Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3160 от 26.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3095/2025
Вид
Определение № 3160
Подписан
26.11.2025
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • параграф 2, ал.14 · Граждански процесуален кодекс
  • параграф 2, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1-3 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 1-3 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 1-3 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 5 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 19, ал.1 · Закон за патентите и регистрацията на полезните модели
  • чл. 28, ал.1 , т.2 · Закон за патентите и регистрацията на полезните модели
  • чл. 54, ал.3 · Конституция на Република България
  • чл. 56 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160 гр. София, 26.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000503095 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.274, ал.1, т.1 вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 341298/29.07.2021год. /входирана в регистратурата на СГС на 02.08.2021год./ на А. Ч. срещу Определение № 263466/25.06.2021год. , постановено по гр.д.№ 1066/2003год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, в която е оставено без уважение искането на А. Ч. да бъде освободен от заплащане на 10 000 лева , представляваща част от дължащата се по делото държавна такса , цялата в размер на 76 760 лева.

Жалбоподателят твърди , че обжалваното определение е неправилно , необосновано , преждевременно и незаконосъобразно . Сочи , че определението било постановено преждевременно , тъй съдът не се бил съобразил и изчакал произнасянето на ВКС по висящо пред ВКС производство по т.д.№ 2888/2019год. на ВКС. Определението се определя като незаконосъобразно и формално , тъй като председателят на СГС не се бил произнесъл по заявеното искане по чл. 63, ал.1 ,б.“ Б“ от ГПК / отм/, както и че липсва основание за частично произнасяне по такова искане. Поддържа, че с обжалваното определение СГС не се бил произнесъл по заявеното от ищеца искане за спиране на производството по делото до произнасяне на ВКС по молбата му с вх.№ 284886/26.02.2021год., както и че същото е постановено от некомпетентен орган. Поддържа , че компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса е Председателят на СГС, а не съдия-докладчикът по делото. Твърди , че СГС не бил извършил правилна преценка на доказателствата във връзка с искането за освобождаване от заплащане на цялата държавна такса по делото /върху увеличения размер на исковата претенция/ , както и че са настъпили нови обстоятелства , които следва да бъдат съобразени при тази преценка.

За такива сочи предприетите мерки от страна на ищеца за прекратяване на участието му в „ Обучителен център Преслав „ ООД и „ Солар Пауър Машийнс „ ООД, липсата на получени от него доходи от участието му в двете дружества, обстоятелството ,че съпругата му била претърпяла инцидент на 04.07.2021год. и получила счупване на ръката, както и че 16 годишната му дъщеря възнамерявала да учи в чужбина.

По изложените доводи жалбоподателят моли да бъде спряно производството по настоящата частна жалба до решаване въпроса с администриране на частната жалба пред ВКС и окончателното произнасяне на ВКС по частната му жалба срещу Определение № 11/13.01.2020год.

Прави искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса по настоящата частна жалба,както и да бъде депозирано пред ЕС преюдициално запитване за тълкуване на чл. 1-3 на 1 директива 2004-48/ЕО и хармонизираното и прилагане в Р България ,респ. съответствието на националното законодателство с нея по отношение на чл. 5 , буква „ Е“ от ЗДТ, чл. 83, ал.2 от ГПК, чл. 19, ал.1 от ЗПРПМ, чл. 28, ал.1 , т.2 от ЗПРПМ и чл. 54, ал.3 и чл. 56 КРБ и за прилагането на практиката на Съда на Европейския съюз, изразена в Решението му от 28.07.2016год. по дело С57/15. Формулирано е и искане да бъде иницирано и тълкувателно решение по тълкуването и прилагането на горепосочените норми , в частност на чл. 1-3 от Директива 2004/48/ЕО, чл. 5, б.“ Е“ от ЗДТ и чл. 83, ал.2 от ГПК, както и да бъде отменено обжалваното определение и ищецът да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Апелативен съд-София , след като съобрази , че частната жалба е подадена в законоустановения срок , от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и не следва да бъде уважена.

По делото се установява следното :

С Разпореждане № 260430/20.01.2021год. на ищеца по делото- А. Ч. са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 76 760 лева за увеличението на предявения от него иск.

