Решение № 13958 от 17.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13958 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110123798 по описа за 2024 година

Д. Р. А. е предявил срещу К. С. В., с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД, както и срещу С. Л. В. и Н. Р. В. с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарност сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, в резултат на нанесена от К. С. В. телесна повреда на 28.04.2020 г., представляваща престъпление по чл. 198, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, установено със споразумение от 05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС , НО 94 състав, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното плащане, както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 4391.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2020 г. до 22.04.2024 г.

Ищецът твърди, че К. С. В. бил признат за виновен, че за времето от 23.50 часа на 28.04.2020 г. до 00.15 часа на 29.04.2020 г. в *********, на ************ в близост до **********, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с непълнолетния Л. А. В. – извършител , отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 1065 лв. от владението на собственика им Д. Р. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила- К. В. и Л. В. нанесли удари с юмруци в областта на главата и тялото на Д. А., след което К. В. бръкнал с ръка в джоба на дънките на Д. А. и взел намиращите се там парична сума. Твърди, че за извършеното престъпление двамата се признали за виновни, като сключили споразумение от 05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС , НО 94 състав. В резултат на извършеното деяния ищецът бил претърпял болки и страдания.

Излага твърдение, че към момента на извършване на деянието ответникът К.

1

В. бил непълнолетен, поради което за претърпените вреди следва да се ангажира солидарната отговорност на родителите му Н. В. и С. В.. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват размера на предявените от ищеца искове за неимуществени вреди. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че със споразумение от 05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС, НО 94 състав, К. С. В. е признат за виновен че за времето от 23.50 часа на 28.04.2020 г. до 00.15 часа на 29.04.2020 г. в *********, на ************ в близост до **********, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с непълнолетния Л. А. В. – извършител, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 1065 лв. от владението на собственика им Д.

Р. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова силаК. В. и Л. В. нанесли удари с юмруци в областта на главата и тялото на Д. А., след което К. В. бръкнал с ръка в джоба на дънките на Д. А. и взел намиращите се там парична сума, че С. Л. В. и Н. Р. В. са родители на К. С. В., както и че към 29.04.2020 г. К. С. В. е живеел при своите родители. Горното се установява и от представения протокол от 05.07.2023 г. от открито съдебно заседание по .о.х.д. № 2982/2023 на СРС, НО 94 състав, в който е обективиран постигнатото споразумение, с който К. С. В. е признат за процесното деяние.

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 95/2020 г., съгласно което на ищеца е извършен преглед на 29.04.2020 г., при който били установени следните травматични увреждания: кръвонасядане и умерено изразен оток ангажиращи лявата челна, слепоочна и скулна области, кръвонасядане в дясната челна област, кръвонасядания на гръдния кош вляло и на лявото рамо, охлузвания на двете ръце, охлузвания на лявата подбедрица, като тези увреждания били в резултата на действието на твърди и тъпи предмети, и можели да се получат по начин, както съобщавал ищеца, а именно при нанасяне на юмручни удари.

