Решение № 329 от 03.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Кюстендил, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500357 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, депозирана от В. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Т. , чрез: адв. Й. Т., АК - К., с адрес за връчване: гр. ******, против Решение № 677/07.07.2023 г., постановено по гр.д, №20231520100506/2023 по описа за 2023 г. на Районен съд – Кюстендил (КРС).

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, превратно тълкуване на фактите и неспазване на задължителна съдебна практика на ВКС.

По обстоятелствата, при които е проведено съвместно заседание на Настоятелството и Проверителната комисия на Народно читалище "***********", обективирани в изготвения Протокол от 24.01.2023 г, КРС приел, че е предложено, като точка първа от дневния ред, да бъде разгледан изборът на нов председател, като същото е било гласувано с пълно мнозинство и дневният ред е бил одобрен, като след това твърдял, че по т. 1 от дневния ред е гласувано освобождаването на В. К., след което в рамките на същото заседание, но по неясна точка от дневния ред, е гласувано назначаване на нов ***** на читалището. Твърди, че няма как при гласуван и одобрен дневен ред същият да не е спазен и взетите по него решения да са редовни. КРС превратно излагал и тълкувал фактите, като приемал, че на заседанието е прието решение да се освободи В. К., като за мотив приел придобито право на пенсия, което не отговаряло на действителността. Мотивите за освобождаването били за придобито право на пенсия за стаж и възраст, а не просто за право на пенсия.

1

Право на пенсия се придобивало по много причини и общото посочване "право на пенсия" било неотносимо в случая. Мотивите, с които била уволнена, били посочени изрично, а именно при право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, визирани в чл. 68, ал. 1 от КСО и следвало да се установи дали е възникнало това право за В. К., което да обуслови възможността на работодателя да съкрати служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като следвало да се съобрази наличието на необходимата възраст и стаж.

Не били обсъдени от КРС и другите посочени мотиви за уволнението й като неизпълнение на служебни задължения и неспазване на работно време, за което нямало никакви индикации, а още по-малко доказателства.

Решението на КРС било постановено при неспазване на съдебната практика на ВКС, като той приравнил чл. 68 ал. 3 от КСО към пенсиите за осигурителен стаж и възраст, който било регламентирани в чл. 68 ал. 1 от КСО и съответно работник или служител не можел да бъде уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ без да е достигнал освен пенсионна възраст, така и необходимия стаж по чл. 68 или втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68а от КСО - пенсиониране до една година по-рано от възрастта по чл. 68 от КСО – позовава се в т.см. на Решение № 12 от 04.02.2020 г. по к. гр. д. № 1814/2019 г на ВКС - "При прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 следва да са спазени изискванията визирани в нормата, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж, като същите следва да се вземат от нормите по чл. 68 и 68а от КТ, а прилагането при наличие на предпоставките на 68, ал. 3 от КСО е незаконосъобразно".

При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение № 677/07.07.2023 г., постановено по гр.д. №20231520100506/2023 по описа за 2023 г. на КРС и вместо него да бъде постановено друго, с което бъдат уважени изцяло предявените обективно съединени искове от В. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Т. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, срещу Народно читалище „******", с. Т. общ. К..

Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

Не ангажира доказателства и не поддържа доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Народно читалище „****** ****“ с. Т., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. К., обл. К., чрез пълномощника й адв. М. К., от АК - К., с адрес за връчване: гр. К., ул. „**********” № *****, в който е застъпено становище, че жалбата е абсолютно неоснователна, а атакуваното решене правилно и законосъобразно, постановено при пълно съответствие с процесуалните правила и материалния закон.

Поддържа се, че с акта си първоинстанционният съд е установил безспорно фактите и обстоятелствата, от които произтичат исковете и ги е прецизирал при постановяване на своето решение. Съобразена била и съдебната практика на ВКС.

Обсъдени били всички писмени доказателства представени по делото, както и всички наведени твърдения и направени възражения в производството.

В действителност ищцата заемала длъжността ***** на Народно читалище „****** ****“ - с. Т. по силата на Трудов договор № 1/ от 15.07.2003 г., до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с атакуваната Заповед № 1/01.02.2023 г., а в правото на работодателя било да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - при придобиване право па пенсия за осигурителен стаж и 2 възраст, от което той се възползвал.

Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.02.2023 г., ищцата не е придобила правото на пенсия. Напротив, тя е придобила това право на 19.09.2022 г. и не само го е придобила, но го и реализирала. Имала отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО - безсрочна, като началната дата на пенсията била 19.09.2022 г., а размерът на пенсията за м. януари 2023 г. била в размер на 396.95 лв.1 видно от Удостоверение изх. № 1029-09- 142/30.01.2023 г. издадено от НОИ, ТИ К., по искане на ответника в настоящето производство.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 328, ал.

1, т. 10 от КТ регламентирала субективно преобразуващо право на работодателя. В рамките на тази разпоредба се предвиждало, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи едностранно предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение изисквало за своето приложение кумулативно наличие на две предпоставки работникът или служителят да е натрупал определен осигурителен стаж, както и да е навършил определена възраст. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ било тясно свързано с разпоредбите на чл. 68 и чл. 68а от КСО. В рамките на чл. 68 и чл. 68а от КСО законодателят регламентирал пенсиите за осигурителен стаж и възраст, уреждащи няколко вида пенсии за осигурителен стаж и възраст, които се различавали по изискуемата възраст или количеството необходим стаж. Основната пенсия за осигурителен стаж и възраст е регламентирана в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, а в чл. 68, ал. 3 от КСО е регламентирана пенсията за осигурителен стаж и възраст при по-висока навършена възраст и недостатъчен стаж. В рамките на ал. 3 на чл. 68 от КСО се изисквало като условие работникът или служителят да притежава най-малко петнадесет 5 години действителен осигурителен стаж. В рамките на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, регламентирано в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, работникът или служителят е придобил съответната необходима възраст и осигурителен стаж, за да упражни своето право на пенсия.

В настоящия случай, от писмените доказателства по делото /Удостоверение с изх. № 1029-09-142 от 30.01.2023 г. издадено от ТП на НОИ - гр. К./, се установявало, че ищцата е придобила и е реализирала правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обстоятелството, че получаваната от нея пенсия е на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, което изисква по-малък размер на придобит осигурителен стаж и по-висока навършена възраст, не променяло същността на пенсията като такава за осигурителен стаж и възраст, която при наличие на законовите предпоставки, се отпускала на придобилия я работник или служител безсрочно. От писмените доказателства по делото било видно също, че началната дата на получаваната от ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст е 19.09.2022 г. която дата предхождала датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника. В това отношение работодателят подходил правилно, тъй като било необходимо предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде отправено до работника или служителя, след като същият вече е придобил право на пенсия, а не да го предхожда.

Тези изводи били в пълен синхрон с константната съдебна практика.

Несъстоятелни били доводите, наведени във въззивната жалба, че ищцата е придобила пенсия в намален размер при условията на чл. 68а от КТ. Не били 3 представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, независимо от разпределена й доказателствената тежест с доклада на съда (неоспорен от ищцата ), а именно, че искът по чл. 344. ал. 1, т. 3 от КТ е осъдителен, поради което доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях.

От друга страна във своето решение първоинстанционният съд обсъдил и обстоятелствата относно провеждането на процедурата по издаване на оспорваната заповед, като счел, че са спазени всички процесуални правила - решението за освобождаване на ищцата, взето на извънредно заседание на 24.01.2023 г. на Настоятелството на Народно читалище „****** ****“, с. Т., е взето при спазване на нормативната уредба и по-специално Законът за народните читалища, както и Уставът на Народно читалище „****** ****“. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 5 от Устава на Народно читалище „****** ****“, Настоятелството притежавало компетентност да назначава секретаря на читалището и утвърждава длъжностната му характеристика. Съгласно чл.

20, ал. 3 от Устава на Народно читалище „****** ****“, Настоятелството вземало решение с мнозинство повече от половината от членовете си. Следователно, съдът правилно приел, че решението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е взето при спазване правилата за мнозинство, тъй като от писменото доказателство по делото - Протокол № 2 от 24.01.2023 г., било видно, че решението е взето с четири гласа „за“, нула гласа „против“ и нула гласа „въздържал се“.

Споделя се изцяло изводът на съда, че и в този аспект работодателят и ответник в настоящото производство е действал законосъобразно.

На тази база се иска потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Не се ангажират доказателства и не се поддържат доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната жалба и отговорът към нея, се поддържат.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.