С молба вх.№ 290183/10.03.2021год. ищецът е заявил пред СГС няколко искания , едно от които е за освобождаване от заплащане на държавна такса за увеличение на предявения иск на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Със същата молба е отправил искане за спиране на производството по делото до приключване на всички частни производства, образувани пред ВКС във връзка с дължащи се от него държавни такси по предявения иск и частни жалби срещу отказ на съда да бъде освободен от заплащането й.

С последваща молба вх.№ 328743/16.06.2021год. и в изпълнение разпореждане на СГС вх.№ 263277/17.03.2021год. ищецът е представил Декларация за граждански и имуществено състояние към 14.06.2021год. и е дал разяснения във връзка с декларираните обстоятелства. И в тази молба е заявил , че поддържа и останалите си искания, формулирани в молбата от 10.03.2021год.

Служебно СГС е приобщил по делото справка № 690134/17.06.2021год. от Агенцията по вписванията за вписвания , отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991год. до 17.06.2021год. за лицето А. А. Ч. и справка от ТРРЮЛНЦ за участие на А. Ч. в търговски дружества.

Ответната страна е възразила срещу искането на ищеца за освобождаване от запращане на държавна такса върху увеличения размер на исковата претенция . Представила е , удостоверение за актуално състояние на ЕТ „ А. Ч.“, удостоверение за актуално състояние на „ Клъстър Творческо Габрово“ ООД, удостоверение за актуално състояние на „ Солар Пауър Машийнс“ ООД, както и удостоверение за актуално състояние на „ Обучителен център Преслав“ ООД, ведно със счетоводен баланс към 31.12.2019год., отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци по прекия метод и справка за нетекущите /дълготрайни активи/ С Определение № 263367/21.06.2021год., постановено по т.д.№ 1066/2003год., СГС е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по молба за отмяна с вх.№ 284886/26.02.2021год. и му е указал нейното заплащане в 7мо дневен срок от съобщението. Със същото определение СГС е оставил без уважение искането на ищеца за спиране на производството по делото , като е изпратил по компетентност на председателя на СГС произнасяне по искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса за увеличения размер на исковата претенция / от 1000 лева на 1 920 000лева./ Това определение е връчено лично на ищеца на 22.07.2021год.

С Разпореждане на Председателя на СГС от 24.06.2021год. и на основание параграф 2, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 63, ал.1 ,б.“ Б“ от ГПК / отм./ е възложил на съдия М. Б. да се произнесе по искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса върху увеличения размер на исковата му претенция.

С Обжалваното в настоящото производство определение № 263466/25.06.2021год. СГС, с докладчик съдия М. Б., е освободил А. Ч. от заплащане на държавна такса за увеличения размер на исковата претенция за горницата над 10 000лева до 76 760 лева / или за 66 760 лева/ и е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса за увеличението на иска в останалата част за сумата от 10 000лева.

2

За да откаже за освободи ищеца от заплащане на държавна такса в размер на 10 000 лева съдът е приел, че съобразно данните в представената декларация за гражданско и имуществено състояние, служебно събраните данни във връзка с участие в търговски дружества, възрастта на ищеца и липсата на данни за влошено здравословно състояние, същият има възможност да заплати част от държавната такса или такава в размер на 10 000лева.

На първо място следва да се отбележи , че обжалваното определение е постановено от СГС, който е компетентен да се произнесе по направеното от ищеца искане по чл. 83, ал.2 от ГПК .

Искането за освобождаване от държавна такса е направено по образувано през 2003год. първоинстанционно дело, което съгласно параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК се разглежда по реда на отменения ГПК, но само в частта, уреждащи правилата за разглеждането на делата .

Производството по освобождаването от държавна такса и от разноски е самостоятелно производство, уредено в част първа, глава осма от отменения ГПК, като с оглед разпоредбата на параграф 2, ал.2 от ГПК и по аргумент от параграф 2, ал.14 от ГПК, всички останали производства се разглеждат по ГПК /в сила от 01.03.2008 г. /. Предвид изложеното, съдът счита, че по отношение на образуваното по повод молбата на ищеца производство по освобождаване от държавна такса по увеличения размер на исковата му претенция / депозирана през 2021год./ , следва да се прилага ГПК /в сила от 01.03.2008 година/. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК компетентен да се произнесе е съдът, който разглежда делото, а не председателя на СГС . В случая , по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото се е произнесъл съдът, който разглежда делото , поради което твърденията на жалбоподателя за нищожност на обжалваното определение като постановено от некомпетентен орган се явяват несъстоятелни.