Разпитван е свидетеля Р. А., чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият е син на ищеца. Посочва, че знаел, че неговия син бил претърпял инцидент през пролетта на 2020 г. Посочва, че ходел с тъмни очила, защото очите му били зачервени от ударите и имал синини, като нямал проблеми със зъбите. Видимите травми били на лицето, 2 имал синини по тялото, като очите му били зачервени доста дълго време, като около месец след това се виждали травмите по лицето. След инцидента ищецът се дистанцирал започнал да пътува в чужбина при първа възможност, като тази случка му указала силно влияние. Посочва, че ищецът се бил променил много след този случай, започнал да се дистанцира от приятелите си, скарал се приятелката си и впоследствие се разделили, но вероятно инцидента не бил причина за раздялата. Имало огромна разлика от това което било преди и след случката, като не се бил възстановил все още от психическата травма, той бил с друга философия, с друг манталитет и много тежко го изживял. Пътуванията в чужбина не били с цел туризъм, той работел там. Преди две години си говорели с ищеца за случката и той му казал, че ходел на психолог.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че вследствие на инцидента ищецът бил получил следните травматични увреждания кръвонасядане и умерен оток ангажиращи лявата челна, слепоочна и скулна области на лицето /патоморфологично в ляво непосредствено над веждата имало бледо синкаво мораво кръвонасядане на площ 7 /4,5 см./; кръвонасядане в дясната челна област /над дясната вежда има неправилно по форма бледо мораво кръвонасядане с площ 5 / 3,5 см./; кръвонасядания на гръдния кош в ляво и на лявото рамо /повърхностни контузии на меките тъкани на гръдния кош и лявото рамо с хематоми и посттравматичен оток/; охлузвания на двете ръце /по дорзалната повърхност на 4-ти и 5-ти пръсти на двете ръце има охлузвания и оток на меките тъкани/; охлузване на лявата подбедрица /по предната повърхност на лявата подбедрица под коляното има охлузване с площ 2/3 см./. Вещото лице е посочило, че травматични увреждания могат да бъдат получени в резултат на удари с твърди тъпи предмети при директен или тангенциален план на въздействие. Травматичните увреждания можело да се получат в резултат на удари с твърди тъпи предмети /длани, юмруци/ и от тангенциалното въздействие на тези предмети върху ударните повърхности, като това можело да бъде реализирано при нанесен побой с удари по главата и тялото, падане и удари на части от тялото в твърди повърхности. Съгласно заключението от медико биологична гледна точка поединично и в съвкупност травматичните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице посочва, че травматичните увреждания засягали повърхностните меки тъкани в засегнатите области, образували са се повърхностни хематоми и посттравматични отоци, като средния срок за възстановяване на тези увреждания бил между 20-25 дни и основните клинични оплаквания са били свързани с болките. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случая имало охлузни рани на коляното и на пръстите, като при охлузните рани имало процес на възстановяване поради охлузването на епидермиса, който изисква време за епидермизация и този срок не може да бъде по-малък от 21-25 дни. Охлузните рани по пръстите на ръцете било зона която се мокри, мият се ръцете и там епидермизация ставала по-бавно, като тези охлузи рани щели да се възстановят между 21-25 3 дни, като имало и хематоми, което означавало разкъсани тъкани и периода за възстановяване бил 21 дни.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в резултат на поведение на К. С. В. – нанесена телесна повреда, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания; причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.

45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това основание, с оглед влязлата в сила присъда от 05.07.2023 г. постановена по н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС, НО 94 състав, елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността, вината на ответника по делото. Налице е причинна връзка между инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно нанасянето на удари от страна на ответника К. С. В., е причина за неговото настъпване. За настъпилите в резултат на деянието вреди гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд, тъй в случая като вредите са съставомерни - част са от елементите на престъпния състав, като при лека телесна повреда това са и причинените на пострадалия травматични увреди, техния вид и обективни характеристики. Настъпилите в резултат на деянието вреди се установяват от събраните по делото доказателства, а именно свидетелските показания на разпитания свидетел, както и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

По отношение на ответниците С. Л. В. и Н. Р. В., срещу които се претендира солидарното осъждане наред със своя син на основание чл. 48 ЗЗД следва да се посочи, че когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/ срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона – в този смисъл решение № 407 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК и решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ГК. При осъществяване на този вид отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността, и в частност разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът за реализиране на правото. В настоящия случай по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното деяние К. С. В. е живеел при своите родители, като същите в качеството си на родители на непълнолетния, не са упражнили надзор над детето си и не са положили онези грижи за правилното му възпитание, които конкретно са се изисквали, в резултат на което се е стигнало до процесния инцидент, при който непълнолетният е 4 причинил травмата, довела до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота, поради което е налице основание по чл. 48, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на тяхната отговорност.

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.