Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260350 от 20.05.2021, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 405/2020
Вид
Решение № 260350
Подписан
20.05.2021
В сила
13.01.2023
Състав
ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ДЕЯНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.2, предл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 196, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 20.05.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Елисавета Деянчева гр.д. № 405 по описа на съда за

2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от М.С.Р., починал след депозирането на исковата молба - на 29.12.2020 г., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите законни наследници -

Г.Т.Р., ЕГН ********** – съпруга на ищеца, И.М. Р., ЕГН ********** - син на ищеца, С.М.Р., ЕГН ********** - дъщеря на ищеца, против Прокуратура на Република България.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2012 г. ищецът бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № ЗМ-490/2011 год. по описа на РУ „Полиция“, гр. Кюстендил, преписка вх. № 722/2011 г. по ДП № 441/2011 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Кюстендил, за извършването на престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1, пр.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, извършено на 22.09.2010 г. С оглед повдигнатото обвинение му била извършена полицейска регистрация, която накърнила доброто му име и репутацията му в обществото, сред колеги и приятели.

След приключване на досъдебното производство делото било внесено в съда и образувано НОХД № 536/2012 г. на КРС, като последното продължило повече от 7 години. Проведени били около 40 съдебни заседания, сменени били два състава на съда, а в заключение производството по делото приключило с оправдателна присъда на 21.09.2018 г., същата потвърдена с решение на горната инстанция, постановено по пътя на въззивния съдебен контрол по ВНОХД № 117/2019 г., и влязло в сила на 20.05.2019 г.

КРП с вх. № 10137/2019 г. иницирала процедура по възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, като предложението й било оставено без уважение с резолюция от 20.09.2019 г., поради липса на законово основание за това.

Твърди се, че ищецът работел като държавен служител. В резултат на гореописаното с месеци бил обвиняем, а с години – подсъдим, като понасял всички неудобства и ограничения, които това процесуално качество му налагали. Тази ситуация повлияла и на поведението, и на психиката на ищеца – станал раздразнителен, потиснат, влошил отношенията си със семейството, изпитвал постоянен страх от несигурното си положение и неизвестно бъдеще, свързани с евентуалното му уволнение непосредствено преди пенсионирането му и др. Тормозел се преди всяко заседание, което неминуемо довело и до влошаване на здравословното му състояние. Като резултат от разклатената му нервна система заболял от артериална хипертония, хронични бъбречни заболявания, анемичен синдром, тромбофлебит.

В резултат на всичко изложено ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на честта и достойнството му, преживяване на физически и душевни болки и страдания, стрес, депресия, влошаване на физическото и психическото му здравословно състояние, а и имуществени такива в размер на 300 лв., с оглед заплащане на предоставените му адвокатски услуги по водене на делата.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М.С.Р., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 20 000 (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение, изразяващи се в негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно (признато за такова с решение по НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло в сила на 20.05.2019 г.) осъждане, за нещо, което не е извършил, преживени душевни и физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на психическото му и физическо здраве и причиняване на множество заболявания с траен характер, както и сумата от 300,00

(триста лева), представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за адвокатска защита, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила (потвърдителното решение на Кюстендилки Окръжен съд от 20.05.2019 г.) до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна поради следните съображения: досежно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди ищецът не сочел доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените за настъпили вреди и поведението на Прокуратурата. Нещо повече, не били представени каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията на Р. за причинените му стрес, срам, неудобства, напрежение, морални страдания, накърняване на доброто му име и др. Не се установявало в тази връзка прокуратурата да е разгласявала публично повдигнатото обвинение, като същата не носела отговорност за поведението на трети лица в тази насока.

Алтернативно, ответната страна оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена. Поддържа се, че в ППВС № 4/1968 г. са посочени критериите, от които съдът следва да изхожда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка Прокуратурата сочи, че макар в действителност наказателното преследване срещу ищеца да е продължило в неразумен срок, то това не може да бъде вменено във вина на ответника, доколкото в голямата си част производството по делото се е намирало в съдебната фаза на процеса и други субекти са били отговорни за своевременното му разглеждане и приключване.

Размерът на търсеното обезщетение не кореспондирал и на икономическата обстановка в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели в тази насока, като от друга страна търсеното обезщетение не следвало да се превръща в източник на обогатяване за пострадалия, в който смисъл била и практиката на върховната съдебна инстанция. При определяне на размера на обезщетението следвало да бъдат отчетени тежестта на обвинението, неговата продължителност, взетите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, извършените действия по разследването с участието на обвиняемия и ефектът им върху него и неговите близки. В конкретния случай и с оглед посочените критерии, характерът и степента на увреждане на ищеца не били високи, а упражнената спрямо него принуда не била с голям интензитет. Не били вземани спрямо Р. мерки за неотклонение или предприемани други мерки за процесуална принуда; извършваните с негово участие действия по разследването не били множество; досъдебното производство е протекло в разумни срокове; обвинението не е било публично разгласено от Прокуратурата.

Досежно претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен от ищеца хонорар за адвокатски услуги в размер на 300,00 лева, също не се представяли доказателства за заплащането му, поради което и искането за тази сума оставало недоказано и поради това – неоснователно. Отделно така претендираното за заплащане възнаграждение за адвокат било и прекомерно, доколкото делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Неоснователна била и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от 20.05.2019 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД 536/2012 г. по описа на КРС), доколкото ищецът не представял доказателства относно нейния начален момент.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, алтернативно – редуциране на размера й като прекомерно завишен.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна, по посочените първоначално съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 490/2011 г., за което е било образувано ДП-441 от описа на КРП за 2011 г., като за това е бил предаден на съд с постановление на прокурор при КРП, а пред КРС е било образувано НОХД № 536/2012 г.

Не спорно също, че подсъдимият М.С.Р. е признат за

НЕВИНОВЕН за извършването на деянието, за което е бил обвинен - (за това, че на 22.09.2010 г. около 01.00 часа в гр.Кюстендил, в съучастие като съизвършител с В. О. Г., ЕГН ********** от гр.София и Д. А. И., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, е влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на Г. М. К., находяща се в гр.Кюстендил, ***********, обитавана от С. Г. К., като е употребил за това сила – разбита входна врата на къщата и деянието е извършено нощем от две или повече лица (от три лица) – поради което и на основание чл.

304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 във връзка с ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК).

По делото няма спор и за това, че Присъдата № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на съда, е била потвърдена с Решение на въззиния съд по ВНОХД № 117 по описа за 2019 год., и е влязла в законна сила на 20.5.2019г.

Не е било оспорено и фактическото твърдение, че КРП инициирала започване на процедура по възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, с вх. № 10137/2019 г., като предложението й било оставено без уважение с резолюция от 20.09.2019 г., поради липса на законово основание за това.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Р. К. и Г.Р..

Приложена е обемна медицинска документация, в т.ч. заверен препис от експертно решение № 1586 от 131/28.07.2020 г.

Приобщено е и заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице А.Н..

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Според наведените твърдения в исковата молба претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

По допустимостта:

Съгласно ТР №

3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).

С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна страна и е допустим.

По основателността:

В нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е бил оправдан с влязла в законна сила присъда. Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, а отговорност в случая носи Кюстендилската Районна Прокуратура, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл. 196, ал.