Решение № 2535 от 23.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2535 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330117879 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от С. П. П., ЕГН **********, от *******************, против Т. И. Н., ЕГН ********** от ****************, с която се иска ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сума в размер на 1 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по неформален договор за поръчка, който е развален, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е собственик на гора в землището на с. С., като през 2023 г. във връзка с обслужването на гората се налага да потърси право на преминаване през съседен имот – ПИ с идентификатор ********* по КК и КР на село С., местност "Х.", целият с площ от 31609 кв.м. Сочи се, че собственици на този имот по наследство са ответницата Т. И. Н. и нейният **** Д. И. С.. Твърди се, че ответницата и **** й пожелават и възлагат на ищеца да организира добив на дървесина и от техния имот.

Излагат се твърдения, че на 07.06.2023 г. е сключен устен договор между страните по делото за добив на дървесина от имота на ответницата, който да бъде извършен от ищеца, за което ответницата не му дължи възнаграждение, тъй като ищецът щял да извършва организацията на добива на дървена и от собствения си имот. Твърди се, че ответницата и **** й предоставили на ищеца нотариално заверени пълномощни за извършване на продажба на добитата дървесина от имота им, като е уговорено сумите от продажба на дървесината да се превеждат от ищеца на ответницата след реализиране на продажбата на добитата дървесина. Сочи се, че в изпълнение на уговорките ищецът е извършил следното на свои разноски: 1) Намиране и 1 упълномощаване на лицензиран инженер-лесовъд, който да изготви програма, която е необходима за издаване на позволително за сеч; 2) Намиране и упълномощаване на лесовъд, който да извърши маркирането, предвидено от позволителното. Твърди се, че са направени и редица други разходи във връзка със започване на дърводобив.

Излагат се твърдения, че ответницата поисква от ищеца сумата от 1 000 лв. като аванс по устния договор с уговорката, че като се започне дърводобива по вече издаденото Позволително за сеч, тя ще върне на ищеца тази сума.

Сочи се, че в тази връзка ищецът е превел на ответницата на 12.10.2023 г. сума в размер на 1 000 лв. по банков път.

Твърди се, че през месец ноември 2023 г. ищецът е получил изявление от ответницата, с което същата прекратява устния договор за добив на дървесина от 07.06.2023 г., както и оттегля дадената представителна власт по нотариално завереното пълномощно. Ищецът е на мнение, че ответникът е следвало да върне дадената сума в изпълнение на договора, но това не е направено. Излага се, че с оглед на изложеното ищецът е обеднял с преведената сума, а ответницата се е обогатила за негова сметка.

Отправено е искане за присъждане на сума в размер на 1 000 лв. като дадена в изпълнение на устния договор за дърводобив, който е прекратен впоследствие от ответницата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане, както и на направените разноски по делото.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че оспорва исковата претенция е неоснователна. Отрича сключването на договор между страните, но признава факта на упълномощителната сделка. Твърди различни факти – въпреки оттеглянето на пълномощното, П. продължил да добива дървесина от имота, като стойността на добитото (дори преди оттеглянето ) надвишавала 1000 лева и до момента на била преведена на ответника. Моли иска да бъде отхвърлен и да се присъдят разноските по делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД (на отпаднало основание). В тежест на ищеца по делото е да докаже плащането на ответника на търсената сума пари, а ответникът следва да докаже валидно правно основание за задържане на заплатената сума.

По фактите:

Съдът намира, че между страните е сключен неформален договор за поръчка през 2023 г., съгласно който ответникът е възложил на ищеца да организира добив на дървесина от имот с идентификатор ********* по КК и КР на село С., местност "Х.", целият с площ от 31609 кв.м., чиито собственици са ответницата Т. И. Н. и нейният **** Д. И. С.. Договорът е уговорен като безвъзмезден. Ответницата е издала пълномощно на ищеца на 07.06.2023 г., съгласно което му е предоставила права да я представлява пред компетентните държавни органи във връзка с възложеното по договора за поръчка, както и да преупълномощава други лица във връзка с тази дейност и да извършва 2 продажба на добитата дървесина при определени условия, като продажната цена да се превежда по банковата сметка на ответника.

На 11.09.2023 г. е издадено Позволително за сеч № 0739267, в което е посочено като ********* свид. К. К. Посочен е срок за провеждане на сеч 14.09.2023 г.-30.12.2023 г. и същият срок за извозване на материалите от сечището.

На 12.10.2023 г. ищецът е превел по банков път 1 000 лв. по сметка на ответницата с основание „аванс от дърводобив, позволителни 0739267“.

Впоследствие ответницата е изпратила Заявление с нотариална заверка от 02.11.2023 г., получено от ищеца на 09.11.2023 г., съгласно което ответницата оттегля предоставените пълномощия по нотариално завереното пълномощно от 07.06.2023 г.

В писмо от 17.11.2023 г. Регионална дирекция по горите – гр. С. към Изпълнителна агенция по горите – София е посочила в отговор на запитване на ответника, че за нейния имот има издаден един превозен билет за транспортиране на дървесина от 14.10.2023 г. за количество 11,39 пл. м 3.