На второ място следва да се посочи ,че ищецът е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса по делото на две основания-чл.1-3 във връзка с параграф 1-3 от Директива 20004/48/ЕО и на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. В обжалваното определение СГС е приел ,че е сезиран с искане по чл. 83, ал.2 от ГПК, по което и се е произнесъл. С оглед на това и в настоящото производство въззивният съд дължи проверка за законосъобразност на извода на първоинстанционния съд за липса на предвидените в чл. 83, ал.2 от ГПК предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на част от дължимата се държавна такса по увеличения размер на исковата претенция или за сумата от 10 000лева.

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица , за които е признато от съда ,че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Основанията, които взема предвид съда при извършване на преценката дали са налице предпоставките за освобождаване на едно лице от заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл.83, ал.2 от ГПК - доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и конкретни други обстоятелства. Преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелства , които препятстват възможността на страната да внесе сумата за таксата и разноските .

От представената с молба вх.№ 328743/16.06.2021год. декларация за гражданско и имуществено състояние се установява , че семейството на ищеца се състои от трима души и че средствата за издръжка на семейството му се осигуряват от доходите на ищеца като ЕТ и от свободна професия, както и от заплатата на съпругата му. Посочено е в декларацията ,че съпругата на ищеца получава месечен доход в размер на 1009 лева, а той, от дейността му като едноличен търговец- годишен доход в размер на 4 416лева или 368лева месечно. Декларирал е ,че притежава МПС , марка „ Ауди“- Б4 , произведено през 1992год., акции ,придобити по реда на масовата приватизация , както и парични влогове със съпругата му в размер на 19 640лева. В декларацията ищецът е разяснил , че автомобилът „ Ауди“-Б4 не бил в движение.

От служебно събраните от СГС данни се установява , че в ТРРЮЛНЦ ищецът е вписан като съдружник в две дружества- „ Обучителен Център Преслав“ ООД и Солар Пауър Машийнс“ ООД , като няма данни тези дружества да са обявени в несъстоятелност или да не упражняват търговска дейност. Установява се също така , че ищецът осъществява дейност като ЕТ и в това си качество е съдружник в „ Клъстър Творческо Гарбово „ ООД.

При тези фактически данни , Апелативен съд-София, в този си състав, счита , че направеното от А. Ч. искане по чл.83, ал.2 от ГПК за сумата от 10 000лева е неоснователно и правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд. Основателността на искането по чл.83, ал.2 от ГПК се 3 преценява към един определен времеви момент - моментът, към който то е направено и именно към този момент следва да се формира извод за наличието или отсъствието на реална възможност жалбоподателят да заплати дължащата се държавна такса по делото. Установява се по делото , че ищецът и съпругата му получават общ месечен доход в размер на 1377 лева , но имат задължения да осигуряват издръжка и на непълнолетната си дъщеря. Не притежават недвижими имоти, а притежаваното МПС не е в движение , тоест не може да бъде продадено. Притежават обаче парични влогове на стойност 19 640лева, като към момента на подаване на декларацията за гражданско и имуществено състояние ищецът все още е бил съдружник в „ Обучителен Център Преслав“ ООД и „ Солар Пауър Машийнс „ ООД , както и като едноличен търговец - съдружник в трето дружество- „Клъстър Творческо Габрово“ ООД. Това му участие в трите търговски дружества не е декларирано в декларацията по чл. 83, ал.2 от ГПК , а и следва да се отбележи ,че прекратяването на участието му в „ Обучителен Център Преслав“ ООД и „ Солар Пауър Машийнс „ ООД е вписано по партидата на двете дружества в ТРРЮЛНЦ в един по-късен момент – 27.07.2021год. и съответно 30.06.2021год.