещу решение № 652 от 17.05.2023 г. по в.гр.д.№ 230/2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр.д.№ 3653/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, с което е признато за установено, по предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК, от П. М. М. срещу Е. П. М., положителен установителен иск за собственост, че ищецът е собственик, на основание покупко-продажба, прекратена с развод СИО и делба, на недвижим имот - апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], ет.*, с площ от 53.24 кв.м., състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8.40 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], и е отменен, на основание чл. 537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 34, том І, рег.№ 1349, дело № 9/19.02.2018 г. на нотариус Веселина Кацарова, с район на действие СРС. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, във връзка с поставени правни въпроси, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

1

Насрещната страна П. М. М., в депозиран отговор, чрез адвокат Г. Г., излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на проверка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Исковото производство има за предмет предявен от П. М. М. срещу Е. П. М., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост – за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния апартамент на основание договор за покупко-продажба, прекратена с развод съпружеска имуществена общност и съдебна делба, извършена с влязло в сила решение по гр. д. № 19003/2006 г. на СРС, 70 състав, по чл. 350 ГПК и жребий по чл. 352 ГПК.

Ответницата е направила възражение за придобиване на апартамента по давност, започнала да тече от 16. 10. 1994 г. (навършване на пълнолетие) и изтекла на 16. 10. 2004 г.

По делото е установено, че П. М. М. и С. К. Х.-М., майка на ответницата, са били в граждански брак от 29.10.1981 г. до 24.07.2004 г., прекратен с развод с влязло в сила решение № 103 от 28.06.2004 г. по гр. д. № 3792/2002 г. на СРС, БК, 85 състав. Ответницата е осиновена от ищеца, при условията на пълно осиновяване, с решение от 01.12.1982 г. по гр. д. № 3057/1981г. на СРС, 50 състав, като въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден и акт за раждане № 2291/31.12.1982 г. С. Х., заедно с малолетната си дъщеря, била настанена под наем в жилището, на основание заповед от 10.02.1987 г. на СНС. През 1990 г., по време на брака между С. Х. и П. М., С. Х. купила процесния апартамент, а с декларация от 11. 06. 1990 г. ищецът П. М. заявил, че е съгласен съпругата му да закупи жилището, в което живеят с дъщеря му Е. и няма претенции, тъй като съпругата му ще заплати апартамента с нейни лични средства, без негово участие. След проведена между бившите съпрузи съдебна делба по гр. д. № 19003/2006 г. на СРС, 70 състав, и изтеглен жребий, процесният апартамент е придобит в дял от П. М., а апартамент *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е придобит от съпругата С. Х., като за уравнение на дяловете П. М. е осъден да заплати на С. Х. сумата 9200 лв., 2 платена по банков път на 08. 12. 2016 г. С решението по допускане на делбата бившите съпрузи са признати за съсобственици на апартамента при равни дялове.

На 07.02.2018 г. е вписана искова молба, с която П. М. М. е предявил иск по чл. 108 ЗС срещу С. К. Х. за осъждането й да му предаде владението върху процесния апартамент. С протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 20188510402266 по описа на ЧСИ Мариян Петков, образувано въз основа на издаден на 09.01.2018 г. изпълнителен лист, ищецът е въведен във владение на процесния апартамент на 25.10.2018 г

С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот№ 34, том І, рег. № 1349, дело № 9 от 19.02.2018 г. на нотариус Веселина Кацарова, ответницата Е. М. е призната за собственик на процесния апартамент, на основание придобивна давност. От показанията на свидетелката М. И. И., притежаваща апартамент съседен на процесния, се установява, че познава Е. от дете – същата била на 10-12 години, когато се настанили с майка си в процесния апартамент. Първоначално в апартамента живеели Е. и Майка й, а след като Е. пораснала, само тя живяла в апартамента, до преди три години, когато дошли хора и сменили бравата. Знае, че този апартамент е купен за Е. от нейната майка.

При тези данни въззивния съд е приел от правна страна, че ищецът е доказал главно и пълно, че е собственик на процесния апартамент на заявените основания – договор за покупко-продажба, прекратена с развод съпружеска имуществена общност и извършена съдебна делба.

Приел е, че всички възражения на ответницата, въведени с въззивната жалба, според които апартаментът е придобит изцяло с лични средства на майка й, поради което е бил нейна лична собственост и ищецът не притежава права върху същия, не следва да бъдат разглеждани, тъй като ищцата предявява за защита чужди права - право на такива възражения имат само бившите съпрузи, които са живи, като ищцата не е наследила правото на иск по чл. 23 СК. А това възражение е преклудирано от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по допускане на делбата, тъй като майката С. Х. е предприела защитата по чл. 23, ал. 1 СК в делбеното производство, но възражението й за придобиване на процесния апартамент изцяло с нейни лични средства и за липса на съсобственост върху него не е уважено (съделителите са признати за съсобственици при равни дялове и е допуснато 3 извършване на съдебна делба на имота).

