Решение № 16596 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16596 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110138265 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, против ********************* иск с правно основание чл.2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 12 271 евро (24 000 лв.), представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.04.2020 г. до 10.07.2023 г., изразяващи се в психически тормоз, болка, страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадеждност, безизходица, безпокойство, безпомощност, паник атаки, депресия, хипертония, в резултат от противоправно поведение на ответника, в резултат от публично оповестяване на решението по НОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, на 16.04.2020 г., в интернет страницата на ответника, по което ищецът е бил осъден за престъпления, за които не било повдигнато обвинение, с което било нарушено правото на ЕС, а именно чл. 2, 3, 4, 5, 6 от ДЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67 , чл. 82, §2, т. б от ДФЕС, чл. 2 и чл. 6 от Директива № 2016/343 на ЕС, както и чл.6, 20, 21, 47 48 ХОПЕС. Ищецът Е.

Д. М., ЕГН **********, твърди,ответникът е публикувал в интернет чрез публичния сайт на ВКС лъжливи фактически положения , неотразени в обвинението. Ищецът твърди, че ответникът е организирал негативна медийна кампания, с която тежко го обижда , клевети и му преписва престъпления от други лица, поради което е изпаднал в безнадежност, страх, безизходица, безпомощност и отчаяние. Развил е паник атаки, депресия и хипертония.

Моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ********************* е подал отговор на исковата молба, чрез съдебен помощник З. С., с който оспорва иска като недопустим, а по същество – неоснователен. Оспорва да е нарушена правна норма от правото на ЕС при постановяване на визираното решение по НОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Оспорва да е нарушена норма от 1 правото на ЕС или да е налице злоупотреба с права чрез публикуване на анотирана информация в сайта на ВКС относно изхода на производството, доколкото производството е било публично и не попада в изключенията, предвидени в чл. 136, ал. 1 ГПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Конституирана по реда на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ СРП, не е взела писмено становище по делото. В съдебно заседание поддържа, че искът е неоснователен.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете по чл. 2в, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е нарушена норма от правото на ЕС; нарушението да достатъчно съществено; че е претърпял твърдените в исковата молба вреди; както и наличието на пряка причинна връзка между нарушението и претърпените вреди. Указано е на ответника, че е негова тежестта да докаже възраженията, на които обосновава възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно – истинността на процесните твърдения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните е безспорно и се установява от постъпило по делото писмо от 04.03.2026 г. от ВКС , че постановеното на 16.04.2020 г. решение по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III НО е публикувано на официалната електронна страница на ВКС в цялост (вкл. и с диспозитив) със заличени лични данни и същото е достъпно на официалната електронна страница на ВКС (домейн http: // www.vks.bg/) – секция „Справки за дела“подсекция „Търсене на дела“ под номера на делото, както и от служебно изготвен препис- извлечение от сайта на Върховния касационен съд, че на сайта на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt е обявен диспозитив на решение № 242 от 16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019 г. на ВКС, както следва:

„ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 5. 06. 2019г. на Апелативния специализиран наказателен съд, 3 състав, постановена по ВНОХД № 102/ 2018г. по описа на съда, В ЧАСТИТЕ Й, с които е потвърдена присъдата от 9.

01. 2018г., по НОХД № 646/ 2015г. на Специализирания наказателен съд- гр.

София, 2 състав, както следва: -по отношение на подсъдимите Е. Д. М. и М. В.

Д., двамата от [населено място], по обвиненията за извършени престъпления на 14. 12. 2009г. на Автомагистрала „име”, в района на пътен възел /име/: по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2 и 6, вр. ал. 1 НК; чл.199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 НК; чл. 330, ал. 1 НК;-по отношение на подсъдимия Е. Д. М.- по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл.

18, ал. 1 НК, извършено по същото време и място; -по отношение на 2 подсъдимите Е. Д. М. и М. В. Д., по обвинението за извършено престъпление на 21. 08. 2012г. в [населено място], бензиностанция „име”, по чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и за разноските по делото, които е постановено да останат за сметка на държавата, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменените части, от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.“

Съгласно приложен заверен препис от решение по КНОХД 1018/2019 г. на ВКС, постъпил с писмо от 17.03.2026 г. / на лист 391 – лист 427/ се установява съдържанието на диспозитива на решението: „ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 5. 06. 2019г. на Апелативния специализиран наказателен съд, 3 състав, постановена по ВНОХД № 102/ 2018г. по описа на съда, В ЧАСТИТЕ Й, с които е потвърдена присъдата от 9. 01. 2018г., по НОХД № 646/ 2015г. на Специализирания наказателен съд- гр. София, 2 състав, както следва: -по отношение на подсъдимите Е. Д. М. и М. В. Д., двамата от гр.

