Решение № 250 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330110252 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от М. С. К. против „Изи Асет Мениджмънт” АД и уточняваща молба от 17.07.2024г. се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ***/24.06.2019 г., по силата на който на ищцата била предоставена сума в размер на 350 лева, при ГПР 45.59 % и ГЛП 40,00 %. Общо дължимата сума била 367.80 лева, която следвало да бъде върната на 12 седмични вноски. На основание чл.4, ал. от договора ищцата била задължена в срок 3 дни от сключване на договора да предостави едно от описаните там обезпечения, като при неизпълнение дължала неустойка в размер на 104.04 лв. Или общо дължимата по договора сума била в размер на 471.84 лв.

Счита, че на връщане поради нищожността на договора подлежи само чистата стойност на кредита от 350 лв., като платеното над нея е платено без основание. Твърди, че сключеният договор за заем е нищожен поради нарушение разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Посоченият в договора ФЛП от 40 % не отговарял на действително приложения, тъй като уговорената в чл.4, ал.2 неустойка представлявала добавък към договорната лихва.

Представлявала печалба, с която кредиторът се обогатявал. Поради невключване на неустойката в посочения в договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително приложения в кредитното правоотношение, което водило до нищожност на кредитната сделка. Съдържа се позоваване на решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № С714/22. за признаване за установено, че договор за паричен заем № ***/24.06.2019 г. е 1 недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за осъждане на дружеството за заплащане на сумата от 50 лв. получена без основание сума, от която по клауза за възнаградителна лихва 10 лв. и за неустойка – 40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като в осъдителния иск ищецът има право да се позове и докаже нищожността на договора. Твърди се злоупотреба с права. Твърди, че в сключения договор ясно е посочен фиксирания лихвен процент и годишния процент на разходите по кредита. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като цялата изискуема информация била налична в договора за потребителски кредит. Счита, че разноските, свързани със задължението за предоставяне на обезпечение не могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита. Като акцесорно облигационно правоотношение, възнаграждението по договор за гаранция не следвало да се включва в ГПР по договор за паричен заем. Твърди, че ГПР изразява общите разходи по кредита и съответства на посочения в договора. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

С определение от 18.12.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от 70 лв. на 121.84 лв. /17.80 лв. възнаградителна лихва и 104.04 лв. неустойка/.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор паричен заем № *** от 24.06.2019г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. С. К., по силата на който е отпуснат заем в размер на 350 лв., при фиксиран годишен лихвен процент – 40 % и годишен процент на разходите – 45.59 %.

Представени са погасителен план и справка за платени суми по договор за паричен заем № *** от 24.06.2019г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт” АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното 2 правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.59 %, а фиксираната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В чл.4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да представи на заемодателя едно от посочените обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в текста изисквания или банкова гаранция със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора. В ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 104.04 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, се добавя сума в размер на 8.67 лв. Неустойката се дължи във връзка с кредита и следва да бъде включена като разходи по него, след като го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Както се посочи, според договора за кредит ГПР е 45.59 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за неустойката, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните 3 икономически последици от сключването на договора. Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Налице е следователно една нищожна кредитна сделка. Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на това приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според представената от ответното дружество справка, по договора за заем е платена над главницата сумата от 121.84 лв., поради което съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2024г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и доколкото ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото, „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да внесе по сметка на Районен съд Пловдив дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100 лв. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, както и предвид практиката на СЕС от 2024г., установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. В случая делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което пълномощник на ищцата не се е явил, събирани са само писмени доказателства, поради което намира, че справедливият размер на дължимия адвокатски хонорар, който следва да се определи за адв. Р. за оказана правна защита и съдействие на ищцата възлиза на сумата от 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. С. К., ЕГН ********** от *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 4046, че сключеният помежду им договор за паричен заем № *** от 24.06.2019 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

4

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със законни представители *** да заплати на М. С. К., ЕГН ********** от *** сумата от 121.84 лв. /сто двадесет и един лева и 84 ст./, от които 17.80 лв. по клауза за възнаградителна лихва и 104.04 лв. по клауза за неустойка, представляваща получена без основание сума от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платена от М. С. К. по договор за паричен заем № *** от 24.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2024г. до окончателното изплащане.