Решение № 8688 от 30.11.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. С. 30.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо граждансК. отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 2000 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исК.ва молба, подадена от С.П.М., М.Д.П.-К., К.К.К., В.К.К., Б.К.К., И.Х.М., Б.Х.М., Х.И.М., Н.П.П., Г.Д.П., А.П.П. и С.Н. *** „И.К.“ ЕООД, с К.ято са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени исК.ве с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.

Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., район Л., бул. „********, представляващ поземлен имот № 65 от кв.229 по плана на гр. С., м. „Л.-І част“ с площ от 1020 кв.м., идентичен с бивши парцели ІІ-16 и ХХ-16 от кв.228 /стар/, м. „Л.-І част“ по плана на гр. С. от 1951 г., който имот поснастоящем е включен в УПИ ХVІІІ-65,

566 СО от кв.229 по плана на С., м. „Л.-І част“, одобрен със Заповед № РД-50-526/03.12.2001 г. на Гл.архитект на С., при граници: бул. „********“, ул. ******* *******“, УПИ ІХ-59,60, УПИ ХХХ-67.

Съсобствеността е на основание наследство от А.П.П.-общ наследодател на ищците и М.С.П.-М. и на основание реституция по чл.1 от ЗВСОНИ. Поддържа се, че през 1949 г. процесният имот е отчужден по реда на ЗОЕГПНС от А.П.П. и М.С.П.-М.. Поддържа се, че през 1963 г. възникналата в резултат на одържавяването съсобственост между наследодателите на ищците и Държавата е прекратена с Решение по гр.д. № 3777/1961 г. на СНС-Благоевски район. Поддържа се, че вследствие на делбата Държавата е придобила дял І, състоящ се от магазинни помещения, заедно с прилежащите им идеални части от парцел ІІ-646а от кв.288 /стар/, идентичен с парцел ІІ-16, като придобитите от държавата самостоятелни помещения и сгради в реален дял са попадали изцяло в парцел ІІ-16 от кв.228 /стар/, целият с площ от 750,10 кв.м., като принадлежащите им идеални части от този парцел възлизат общо на 826/2407 идеални части, равняващи се на 257,5 кв.м. Поддържа се, че впоследствие процесният поземлен имот № 65 от кв.229 /нов/ по плана на гр. С., м. „Л.-І част“ с площ от 1020 кв.м., идентичен с бивши парцели ІІ-16 и ХХ-16 от кв.228 /стар/, е отчужден със Заповед по чл.98 от ЗТСУ № РД-40-1039/05.09.1985 г. за предвиденото по плана мероприятие-бул. „Г. ТрайК.в“ /сега бул. „********“/, като собствениците-наследодателите на ищците са били обезщетени с жилища и гаражи, а З.Б. М.-парично. Твърди се, че при отчуждаването Държавата се е легитимирала като собственик на 826/2407 идеални части, равняващи се на 257,5 кв.м. от ПИ 65, притежавани от нея по силата на одържавяването по ЗОЕГПНС.

Поддържа се, че тези части са възстановени на ищците на основание чл.1 от ЗВСОНИ, тъй като към 25.02.1992 г. дворното място съществува реално в размерите, в К.йто е отчуждено. Твърди се, че е налице и реституция по чл.1, ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. по искане на З.Б. М., извършена със Заповед № РД-43-133/12.05.1999 г. на Кмета на СО за отмяна на отчуждаването на притежаваните от нея 142/1020 идеални части. Поддържа се, че към момента процесния ПИ 65 съществува реално до размерите, в К.ито е бил отчужден, върху него не са осъществени строежи във връзка с отчуждителното мероприятие по плана от 1980 г., както и последващи строителни дейности, предвидени по действащия план. Твърди се, че изградената в имота постройка на ответника „И.К.“ ЕООД, представлява временно строителство по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ и не е строеж по смисъла на реституционните заК.ни. Поддържа се, че спогодбата от 10.02.2003 г. е нищожна, тъй като прехвърлянето е извършено в заобикаляне на заК.на, а не по реда, предвиден в ЗОбС. Посоченият в спогодбата АОС № 4308/05.01.2000 г. е за парцел Х-отреден за обществено строителство, съдържащ 2300 кв.м., К.йто вече не е съществувал в този вид и площ след влизане в сила на последващата промяна на регулационния план. Няма годен предмет на разпореждане, поради липса на акт, установяващ правото на собственост на общината. Липсва съставен акт за частна общинска собственост за УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 с площ от 1490 кв.м.-предмет на разпореждането извършено със спогодбата от 10.02.2003 г.