*****, по обвиненията за извършени престъпления на 14. 12. 2009г. на *******************, в района на пътен възел ******: по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2 и 6, вр. ал. 1 НК; чл.199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; чл.

330, ал. 1 НК; -по отношение на подсъдимия Е. Д. М.- по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено по същото време и място; -по отношение на подсъдимите Е. Д. М. и М. В. Д., по обвинението за извършено престъпление на 21. 08. 2012г. в ******, бензиностанция ******, по чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и за разноските по делото, които е постановено да останат за сметка на държавата, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменените части, от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.“

Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени заверени преписи от обвинителен акт от 05.06.2015 г. по д.п. № 62/2015 г. на ГДБОП –МВР и пр.пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура, присъда от 09.01.2018 г. на специализирания наказателен съд, II състав, присъда от 05.06.2019 г. по ВНОХД № 102 от 2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. Други относими доказателства не са събрани по делото.

При така установеното фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 263, ал. 4 НПК присъдата се обявява публично. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗСВ, решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет. Със задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 03.12.2014 г. на ВКС, ОСНК е прието, че публичността е процесуална ценност, която гарантира справедливостта на съдебния процес в демократичното общество. С голямо значение е проявлението й в аспектите за обезпечаване равенството на страните в състезателна процедура чрез предоставяне на равен и неограничен достъп до материалите по делото с оглед формиране и провеждане на 3 ефективна линия на защита. Публичността осигурява прозрачност на съдебните процедури и защита срещу произволно преследване и съдебна намеса чрез информиране на обществото – пряко и чрез медиите, за начина, по който оперират механизмите на правосъдието, което допринася за поддържане на общественото доверие в съдилищата. В този аспект, чрез публичността в рамките на съдебния процес се гарантира не само неговата справедливост, но и друго право с фундаментално значение – правото на обществото да получава информация, респ. правото, свободата и задължението на медиите да разпространяват информация от обществено значение, формулирано в чл.

10(1) от ЕКПЧ. С т. 3 от посоченото тълкувателно решение е прието, че съдебните актове по дела, по които са приложени веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, също се публикуват изцяло (диспозитив и мотиви).

При така посочената нормативна уредба и приетата задължителна съдебна практика, настоящият състав приема, че ответникът, чрез публикуване на решение по КНОХД №1018/2019 г. на ВКС не е нарушил норма от правото на ЕС, а е спазил законовите изисквания , предвиждащи публикуване на сайта на ответника на постановеното решение. Не се установява ответникът да е организирал каквато и да е негативна медийна кампания срещу ищеца, доколкото единственото действие, което е сторено, е публикуване на решението на сайта на ВКС , което се изисква съгласно горецитираните норми, при спазване изискванията за защита на личните данни, като при съпоставка на съдържанието на заверения препис от решението и публикувания на сайта на ВКС съдебен акт се установява пълна идентичност, с единствената разлика, че в публикувания в интернет сайта на ответника акт е със заличени лични данни. На следващо място, чрез твърденията на ищеца, че ответникът е публикувал в интернет чрез публичния сайт на ВКС лъжливи фактически положения, неотразени в обвинението и че е осъден по непредявено обвинение, ищецът оспорва влязлата в сила присъда, което е недопустимо да бъде извършено в настоящото производство. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установената съдебна практика по чл. 300 ГПК приема, че задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд, обхваща три елемента: дали деянието е извършено, дали е противоправно и виновен ли е дееца. Ревизирането в гражданския процес на тези предели на присъдата е недопустимо. Така Определение № 2875 от 10.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4574/2023 г.

При липсата на една от кумулативно наличните предпоставки е безпредметно обсъждането на останалите, доколкото дори и при тяхното наличие, това няма да доведе до различен краен резултат с оглед законовото изискване за кумулативното им наличие. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.

4

Предвид гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу ********************* иск с правно основание чл.2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да бъде осъден ********************* да заплати на Е. Д. М., ЕГН ********** сумата от 12 271 евро (24 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода от 16.04.2020 г. до 10.07.2023 г. в резултат от публично оповестяване на решението по НОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС от 16.04.2020 г. на интернет страницата на ответника, съдържащо фактически положения, неотразени в обвинението, като неоснователен.