Решение № 1528 от 18.12.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр.Варна, 17.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветдесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Славея

Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 646 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от В.Г.Г. против Б.К.Б. в условията на евентуалност искове както следва:

1) Иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Б.Б. да заплати на ищеца сумата от 39 000 лева, която последният е предоставил на ответницата в заем на 07.09.2016г. за заплащане на дължимата от нея ½ част от продажната цена за придобитият от тях с нот.акт № 99, том 4, рег.№ 5429, дело № 554/07.09.2016г. недвижим имот – апартамент № 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане и предявени в условията на евентуалност от него:

2) Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Б.Б. да заплати на ищеца В.Г. същата сума от 39 000 лева, получена от нея при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане и

3) Иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Б.Б. да заплати на ищеца сумата от 39 000 лева, с която последната се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищеца В.Г., получавайки собствеността върху ½ ид.част от недвижим имот – апартамент № 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, чиято продажна цена е изцяло заплатена от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане.

В исковата и уточняващите молби ищецът В.Г. твърди, че преди сключването на брак с ответницата Б.Б. са взели решение да придобият недвижим имот и по тази причина на 07.09.2016г. закупили апартамент № 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 80,16 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 14 и 6,8851% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Сделката била обективирана в нот.акт № 99, том 4, рег.№ 5429, дело № 554/07.09.2016г. като в него като купувачи с равни квоти били отразени Б.Б. и В.Г..

Излага, че бракът му с ответницата сключен на 01.12.2016г. е прекратен с влязло в законна сила на 20.02.2019г. съдебно решение постановено по гр.д.№ 15035/2018г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че продажната цена в размер на 78 000 лева е била изцяло заплатена от него с лични средства, като ½ част от цената в размер на 39000 лева е била предоставена от него на 07.09.2016г. в заем на ответницата за заплащане на нейната част от продажната цена. Посочва, че между тях, с оглед близките им отношения, не е бил уговорен падеж на задължението за връщане на заема, но посочва, че покана за връщането следва да се счита самата искова молба. В условията на евентуалност твърди, че сумата от 39 000 лева е била получена ответницата без основание, поради което претендира за осъждането й да я върне. В условията на евентуалност и от този иск твърди, че ответницата се е обогатила със сумата от 39 000 лева, като е получила собствеността на ½ ид.част от имота, а ищецът се е обеднил с нея, поради което моли да бъде осъдена да му я възстанови. Претендира за присъждането й ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2019г. до окончателното и изплащане, както и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.К.Б. е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените главен и в условията на евентуалност искове. Оспорва твърденията на ищеца, че между нея и него е бил сключван договор за заем, по силата на който той да и е предоставил сумата от 39 000 лева за заплащане на нейната част от продажната цена за имота. Оспорва да е имало фактическо предаване на сумата от 39 000 лева, поради което счита, че не дължи връщането й на това основание и моли този иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва се като неоснователен и искът за осъждане на ответницата да предаде на ищеца процесната сума като получена без основание, поради това, че същата изобщо не е била предавана от ищеца, респективно получавана от ответницата. По отношение на предявени иск за неоснователно обогатяване на ответника се твърди, че липсват елементите от фактическия състав на нормата, което го прави неоснователен.

Твърди, че не е налице обедняване на ищеца със сумата от 39 000 лева, тъй като дължимата от ответницата продажна цена е заплатена с лично нейни средства в размер на 22 000 лева

/10 000 долара от спестявания, а останалата част – дарени от нейната майка К.И./.

Посочва, че с тази сума от 22 000 лева е била захранена сметката на ищеца, от която по-късно е била заплатена продажната цена. Отделно от това излага, че между нея и ищеца била постигната уговорка ответницата да извърши ремонтните дейниости в жилището и закупуването на обзавеждане. В този смисъл твърди, че не е налице и обогатяване за сметка на ищеца, тъй като е заплатила своята част от продажната цена на жилището. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът В.Г., чрез процесуалния си предствител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Поддържа твърденията си, че е заплатил лично цялата продажна цена за придобития имот с нот.акт № 99/2016г., като счита, че със заплащането на продажната цена на придобитата от ответницата ½ ид.част от него и е предоставил заем в размер на 39000 лева. Твърди, че захранването на сметката му със сумата от 22000 лева на 02.09.2016г. е станало с лично негови спестени от трудово възнаграждение средства в офис на „Уникредит Булбанк“ АД находящ се в района на ЖП гара-Варна, а разликата от сумата до пълния размер на продажната цена е предоставена от неговата майка. Моли при уважаване на исковете да бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът Б.Б., чрез процесуалния си представител поддържа възраженията срещу предявените искове изложени в исковата молба, в това число, че сумата от 22000 лева, с която е захранена сметката на ищеца на 02.09.2016г. и с която е заплатена част от продажната цена са осигурени от нея – 13305 щатски долара - спестявания, а другата част – 5 000 лева получена по дарение от нейната майка. Не оспорва, че разликата над 22 000 лева до 39 000 лева е заплатена от ищеца, но твърди, че между тях е постигната уговорка за тази сума Б. да извърши закупуване на уреди и обзавеждане за жилището. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.

235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и видно от представеният нот.акт № 99, том 4, рег.№ 5429, дело № 554/07.09.2016г., В.Г. и Б.Б. са придобили чрез договор за покупко-продажба при равни квоти собствеността на апартамент № 10 с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, район Младост, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12 със застроена площ от 80,16 кв.м., ведно с прилежащата изба № 14 и 6,8851% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 78000 лева.

Видно от представеното платежно нареждане за кредитен превод /л.10/, наредителят В.Г.Г. е наредил на „Уникредит Булбанк“ АД да преведат от неговата банкова сметка *** – В. Д.Т. сумата от 78000 лева с посочено основание – „покупка на недвижим имот“. Преводът е извършен на 07.09.2016г.

Видно от разпечатката от сметка на В.Г. в “Уникредит Булбанк“ АД с IBAN *** /л.11/, на 02.09.2016г. с референция 303CHDP16246F5IZ е захранена сметката на ищеца чрез вноска на каса със сумата от 22 000 лева. Като вносител на сумата по вносната бележка от 02.09.2016г.

/л.125/ е посочен В.Г.Г.. Същият е подписал под страх от наказателна отгвоорност декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП като е декларирал „спестявания“. Видно от отразяването в изходящите от „Уникредит Булбанк“ АД удостоверения /л.162 и л.163/ сумата от 22 000 лева с референция 303CHDP16246F5IZ, с която е захранена сметката на В.Г. /с IBAN ***/ е била внесена на каса във филиал на банката „Хан Омуртаг“, находящ се в гр.Варна, ул.“Габрово“ 2. На същият ден /02.09.2016г./ са извършени още два банкови превода по същата сметка на ищеца от сметка на лицето Д.Д.Г. съответно на суми в размер на 27300 лева и 29000 лева. На 07.09.2016г. е извършен междубанков превод на сума в размер на 78 000 лева от сметката на ищеца.

Видно от представеното удостоверение за раждане издадено от Община Варна /л.13/ Д.Д.Г. е майка на ищеца В.Г.Г..

Няма спор, а и видно от представеното споразумение за морско лице Круизни линии Карнивал, считано от 07.11.2013г. В.Г. е бил нает като член на екипажа на кораба.

Видно от представеното извлечение от сметка на Б.Б. в

„Банка ДСК“ /л.146/, същата е изтеглила наличната по сметката си сума от 13306,09 щатски долара на 20.04.2015г.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Д.Г., К.Я.И.. и И.Л.А..

От показанията на св.Г. – майка на ищеца се установява, че през 2016г., преди на сключат брак, синът й В. и приятелката му Б. закупили жилище. Продажната цена в размер на 78000 лева била заплатена от В.. Посочва, че на 02.09.2016г. свидетелката и В. отишли в офиса на „Уникредит Булбанк“ до ЖП гарата в гр.Варна, за да захранят сметката на В. със сумата от 22 000 лева, които били негови спестени от заплати пари съхранявани до този момент в дома на свидетелката. Останалата част от парите за закупуването на имота била предоставена отново от свидетелката в полза на сина и чрез банков превод от нейната по неговата сметка. Свидетелката посочва, че докато разговаряли за закупуването на жилището, Б. споменала, че има 10 000 щатски долара, с които възнамерявала да участва при плащането на цената, но не знае тези пари реално да са дадени. Излага, че в деня на сделката Б. не е давала пари на продавачите или на друго лице.

Свидетелката К.И. – майка на ответницата Б.Б. посочва, че преди да сключат брак Б. и В. закупили съвместно апартамент. Посочва, че дъщеря й имала спестявания – около 10 000 долара от времето, когато работила на круизен кораб. Същите били на влог, но когато курсът на долара започнал да пада ги изтеглила от сметката си, след което ги съхранявала при себе си. Отделно от това свидетелката предоставила на дъщеря си и сума от 5 000 лева, които да вложат за закупуването на жилището. Посочва, че това се случило в началото на м.септември 2016г. и тогава свидетелката, дъщеря й и В. отишли в офис на „Уникредит Булбанк“, който се намирал на центъра и тогава носените от Б.

22 000 лева били внесени по сметка на В., от където да се извърши плащането на цената. След внасянето на парите свидетелката и дъщеря й Б. се срещнали с нейна приятелка в близост до банковия офис на центъра, за да се разходят. Свидетелката посочва, че между Б. и В. съществувала уговорка след закупуването на жилището семейството на Б. да поеме разходите за ремонта и обзавеждането му. Сумата, която Б. платила за закупуването на имота била 22 000 лева, а разликата била заплатна от В.. Посочва, че всичко което е направено и закупено в апартамента след придобиването му е със средства на свидетелката и съпругът й /родителите на Б./.

От показанията на св.А. се установява, че Б. и В. закупили жилище пре 2016г. за сума в размер на 70 и няколко хиляди лева. От разговори с Б. узнала, че има спестявания около 10 000 долара, както и че е участвала при закупуването му със сума от над 20 000 лева. Излага, че в началото на м.септември 2016г. имала среща с Б. и нейната майка в центъра на гр.Варна, до църквата Свети Никола. При пристигането си, видяла майката на Б., която стояла пред офиса на „Уникредит Булбанк“, който се намирал в съседство на църквата, на ул.“Княз Борис“. От нея узнала, че Б. и В. били в банковия офис, за да внасят пари. Б. била вложила спестяванията си за закупуване на апартамента, а по-късно за ремонта и обзавеждането помагали нейните родители.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db0469e3-6d85-49a9-b3b3-722adae661fa