За недоказано е прието възражението на ответницата за придобиване на собствеността върху имота по давност, чрез упражнявано от 15.10.1994 г. до 15.10.2004 г. владение. Ответницата не е доказала факти, от които да произтича извод, че е осъществявала намерение за своене на процесния апартамент, т.е. че е владяла същия. Тя е била допусната в жилището от родителите си, като тяхна дъщеря, към навършване на пълнолетие е била държател на имота и не е установено да е преобърнала държането във владение, демонстрирайки по отношение на родителите си намерение за своене, нито владението да й е било предадено доброволно от родителите й.

Ищецът е допуснал ответницата в жилището поради близките роднински отношения (баща и дъщеря), като е продължил да счита имота за свой и да заплаща данъците и консумативите за него. Ответницата е трябвало да отблъсне владението на ищеца по ясен начин, така, че да разбере намерението й за своене. Такива доказателства по делото не са ангажирани. При липсата на твърдение и на доказване на предаване на владението върху процесния апартамент от неговия собственик на ответницата, негова дъщеря, или за отнемане на владението, обстоятелството, че ответницата е живеела в процесния апартамент, в който родителите й са я допуснали да живее, представлява действие, което се основава на близките лични отношения между собственика и дъщеря му. Такива действия се основават на заем на послужване, представляват държане, а не владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС и на такива действия не може да се основе презумпцията на чл. 69 ЗС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

„1. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е и води ли до необоснованост?

2. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, налице ли е съществено процесуално нарушение?

3. Следва ли съдът да изследва всички елементи от фактическия състав на сочения от страната придобивен способ, въз основа на какви доказателства приема, че те са доказани и явява ли се необсъждането на фактите и доказателствата съществено нарушение на съдопроизводствените правила?

4. Легитимира ли единствено решението за делба съделителя, комуто имотът е бил възложен в делбеното решение, като собственик по отношение на трето 4 лице, претендиращо самостоятелни права върху имота?

5. Обвързано ли е трето лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижим имот, от силата на пресъдено нещо по съдебно решение, постановено по делбено дело, в което то не е участвало?

6. Нотариалният акт за обстоятелствена проверка, издаден по реда на чл. 587 ГПК, ползва ли се с обвързваща доказателствена сила за съда и задължава ли го да приеме, че лицето, посочено в акта е собственик, в случаите когато оспорващата страна не се легитимира с нотариален акт за собственост?

7. Следва ли титулярят на правото на собственост, легитимиращ се с нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл. 587 ГПК, да доказва придобивното си основание, в случаите, когато оспорващата страна не се легитимира с нотариален акт за собственост?

8. Как следва да се разпредели доказателствената тежест при спор за собственост в случаите, когато ищецът се легитимира със съдебно решение, постановено между други страни, а ответникът е придобил правото си по оригинерен способ и се легитимира с нотариален акт, издаден по реда на чл.

587 ГПК?

9. Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията, наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните?

10. Придобива ли право на собственост по силата на СИО съпруг, когато е във фактическа раздяла с другия съпруг, който е закупил имота и няма материален принос към придобиването му?

11. При спор за собственост, ползва ли се със сила на пресъдено нещо съдебно решение в полза на ищеца, постановено по друго дело между други страни, в хипотезата когато ответникът е придобил правото си на собственост по оригинерен начин и се легитимира с нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл. 587 ГПК?

12. Следва ли собственикът, легитимиращ се с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, при спор за собственост да доказва придобивното си основание в случаите, когато ищецът не се легитимира с нотариален акт за собственост?

13. Следва ли в тежест на ищеца да бъде оспорването на притежавания 5 нотариален акт за собственост на ответника, издаден по реда на чл. 587 ГПК, в случаите, когато ищецът не се легитимира с нотариален акт за собственост?

14. При спор за собственост, в случаите, когато ищецът се легитимира със съдебно решение между други страни, което е вписано след датата на вписване на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК на ответника, притежава ли ищецът противопоставими права на ответника, който се легитимира с нотариалния акт за собственост, издаден по реда на чл. 587 ГПК и вписан преди датата на решението, с което се легитимира ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 298, ал.1 и ал.2 ГПК?

15. При предявен положителен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК следва ли да се приеме, че ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот спрямо ответника, въз основа на влязло в сила съдебно решение за делба по друго дело, между други страни, в хипотезата, в която решението за делба, въз основа на което е установено, че ищецът е собственик на процесния имот, не се разпростира със сила на пресъдено нещо върху ответника?