Поддържа се, че Решение № 57 по ПротоК.л № 34/14.02.2002 г. по чл.35, ал.1 от ЗОбС, чл.48, ал.3 от НРПУРОИ и чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА е нищожно, като постановено при особено съществено нарушение на императивни разпоредби на чл.34, ал.1 и чл.35, ал.1 от ЗОбС, водещ до материалната му незаК.носъобразност.

Твърди се, че тъй като спогодбата е нищожна, ответникът „И.К.“ ЕООД не може да се легитимира като собственик въз основа на нея, както на възстановените на ищците идеални части от процесния имот, така и на идеалните части от него, отчуждени по ЗТСУ /отм./ и представляващи общинска собственост. Твърди се, че въпреки съдебното решение на СГС по гр.д. № 717/2006 г., с К.ето е прието, че спогодбата е нищожна, ответниците и до момента не са променили фактичесК.то положение и отношението си към имота. Поддържа се, че дружеството продължава да го владее и ползва без да е собственик и без да има друго правно основание, като препятства ищците да упражняват тяхното право на собственост. Ответникът С.О. макар да е съсобственик на 625,43/1020 идеални части от имота, не е издал акт за частна общинска собственост.

Моли съда да постанови решение, с което бъде признато за установено в отношенията между страните, че спогодбата от 10.02.2003 г. и Допълнително споразумение от 07.04.2003 г., са сключени в заобикаляне на закона и да бъде прогласена нищожността им, както и че ищците на основание наследство и реституция по чл.1 от ЗВСОНИ са собственици на 252,27/1020 идеални части от описания недвижим имот, че ищецът И.Х.М. като правоприемник на майка си З.Б. М. е собственик на 142/1020 идеални части от имота на основание реституция по чл.1, ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ ..и др. и на основание нотариален акт № ХVІІІ, т.2, рег. № 4550, дело № 189/2011 г. за дарение и да бъде осъден ответника „И.Ко“ ЕООД да предаде на ищците владението на целия имот. Претендират се и разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок на 02.08.2013 г. е постъпил отговор от ответника „И.Ко“ ЕООД чрез процесуалния им представител адвокат К.. Оспорва иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД като процесуално недопустим, поради липсата на правен интерес за ищците от предявяването му с твърдението, че ищците се явяват трети лица по отношение на атакуваната от тях спогодба и прогласяването на нищожността не би въздействало по никакъв начин върху правната сфера на ищците. При условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че процесната спогодба за погасяване на парично задължение на СО чрез прехвърляне на собственост върху недвижими имоти-частна общинска собственост, представлява валиден облигационен договор, сключен на основание чл.365-367 от ЗЗД, в изпълнение на чл.5 от Спогодбата, сключена между същите страни на 03.08.2001 г., одобрена с Решение № 5 по Протокол № 30/15.10.2001 г. на СОбС и в изпълнение на Решение на СОбС № 57 по Протокол № 34/14.02.2002 г., Решение № 20 по Протокол № 36/15.04.2002 г., Решение № 162 по Протокол № 40/18.07.2002 г. и Решение № 108 по Протокол № 46/18.12.2002 г. на СОбС, за погасяване на част от парично задължение на СО в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 3190/2000 г. по описа на СИС при СРС, което парично задължение е възникнало от неизпълнение на договора за съвместна дейност, приложенията и анексите към него, сключен на 21.05.1990 г., което неизпълнение е за периода от 26.03.1996 г. до 01.02.1999 г. Поддържа се, че и трите недвижими имота, предмет на процесната спогодба, към момента на сключването й са представлявали частна общинска собственост. Твърди се, че процесния ПИ № 65 от кв.229 с площ от 1267 кв.м., понастоящем е включен и представлява реална част от УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 по действащия план на м. Л.-І част от 2001 г. Твърди се, че собствеността е придобита от С.О. в резултат на извършени отчуждавания по реда на ЗОЕГПНС и ЗТСУ на имота на общите праводатели на ищците, чиято собственост не подлежи на възстановяване по реституционните закони, поради маломерност и невъзможност от същите да се образуват нови самостоятелни урегулирани имоти, които да отговарят на изискванията за минимална площ от 300 кв.м. и лице от 14 м.

