Решение № 417 от 21.12.2023, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. гр. Димитровград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20235610100519 по описа за 2023 година

В исковата молба ищецът твърди следното: Подзащитният ми е страна по Договор за кредит от 15.06.2022г., подписан с ответното дружество ЮтеКредит България ЕООД.Съгласно Договор за кредит от 15.06.2022г. подзщщтният ми трябва да върне сумата по кредита в общ размер на 2335 лева, при сума на получаване 1500 лева, при лихва от 500 лева и еднократна тагха за разглеждане в размер на 389,88 лева.Съгласно Договор за кредит от 15.06.2022г., доверителят ми следва да заплати и еднократна такса за разглеждане в размер на 389,88 лева.Доверителят ми започва да получава СМС-съобщение и телефонни обаждания, като доказателство за това предоставям един CMC от изпратените, в който от доверителят ми се изисква да заплати сумата от 2335 лева, в противен случай, ще бъдат стартирани съдебни действия срещу него. Считам, че Договор за кредит от 15.06.2022п, е нищожен на основание чл.26,ал. 1 от ЗЗД, вр. с ЧЛ.22 от ЗПК, вр.с чл.10 и чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност считам, че еднократна такса за разглеждане в размер на 335 лева по Договор за кредит от 15.06.2022г е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:На първо място. Договор за кредит от 15.06.2022г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с ЧЛ.22 от ЗПК, вр.с чл.10 от ЗПК, тъй като договорът е за предоставяне на финансови услуги от разстояние и попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Считам процедура не е спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя/доверителаката ми изискуемата предцоговорна 1 информация, ответникът не е получил валидно съгласие на потребителя/доверителката ми за сключван и допълнението на договора, какго и за условията, при които последната може да се откаже от него.Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУЗ договор за предоставяне на финансови услуги ог разстояние, е всеки договор, сключен между дббтавяик и потребител като. част от система за предоставяне на фанансови улуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изкшочигешо средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1 ,т.З и ал.З ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да дoкaже че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронни изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.. Съгласно чл.18; ал;2 от ЗПФУР за доказване на електронните Изявления е приложим ЗЕДЕП, в който е предвидено , че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан, с материален такъв. На доверителката ми никога не е предоставяна преддоговорна информация, никога не й е "предоставян и договор за тфедит; който да подпише, било с електронен подпис, било то на хартия.На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 Т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.П ал.1 т.Ю от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, какго и . възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит от 15.06.2022г е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процентна разходите, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящият случай не става; ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е 2 величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, какго бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на такса От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са какго компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът; при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това. Договор за кредит от 15.06.2022г е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с това Договор за кредит от 15.06.2022г е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.Ю, вр. с ЧЛ.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за еднократна такса в размер на 389,88 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за такса към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителш’ е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които’ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на тази такса се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В условията на евентуалност, считам че еднократна такса за разглеждане в размер на 335 лева по Договор за кредит от 15.06.2022 е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на. кредита. - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната такса предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 389,88 лева е нищожна, тъй като чрез същата се води до заобикаляне ва ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с чл. 1 Оа от ЗПК.На следващо място, в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г.. Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г,, определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в 3 гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като става дума за търговска сдежа, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.В допълнение, таксата в размер на 389,88 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

В срок и от името на ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД , чрез процесуален представител е депозиран отговор иа искова молба предявена пред Районен съд, чрез адвокат Д. М., в която се твърди следното:Съобразно посоченото в исковата молба, ищецът твърди, че Договор за кредит от 15.06.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, в условията на евентуалност твърди че таксата за разглеждане е нищожиаиа осиоваиие чл.26, ал.1, ир.З от ЗЗД.Моля съдът да признае за безспорни следните факти и обстоятелства, а именно че на 15.06.2022 г. е сключен Договор за кредит №:

L300774 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Р. Г. Д. за сума в размер на 1500 лева, като същата е усвоена на 15.06.2023 г.Считаме, че предявеният иск срещу „Ю|еКреди1 България“ ЕООД с процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. Кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни НС е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не с имал възражения, относно договорните отношения. В случая не съществува правен спор между страните, поради което и липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото. Недопустимо е при наличието на предоставена правна защита иа потребителя по реда па ЗЗП и ЗПК, същия да бъде поощрявай за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Моля съдът да се произнесе по допустимостта па иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и неупрахснсното право на отказ в рамките па 14 дни. Считаме, че предявените искове срещу „ЮтеКредит България^* ЕООД са изцяло неоснователени, поради следните съображения:На 15.06.2022г. е сключен Договор кредит №: L300774 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Р. Г. Д., за сума в размер на 1500 лева, със срок на погасяване до 15.06.2024 г., при фиксиран лихвен процент 20%. Договорът е подписан от разстояние, при 4 спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно;Клиентът е кандидатствал за отпускайе на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bff. При кандидатстването за потребителски кррдит,- заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита,-срока и а кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита.Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8. от 5ПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребитеслки кредити на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез мобилното приложение.Договорът за кредит е подписан чрез мобилното приложение MyluteApp, чрез използване на електронния сертификат на Клиента, съхраняван в устройството (телефона) на клиента, като за целта е използван декларирания от Клиента телефонен номер, където ,ЮтеКредит България“ ЕООД е изпратило уникална еднократна парола (ОТР код). Полученият ОТР код е въведен от Клиента в рамките на 3 минути в показаната му подстраница и тъй като е съвпаднал с този, изпратен от Кредитора, Договорът за кредит е подписан на 15.06.2022, в 17:59;57,-с код 3019, въведен от ***/ съгласно стр.2 от Договора/.Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл.