Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 01.03.2023, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 1062/2022
Вид
Решение № 79
Подписан
01.03.2023
В сила
03.04.2023
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл. 44, ал. 3 · Закон за опазване на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. В., 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Й.а като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320201062 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Н.С.“ ЕООД, ЕИК:113580690, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. П., ***, представлявано от управителя В. В. Р., против Наказателно постановление № 239/14.09.2022г. на министъра на земеделието, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 44, , ал. 2, във вр. с чл. 41, ал.

3, във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи –„Имуществена санкция“ в размер на 1238 /хиляда двеста тридесет и осем/ лева за извършено административно нарушение по чл. 3, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният му представител заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.02.2022г. е установено при извършена проверка в землището на с. Б.Р., обл. В., че през имот с идентификатор *** по КК има изграден път с каменна настилка, която е положена върху нерегламентиран полски път, създаден от „Н.С.“ ЕООД с площ около 5 1

000 дка, като е налице унищожаване на хумусния пласт на проверения имот Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Я. В. - актосъставител и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 11.03.2022 г. за установено административно нарушение. Наказателното постановление е издадено на 14.09.2022г. Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че наказателните постановления се издават, обжалват се и се изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. З ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая наказателното постановление е издадено след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след съставяне на акта, в който е следвало да се издаде и наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. Този срок не е давностен и не се прекъсва с всяко действие на административнонаказващия орган за реализиране отговорността на нарушителя.

Визираните в чл. 34 ЗАНН срокове са преклузивни и след изтичането на тези срокове е налице процесуално основание за прекратяване на административнонаказателното производство. Издаването на наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на 2 органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -наказващият орган.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 239/14.09.2022г. на министъра на земеделието, с което на жалбоподателя„Н.С.“ ЕООД, ЕИК:113580690, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. П., ***, представлявано от управителя В. В. Р., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 41, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи –„Имуществена санкция“ в размер на 1238 /хиляда двеста тридесет и осем/ лева за извършено административно нарушение по чл. 3, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на„Н.С.“ ЕООД, ЕИК:113580690, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. П., ***, представлявано от управителя В. В. Р., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото , включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3