Моли съда да приеме, че изложените от ищците доводи за наличие на порока „заобикаляне на закона“ на процесната спогодба и допълнителното споразумение към нея са в противоречие с приложимата редакция от ДВ, бр.96 от 1999 г. на сочените в исковата молба чл.34 и чл.35, ал.1 от ЗОбС към момента на сключване на атакуваната сделка-10.02.2003 г. и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва иска с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен, поради липса на активна материално правна легитимация на всички ищци като собственици по реституция. Твърди се, че не са налице условията на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ за настъпване на вещноправния ефект на реституцията, тъй като отчужденото дворно място по реда на ЗОЕГПНС, след извършване на последващата делба с Държавата и проведеното отчуждаване по реда на ЗТСУ през 1985 г. се е трансформирало във 257 кв.м. идеални части от бившия държавен имот, собственост на общината, който общински имот не съществува във вида и размера, до който е отчуждено към 25.02.1992 г. Твърди се, че към този момент имотът е застроен в съответствие с действащото законодателство с нова масивна сграда-бистро „И.“, представляваща недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС, който може да се притежава отделно от земята, а считано от 15.12.2001 г., на която дата е одобрен действащия регулационен план за имота, за сградата е установен постоянен устройствен статут. Поддържа се, че Заповед № РД-43-133/12.05.1999 г. на кмета на С. по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаването е материално правна незаконосъобразна, лишена е от законова опора, поради което е нищожна, тъй като в реституционния закон не е предвидена възможност да се извърши частична отмяна на отчуждаването относно маломерно дворно място, като се търси възможност за упълномеряване с друг имот, който не е отчужден от същия собственик по реда на ЗТСУ или друг благоустройствен закон. Поддържа се при условията на евентуалност, че ответникът владее имота на правно основание, посочено по-горе. В случай на не уважаване доводите за валидност на спогодбата, ответникът заявява възражение за придобиване на имота въз основа на изтекла 10-годишна придобивна давност преди датата на подаване на исковата молба 18.02.2013 г., считано от 29.11.1997 г.-датата на влизане в сила на изменението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно който е допустимо да се придобиват по давност имоти, чиято собственост е възстановена по реституционните закони.

Моли съда да отхвърли като неоснователен ревандикационния иск срещу ответното дружество и да отмени констативни нотариални актове за процесния имот, въз основа на които ищците се легитимират като собственици. Последното искане е недопустимо, тъй като същото има акцесорен характер и не може да бъде предявено самостоятелно и доколкото ответникът не предявява иск в настоящото производство, то и искането му за отмяна на констативни нотариални актове се явява недопустимо и не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК на

12.08.2013 г. отговор депозира и ответника С.О., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Твърди се, че ищците не са собственици на имота. Поддържа се, че възникналата съсобственост след отчуждаването през 1949 г. на процесния имот по ЗОЕГПНС между държавата и наследниците на А. П., починала през 1953 г. е прекратена чрез делба, като всички съделители в производството са придобили реални дялове. Впоследствие придобитите от държавата сгради и помещения в реален дял са съборени и не съществуват на място.