В писмо от 22.01.2025 г. Регионална дирекция по горите – гр. С. към Изпълнителна агенция по горите – София е посочила в отговор на запитване на ответника, че през април 2024 г. от процесния имот е извозено количество от 43,64 пл. м3.

Съгласно удостоверение на наследници на починалото лице И. Д. С. негови наследници са ответницата и Д. И. С..

Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза дава сведения за това, че в периода от 11.09.2023 г. до 31.12.2023 г. цената на плътен кубичен метър на едра строителна дървесина от черен бор е 150 лв. без ДДС.

Свид. Й. П. Б., разпитана по инициатива на ответника, дава сведения за следното: същата заедно с ответника е постила процесния имот и е установила, че в него има маркирани дървета за сеч.

Свид. К. Н. К., разпитана по инициатива на ищеца, дава сведения за следното: същият е ********* и има дружество за дърводобив в горския сектор в района на село М. и село С.; дружеството му е имало договор с **** на ответницата – Д. С.; ищецът не е получавал пари от дърводобива на гората на С.; свидетелят е кореспондирал с Д. С., който си е получил своя дял от гората; ответницата не е получавала пари от сечта; ответницата е упълномощила ищеца да я представлява пред РГД С., а ищецът преупълномощава свидетеля да работи в процесната гора; свидетелят не е давал никакви пари на ответницата за дърводобива;

По правото:

Макар и ответникът да оспорва сключването на договора и процесуалните му представили да твърдят, че договор не е налице, съдът намира, че такъв е бил сключен. Потвърждение на това са сами признания на ответника – например „действително бях предоставила права по силата на издадено в полза на ответника пълномощно за изпълнение на поставена задача, а именно: от мое име да организира добива на дървесина от собствения ми имот, като реализираната сума от продажбата на дървесина“ (стр. 1, абзац втори от ОИМ). Същият макар в следващото изречение да твърди, че не е сключен договор, то самите му твърдения, че 3 упълномощителната сделка е свързана с изпълнение на поставена задача, красноречиво говорят за факта, че за да има поставена задача, значи има съвпадение на волеизявленията за нейното поставяне и изпълнение, т.е. двустранна правна сделка. В същото време ответника в цялото производство се опитваше да докаже, че ищецът е добил много дървесина, която не му е преведена, което е потвърждение на факта, че между страните е сключен договор.

Съдът намира, че ищецът е спазил първоначалните си уговорки за организиране на дърводобива, като е издействал издаването на позволително за сеч.

Ищецът е превел на ответника сума в размер на 1 000 лв., която сума е преведена в изпълнение на уговорките по неформалния договор като аванс от дърводобива. Не се установява от доказателства по делото, че тази сума е свързана с реализирана продажба на дървесина от процесния имот. Напротив – прави впечатление, че сумата е преведена на 12.10.2023 г., докато първият превозен билет по данни на РДГ гр. С. е издадена на 14.10.2023 г. (л. 22 от делото). Следователно още преди да бъде извършена каквато и да е продажба на дървесина от процесния имот ищецът е превел сумата на ответника.

Впоследствие ответникът е развалил неформалния договор за поръчка. До този извод съдът достига, понеже в изпратеното заявление за оттегляне на предоставените пълномощия имплицитно се съдържа и волеизявление за прекратяване на неформалния договор, който не би могъл да продължи да се изпълнява, ако ищецът няма пълномощно.

Установено е по делото, че от процесната гора е извършван дърводобив – това се доказва както от писмените доказателства, така и от събраните гласни доказателства. Свидетелските показания на свид. Б. са последователни и дават сведения за това, че дърветата в процесната гора в определен момент са били предназначени за сеч. Съдът цени свидетелските й показания като достоверни и в съответствие с останалия доказателствен материал. Свидетелските показания на свид. К. дават сведения за това, че именно същият реално е извършвал дърводобива от процесната гора по възлагане от Д. С., но не се установява да са плащани пари от този дърводобив на ищеца или на ответницата. Съдът намира, че свид. К. не е заинтересован от изхода на делото, показанията му са последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра. Основното, което цени съдът в тези показания, е, че свид. К. е извършвал дърводобива фактически и същият е давал пари на **** на ответницата – Д. С., който е трето за делото лице.

Следователно установения дърводобив от процесния имот съдът приема, че е извършен по възлагане от Д. С., на когото е и платена сумата от дружеството, което е извършвало дърводобива.

В тази връзка ищецът като изпълнител по неформалния договор за поръчка не е получил цената от дърводобива, която да бъде отчетена на ответницата. Ерго, тъй като договорът за поръчка е развален, то всяка страна дължи връщане на даденото. В настоящия случай е отпаднало основанието за получаване на процесните 1 000 лв. от ответника, който не успя в хода на делото да докаже наличието на валидно правно основание за получаването им.

Следователно исковата молба е изцяло основателна.

По разноските:

4

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. В настоящото исково производство се доказва плащането на следното: 50 лв. за държавна такса за настоящото производство и 400 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД Т. И. Н., ЕГН ********** от ****************, да заплати на С. П. П., ЕГН **********, от